Иван Иванов – Джон, основател на култовата група: Стайко от "Кукери" загуби битката с рака

<em>Група &bdquo;Кукери&ldquo; е създадена през 1968 година в русенската английска гимназия от Иван Иванов - Джон. Стават &bdquo;звезди&rdquo; с песента на Морис Аладжем &bdquo;Отвори ми&rdquo;. През 80-те бандата работи в скандинавските страни, Германия, Англия и Холандия. Особена популярност придобива съвместната концертна програма с &ldquo;Трамвай № 5&rdquo;- турне в Русия, рецитал на конкурса &ldquo;Мелодия на годината&rdquo;... <br /> <br /> В това интервю с Джон разговаряме за &bdquo;златните години&rdquo; от тяхната музикална кариера, перипетиите по тоталитарно време, турнетата зад граница, любовта му с Джина от &bdquo;Трамвай № 5&rdquo; и още,и още любопитни подробности за музикалния шоубизнес.</em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Джон, вие сте първата етно рокгрупа в България, откъде дойде името &bdquo;Кукери&rdquo;?</strong><br /> - Още от самото начало започнахме и с преработки на български народни песни. Направихме &bdquo;През гора вървяха&rdquo;, после на първото от петте ни поредни участия на &bdquo;Златният Орфей&rdquo; спечелихме втора награда и награда на Съюза на българските композитори с песента &bdquo;Юнак дядо&rdquo;. Някак си името &bdquo;Кукери&rdquo; си дойде естествено и се наложи. Бурни обсъждания не е имало. <br /> <br /> <strong>- Кога станахте &bdquo;звезди&rdquo;? Парчето на Морис Аладжем &bdquo;Отвори ми&rdquo; за малко да го подминете, то ли стана вашият първи тотален хит в музикалната ви визитна картичка?</strong><br /> - През 1979 г. издадохме първата си дългосвиреща плоча. Когато заедно с ръководството на &bdquo;Балкантон&rdquo; се събрахме да чуем готовия продукт, те ни заявиха, че тази суперпродукция най-вероятно ще я слушат само меломаните, нашите фенове и роднини. <br /> <br /> Може би така и стана. Но ние си взехме бележка и от &bdquo;Кукери II&rdquo; излязоха 7-8 хита включително и &bdquo;Отвори ми, нося тишина...&rdquo;. Морис Аладжем направо чу готовия продукт и много го хареса, но на нас песента не ни хареса особено. Мислехме, че рокгрупа не бива да свири песни, подобни на танго. Сега ако погледнете тази плоча, ще забележите, че песента е последна от Б-страна и я записахме първа за загрявка. Но кой да знае, рецепта за хит все още няма!... Песента се завъртя нонстоп, а за телевизията я снимахме просто безброй пъти! Веднага се появиха версии на текста &ndash; &bdquo;Отвори ми, нося ти пари...&rdquo;, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Отвори ми, водя ти жена...&rdquo;<br /> </strong></span><br /> и т. н., така че това е първият ни голям хит. <br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201406/Tina/John_1984.JPG" alt="John_1984.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="350" height="526" />- Имали сте 5 последователни участия на &bdquo;Златният Орфей&rdquo; и няколко награди. Около този култов международен фестивал винаги има легендарни истории с още по-легендарни имена &ndash; български и чуждестранни. Разкажи ни случай с участието на &bdquo;Кукери&rdquo; или такъв, на който вие сте станали свидетели?</strong><br /> - Едната година помня, че минути преди да излезем на сцената, установихме, че Нели я няма. Добре, че Бисер Киров изтича до хотела да я търси и я доведе. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Тя беше... заспала</strong></span><br /> <br /> (смях... &ndash; б. а.)<br /> <br /> <strong>- Участието на група &bdquo;Кукери&rdquo; на &bdquo;Ален мак&rdquo; също е било перманентно. С какво тези фестивали бяха ценни за вас, защото сега хората ги приемат с насмешка и недоверие, от позицията на времето?</strong><br /> - Тези участия бяха характерни с това, че&hellip; нямаше как да откажеш. Аз знаех всички текстове на Джон Ленън наизуст и сигурно тогава съм си мислел, че мога да пея за &bdquo;извисяването на човешкия дух към свобода, равенство и братство&rdquo;. Сигурно съм бил наивен, а може би всеки в ранната си младост е малко или много идеалист.<br /> <br /> <strong>- Почти 20 години от живота и музикалната ви кариера минава на Запад. Кои бяха най-големите трудности, свързани с това &ndash; да се уредиш с договор, да те пуснат, да останеш, да издържиш&hellip;?</strong><br /> - На едно от участията ни на &bdquo;Златният Орфей&rdquo; помолихме един от западните менажери да ни вземе. Той каза, че много ни харесва, но че ние не ставаме за тая работа, защото свирим силно и концертно, нямаме подходящия репертоар и имаме статут на &bdquo;звезди&rdquo;. <br /> <br /> Отказа категорично и на следващата година. А за нас ни беше жизнено важно да си купим хубави инструменти. На третата година най-после се съгласи, но каза, че ни взема пробно и... хайде, да не е за един, а за два месеца, че да имаме пари да се приберем до България. Той никак не беше сигурен в нашия успех. Не само, че не се прибрахме, но лично той ни продължи договора още тогава, и... така следващите <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>20 години бяхме по най-скъпите клубове и най-луксозните кораби</strong></span><br /> <br /> <strong>- Имаше ли разлика преди 89-та и след това в договорите с чужбина? Преди промените &bdquo;Импресарска дирекция&rdquo; се е грижела за това, а след това вие самостоятелно ли си уреждахте договорите?...</strong><br /> - Да, самостоятелно след 89 година, но за нас специално вече беше много лесно при този висок статут, който имахме &ndash; тогава и BBC ни снима, което за онези времена беше немислимо. Успоредно с работата на Запад направихме официални концертни турнета в цяла източна Европа, а между 1985 г. и 1989 г. &ndash; пет 3-месечни турнета във всички републики на бившия Съветски съюз, където ни посрещаха като световни звезди. <br /> <br /> <strong>- Към вас впоследствие са се присъединили Розина Караславова, която е основателка на групата &bdquo;Бон-бон&rdquo; и Биляна Василева. По кое време вокалистката Нели Янкова се отказа и защо?</strong><br /> - В средата на 80-те години Нели вече работеше в националната телевизия и все по-често ставаше дума, че е време за семейство, дете... Така че направихме един конкурс за нейна заместничка. Така дойде Рози, която освен, че беше най-добрата, единствена не зададе крилатия въпрос: &bdquo;А аз колко пари ще вземам?&rdquo;. Впоследствие и Биляна се появи. Петата плоча на групата е записана с тях. Съвместната ни работа продължи две години, след което настъпи пълна трансформация и аз останах съвсем сам с един куп договори в джоба. Тогава официално към групата се присъедини и Джина, както и Юки и Пепи от групата &bdquo;Фоноекспрес&rdquo;. Така през следващите десет години продължихме работа по същите места и със същия успех, а в България издадохме и един албум.<br /> <br /> <strong>- Какви са отношенията между членовете на &bdquo;Кукери&rdquo; в днешно време, държите ли връзка, замисляте ли нови проекти? Миналата година Стайко Стайков е загубил битката с рака...</strong><br /> - Стайко беше страхотен музикант, много добър като човек и голям шегаджия. Ние много рано се разделихме с него, защото след Консерваторията го разпределиха в Русе и тогава в групата се появиха Данаил Драганов и Стефан Попов. С другите членове на групата сме си приятели и се виждаме. <br /> <br /> <strong>- Имаш първи брак, колко време продължи той и защо се разпадна?</strong><br /> - Проблемът с първия ми брак беше, че много работехме тогава и почти не се виждахме с първата ми жена. Ние или бяхме на Запад, или на Изток, или на турне в България, или в студио, или на репетиция, или... така за един брак става много трудно.<br /> <br /> <strong>- Разкажи за съдбовната ви среща с Джина от &bdquo;Трамвай № 5&rdquo;. Заминали сте заедно на турне в Съветския съюз, там ли станахте гаджета?</strong><br /> - Веднъж се бяхме върнали отнякъде и ни извикаха в телевизията за запис. Когато отидохме, ни помолиха да изчакаме групата преди нас да завърши записа си. От любопитство надникнах да видя кои са, защото ми се сториха непознати, и какво да видя - един мустакат и някакви мадами, които ми се видяха неземно красиви. И особено едната!... Те си тръгнаха и след два или три дни на наша репетиция се появи Петко, който ни обясни, че имал нова група, че трябвало да изнасят концерти, а не искали на сингбек и дали сме искали да направим един съвместен концерт, в който всяка от двете групи да участва с най-големите си хитове, като ние свирим и на техните песни. Накрая на разговора, след като вече се бяхме разбрали, той ме покани да се запозная с момичетата на следващата им репетиция. Така започна всичко с Джина.<br /> <strong><br /> - Преди 26 години се жените с Джина, кой ви кумува, имало е двукратен инцидент с колата на кума ви, но и това не ви е спряло?</strong><br /> - Кумове ни станаха Катя и Здравко от &bdquo;Ритон&rdquo;. До подписването проблеми нямаше, но по пътя към ресторанта в<br /> волвото, с което Здравко ни возеше, спука гума. Всички сватбари хукнаха да помагат и всички ни убеждаваха, че е на добро. Оправихме гумата, тръгнахме и след няколко минути, точно на пряката преди ресторанта... отново спукахме гума! Не знам каква поличба беше това, но ние все още сме женени, Катя и Здравко също са все още заедно. <br /> <br /> <strong>- Преди или след сватбата заченахте първата си дъщеря? Разбирам, че красивите певици от &bdquo;Трамвай № 5&rdquo; са забременели горе-долу по едно и също време?!</strong><br /> - През 1988 г., на поредното турне в бившия Съветски съюз, някъде по средата на турнето (там всяка година правехме над сто концерта за около три месеца), всичките девойки от &bdquo;Трамвая&rdquo; заявиха официално на Петко, че са бременни. Това си беше голям удар отвсякъде! В крайна сметка през 1989 г. всички родиха. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Светлана Терзиева - СЕСИЛ<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />