Дори не можеше да преглъща храна и вода, поемаше по две лъжици на 2 часа
<em>Кристина Калъпсъзова е една от стотиците българи, които всеки ден се сблъскват с неуредиците и безумията в нашата здравна система. Кристина е родом от Шумен, но има семейство и живее в столицата повече от 30 години. Последните 3 седмици обаче тотално преобърнали живота на Калъпсъзова и близките й, тъй като възрастната й майка получила тежък инсулт, но в шуменската болница я изписали на 5-тия ден, направо от интензивното. Жената не можела да преглъща храна и вода, жив труп, а дъщеря й, която не е с медицинско образование, денонощно се чудела как да се грижи за нея, така че да не почине от глад и обезводняване.<br /> <br /> Шокът бил страшен, всъщност проблемите около възрастната майка на Кристина продължават, тъй като се оказало, че в целия Шумен няма отделение или хоспис, където да се полагат квалифицирани грижи за толкова тежко болен. От РЗОК - Шумен извършиха проверка по случая и признаха, че не са спазени критериите за изписване на болната.<br /> <br /> Ето какво още сподели специално за в. &bdquo;Доктор&rdquo; Калъпсъзова, която в безизходицата си първо изпратила запитване до Центъра за защита правата в здравеопазването с въпрос към кого да се обърне, за да получи помощ за майка си</em>.<br /> <br /> <strong>- Г-жо Калъпсъзова, бихте ли разказали как и кога се случиха проблемите с майка ви?</strong><br /> - Майка ми се казва Йорданка Енева Митрева, в момента е на 81 години. Приеха я с тежък мозъчен инсулт на 20 май т.г. в неврологично, интензивно отделение в болницата в гр. Шумен, със завеждащ лекар д-р Ивайло Петров. На втория ден след приема й там, от интензивното отделение ми се обадиха, за да ми кажат, че на 25 май ще я изпишат. Затова завеждащият на отделението искал да говори с близките на мама. Беше ми обяснено, че няма какво повече да се лекува майка ми и има нужда от грижите на близките си. Не вярвах на ушите си, не мога да си представя умиращ човек да го изпишат.<br /> <br /> Всъщност я изписаха в следното състояние: в съзнание, но напълно неадекватна, на системи, не поемаше вода, нито храна, защото имаше проблем с преглъщането. Направо бях шокирана от тяхното действие да изпишат за домашно лечение човек в толкова тежко състояние! След като не можеше да преглъща, как щях да се справя с даването на течност в домашни условия?! Това беше равносилно да умре от жажда и глад! Направо ужас. Много съм притеснена за живота й. Аз искам да я гледам, но, след като не можеше да преглъща, как да я храня? Затова се поставя сонда в болницата, през която се подават хранителни вещества.<br /> <br /> <strong>- В болницата не ви ли посъветваха къде може да бъде приета за долекуване?</strong><br /> - Казаха ми, че не могат да я рехабилитират, защото не е за рехабилитация и е в много тежко състояние. Така че ни пратиха вкъщи. <br /> Не знаех дали имат право от болницата да я изписват толкова рано след преживян инсулт и без да е стабилизирана поне дотолкова, че да може да преглъща храна и вода. Така че си я прибрахме вкъщи, започнах да я гледам, опитвах се да й давам по няколко лъжички вода и мляко. Поемаше по две лъжици на 2 часа! <br /> <br /> Направихме опит да я оставим в някакво отделение за рехабилитация, но за съжаление те няма какво да й правят там. Докторите бяха много любезни с нас, обясниха ни за необходимостта от грижите на близките. Слова, слова... <br /> <br /> <u>Тя е много слаба и немощна старица, </u><br /> <br /> тя самата не иска да живее. <br /> <strong><br /> - Как се справихте с местенето от болницата у вас и грижите за толкова тежко болен човек?</strong><br /> - Когато преговаряхме със завеждащия на отделението лекар за дните, които могат да оставят майка в болницата, той ми разреши един ден повече, т.е. да я изпишат на 26 май. Веднага каза, че ще запише линейка за 10 ч. сутринта, дори се обади за час и каза, че се плаща цената на километър като такси. В деня на изписването бяхме спокойни, че поне имаме транспорт, вече се примирихме с всичко. <br /> <br /> Точно в 10 ч. ни се каза, че линейки няма и трябва да си наемем частна. Пред спешното на болницата имаше 4 такива линейки! Добре, съгласихме се и на това. Дойде някакъв мургав. Много бързо натовари леглото и ни закара до вкъщи. За почти километър ни взе 25 лв., като ние си я пренасяхме с одеяло, взето от болницата, което той обеща да върне на санитарката на етажа. Какви са тези частни линейки, има ли такова нещо? И като са частни, защо трябва ние да си я пренасяме? Мисля, че има някаква комбина между тези частни линейки и докторите.<br /> <br /> <strong>- В момента има ли подобрение в състоянието на майка ви?</strong><br /> - Тези дни ходя по доктори, за да може майка да мине на ТЕЛК. Щяла да получи първа група инвалидност с придружител. Много е тежко положението. Майка ми е жива, в същото състояние е, в което я изписаха, но поне е добре гледана. Няма рани от залежаването, леко обезводнена беше вчера, защото й беше паднало кръвното, тъй като приема лекарства. Давам й вода, храни се &ndash; с половин чашка на ядене. Лъжичка по лъжичка... <br /> <br /> Явно има здраво сърце, щом още е между нас. Може би е по-добре, че си я взех вкъщи, защото тези 6 дни, които трябваше да остане още в болницата, щеше да получи рани сигурно. Махнаха катетъра, на памперси е. Снаха ми и брат ми помагат в грижите по нея. <br /> Тя е в съзнание, но не говори, не е контактна, <br /> <u><br /> като бебе на седмица е </u><br /> <br /> Започнаха да й се схващат левите крайници, получава мускулни крампи, това сигурно е от обездвижването. Десните й крайници са парализирани от инсулта. <br /> <br /> Истината е, че не може такива тежки пациенти да се гледат от близките в домашни условия. Идваха при нея приятелки, които живеят в Испания, казват, че там има възможност 1 година да си останеш вкъщи и да гледаш родителя си. Не за 10 дни да си останеш от работа, а за цяла година и като получаваш възнаграждение през това време. Несравними са нещата у нас и в другите държави.<br /> <br /> Иначе как да стане, аз имам семейство, деца, работа... В същото време не мога да я оставя, без да се погрижа за нея... Много е лошо да гледаш как се мъчи родителят ти, а ти нищо не можеш да направиш. Трябват рехабилитатор, масажи. Аз я масажирам, но не знам как, нищо не разбирам, не съм лекар.<br /> <br /> Докторът ми каза, че майка ще живее най-много 15 дни след инсулта. Пратиха ни вкъщи да почине. Те минаха вече тези 2 седмици, но нищо не се знае. Аз си я гледам хубаво жената, пък каквото стане. Божа работа е всичко! Денем съм с нея, нощем като се събудя, ставам да я видя, да й дам вода...<br /> <strong><br /> - Кое ви подейства най-стресиращо в цялата ситуация?</strong><br /> - Най-стресиращо беше, че ни наложиха психоза докторите &ndash; това не е човешко. Не може да ми каже докторът на втория ден след инсулта, че ще я изпишат на петия. Тя беше в интензивното, а до нея жената почина. Да ме лъже докторът, само и само да се съглася да я изпишат. Аз търсих връзки да я приеме някой в другото отделение, но отказаха. Шокът е голям за цялото семейство, в което има такъв болен, а нищо по лечението не е уредено и осигурено. Това е ужасно.<br /> <br /> <br /> <strong>Маргарита Благоева </strong><br />