Играх Тодор Живков в Народния театър в пиеса на Иван Кулеков
<em>Актьорът Звезделин Минков е признат за най-сполучливия &bdquo;двойник&rdquo; на покойния Георги Парцалев от самия народен любимец. Двамата имат и много общи спомени, плод на които е написаната наскоро от комика книга &ndash; &bdquo;Малки спомени за Големия Парцалев&rdquo;. <br /> <br /> Репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; пожела да научи повече от самия Звезделин Минков: </em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Книгата е готова, написана.... </strong><br /> - Написана е, но не е излязла от печат. Ще бъде в малко бройки &ndash; такива са възможностите. Написах я от уважение към таланта на един голям актьор и човек. Ако беше жив, догодина Парцалев щеше да направи 90. Сега през юни се навършват 25 години от кончината му. Мина четвърт век, а бат` Жоро е като жив пред очите ми!...<br /> <br /> <strong>- Гледахме те в &bdquo;България търси талант&rdquo; и там публиката те аплодира бурно &ndash; в твоята интерпретация &bdquo;оживя&rdquo; Парцалев. Както са оживявали и много други комици &ndash; ти наистина си много добър имитатор! Всъщност това е доста трудно &ndash; да пресъздадеш някого, особено когато той е толкова популярен и обичан като Парцалев. Как стана, че се сближихте?</strong><br /> - Поканиха ме да водя новогодишната програма по единствената тогава БНТ и ми казаха, че ще партнирам на моя идол &ndash; Георги Парцалев. <br /> <br /> И до ден-днешен, като си спомня как се вълнувах, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>се изпотявам до пръстите на краката<br /> </strong></span><br /> Така се чувствах първия път, като ме запознаха с него. А то как стана: Имитирах го пред едно момиче, което се оказа негова съседка. И тя, понеже много съм я впечатлил, ме заведе в дома му. Като влизахме, устата ми пресъхна, все едно бях в пустинята. Забравих си името, ти казвам - и в прекия, и в преносния смисъл на думата! А то се оказа, че моят кумир е не само голям артист, ами безкрайно добър, чувствителен и предразполагащ човек. Той е забелязал моето притеснение и направи всичко да се отпусна. Още същата вечер го почувствах толкова близък и бях толкова щастлив от срещата ни, че не можех място да си намеря от радост. Парцалев ми даде да разбера, че харесва начина, по който интерпретирам гласа му, мимиката, жестовете му. И се оказа, че не говори това от някаква си фалшива любезност &ndash; почна да ме кани със себе си на съвместни участия. Има ли нужда да казвам каква висока чест беше за мен това да играя рамо до рамо с иконата на българския хумор?! <br /> <br /> <strong>- В книгата си разказваш, че веднъж си се изплашил да не го изгубиш като приятел...</strong><br /> - Не, не това. Просто толкова бях респектиран от неговата личност, че младо момче, още незряло, се сепнах от едни негови думи. Случаят е следният: бяхме поканени на някакъв празник в Завода за телефонни апарати в Берковица. Парцалев разсмива публиката повече от час. Залата се заливаше в смях. Хората го богоговееха. И по едно време той им вика: &bdquo;Сегааа, ще ме извините, ама аз се поуморих малко! Ще отида да си почина, а вместо мен ще продължи едно непознато за вас момче. Ама то толкова много ме обича, че даже е заговорило с моя глас! Звезделин Минков!&rdquo;. Излизам аз, а сърцето ми ще се пукне от страх! Боя се да не замлъкне отведнъж тая екзалтирана от Парцалев публика, като си тръгна той, любимецът й, и идва да го замести някакъв си там!... Още от първите ми думи обаче публиката изпадна в еуфория и започна да ме аплодира с &quot;Бравооо!!!&quot;...Аз седях като шашнат на сцената. След като свърших, щастлив, нахлувам в гримьорната на Парцалев, чакам да ме похвали, а той мълчи. И с някакво сериозно изражение на лицето ми казва: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Повече няма да те взимам със себе си!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Аз направо като че ли ме попари с вряла вода. Питам го: &bdquo;Защо, бе, бате Жоро? Какво не ти хареса?&rdquo;. А той, пак така, без никаква усмивка на лицето, засмука цигара, изпусна кълбо дим и каза пак със същия тон: &bdquo;Ами че те на тебе ти ръкопляскаха повече, отколкото на мен, бе!&rdquo;. Аз пребледнях, разстроих се, цяла седмица след това ходех като попарен. <br /> <br /> И, не щеш ли, той ми звъни и ме кани да ходим заедно на Празника на смеха в Яхиново, до Дупница! Чак тогава разбрах, че съвсем нарочно ми е говорил тогава така и си е било чиста проба похвала. Представям си и как се е подсмихвал, като ме е гледал как се омърлушвам от думите му. Било му е интересно да види как ще реагирам, как ще го &bdquo;преживея&rdquo;. Издържал съм &bdquo;изпита&rdquo;. Мина време и после осъзнах на каква мъдрост ме е научил: че актьорът трябва да има самочувствие, но да внимава да не го направят аплодисментите самонадеян. Много неща съм научил от Парцалев! <br /> <br /> <strong>- Кога си започнал да имитираш?</strong><br /> - Приятели се смеят, че съм се пробвал още при раждането си, като съм имитирал плача на другите бебета в родилното отделение /смее се/. Роден съм в Козлодуй &ndash; зевзеци му викат &bdquo;градчето на тихия атом&rdquo;, но там сигурно са били най-кресливите бебета. <br /> <br /> <strong>- Влизаш при жестока конкуренция в някогашния ВИТИЗ...</strong><br /> - Преборих се за студент в класа на проф. Елка Михайлова сред 1300 човека &bdquo;кандидати за слава&rdquo;. Бях състудент с Бойка Велкова, Веско Ранков и Христо Гърбов... След като завърших, през 83-а ме разпределиха в театъра в Кърджали. И тогава срещнах... Диомов! <br /> <br /> <strong>- Как така? Да не би и да си пял?!</strong><br /> - Не-е-е! През 86-а спечелих с конкурс работа в ансамбъл &quot;Магистрали&quot;. Негов главен художествен ръководител беше Стефан Диомов. В програмите правех скечове между изпълненията на Ваня Костова и Росица Ганева. Много хора не го знаят това. Повече ме помнят от участия в програмите на Хачо Бояджиев, Бог да го прости. <br /> <br /> <strong>- Помнят те и като Тодор Живков!...</strong><br /> - О, това е &bdquo;знаменателен&rdquo; момент в творческата ми кариера. Играх Тодор Живков, в Народния театър при това! В нашумялата по онова време пиеса на Иван Кулеков &ndash; &bdquo;Сеанс&rdquo;. Тодор Живков много политици искат да го имитират, но безуспешно, а пък аз го изиграх! <br /> <br /> <strong>- Кой друг си имитирал през годините?</strong><br /> - Повечето големи актьори: Георги Черкелов, Григор Вачков, Никола Анастасов, Тодор Колев, Петър Слабаков, Велко Кънев, Георги <br /> Калоянчев, че дори и Луи дьо Фюнес... Но кумир си ми остана Парцалев. <br /> <br /> - Хайде, издай някаква &bdquo;малка случка с Големия Парцалев&rdquo;, каквото е заглавието на книгата!...<br /> - Ами, ето ти една интересна случка: Една сутрин, както отивал на репетиция в Сатиричния театър, Парцалев минал покрай някаква баничарница, замирисало му приятно и влязъл вътре: &bdquo;Добро утро!&rdquo;. Продавачката, като видяла кой знаменит клиент й е влязъл през прага на магазина, се изчервила и взела да заеква: &bdquo;Амм&hellip;ма, вие лли сте?! Божкеее!...&rdquo;. Парцалев се засмял и рекъл: &bdquo;Аз съм. Имате ли банички-манички?&rdquo;. &bdquo;Да, другарю Парцалев, имаме!&rdquo;. &bdquo;Добре, тогава! Дайте ми две манички!&rdquo;. Парцалев умееше да влиза в тона на обикновените хора и да им създава радост от общуването им с него. От тая случка могат да се поучат много от по-младите сега набиращи популярност актьори и звезди от шоубизнеса, които още няма за какво чак толкова да се звезделеят. <br /> <br /> <strong>- А ти уж си кръстен Звезделин и говориш така срещу &bdquo;звезделеенето&rdquo;!...</strong><br /> - Е, така са ме кръстили без да ме питат, но съм изживял звезделеенето още в родилния дом, докато имитирах как плачат другите бебета. Всеки актьор минава през някаква &bdquo;детска&rdquo; възраст на опиянение от славата, но да й се отдаде е опасно - както за професионализма, така и за характера. Хубаво е да се пазиш да не залитнеш по пътя, за да не станеш смешен в очите на публиката. Парцалев общуваше с хората съвсем непринудено и те му отвръщаха със същото. Ти помниш каква случка ти разказа веднъж Латинка Петрова - как се озовават в канавката с нейната кола и циганите търчат да помагат: &rdquo;Де го бат` Жоро, де го бат` Жоро?!&rdquo; &ndash; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>на ръце го носят през нивата! </strong></span><br /> <br /> Ето това е истинска народна любов! На такава любов малко актьори се радват!... Знаеш ли какво велико нещо е усещането, както говориш на хората, и лицата им да се огряват от усмивка, да се смеят от сърце?! А на Парцалев и физиономията му беше такава, че вдъхваше доверие &ndash; от пръв поглед хората сияеха, като го гледаха. Това е харизма, която само избрани човеци носят в себе си. И затова &bdquo;чичо Манчо&rdquo;, сигурен съм, много от съвременниците му, докато са живи, ще го помнят! За мен е ясно &ndash; той винаги е бил и си остава моят кумир! Замина си от тоя свят, но си остана завинаги на 64!... <br /> <br /> <strong>- Играл си във Врачанския театър през 90-те, 12 сезона си в Ямболския театър. Какво те прихвана да излезеш на свободна практика? </strong><br /> - Ами, банално, ама &ndash; чувството за свобода. Обичам да пътувам и да разсмивам хората. Щатът понякога те прави &bdquo;тъжен&rdquo; /смях &ndash; б.а./. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />