Тодор Колев беше анонимен алкохолик и самотник, Коста Цонев водеше тайнствен нощен живот
Ивайло Филипов от Кнежа е уникална фигура. Виртуоз и артист във всичко, с което се захване - гениален банков обирджия, лайфаджия, женкар, наркоман, виртуозен шоумен в живота и аферите си, заклет комарджия, обиколил почти всички казина и игрални зали в България, където пръска баснословни суми с аристократичен замах. Бие се по гърдите, че е мозъкът на първия истински банков обир в България &bdquo;като в американските екшъни&rdquo;.<br /> <br /> &bdquo;Благодарение&rdquo; на него през 1993 г. банка &ldquo;София&rdquo; олеква с 1 773 377 лв., а освен с перфектния план и схема на обира, Иво се гордее, че наред с останалите си бандитски фокуси е успял да превърне на обикновено менгеме монета от 5 стотинки в &ldquo;оригинален&rdquo; печат, с който е осъществен ударът. След обира ченгетата дълго време се чешат по теметата и не успяват да влязат в дирите на обирджиите, а за Ивайло настава &bdquo;безкраен празник&rdquo;. Преди удара на живота си обаче усвоява важни уроци. Играе дори ролята на пиколо под прикритие в &ldquo;Интерхотел&rdquo;-Велико Търново. В култовия комплекс - любимата тайна обител на столичната бохема и всякакви подземни и надземни знаменитости, Иво успява да се отърка в най-важните гости на хотела. Да се набърка и внедри в тайните им. Като всеки добър ученик, научава уроците си перфектно и ги прилага повече от успешно в следващите славни години от живота си... Както винаги обаче, след подобно бурно житие-битие, неизбежно следва залезът на славната му приключенска биография. Приказката свършва. <br /> <br /> Постепенно Ивайло се превръща в пълна развалина &ndash; напреднал стадий на болестта на Бехтерев, два инсулта, жестока двустранна коксартроза, патерици, окапали зъби и изгорени синуси от дългогодишната употреба на кокаин, джигер, в който няма един читав орган. Младият все още суперинвалид е въдворен на доизживяване в старчески дом за хора с увреждания в Пловдив, където, естествено, веднага се превръща в звезда. Той омайва кротките баби и дядовци с лакърдии за невероятните си преживявания. Преди това обаче успява да изпее лебедовата си песен - привлича за последен път публичното внимание с ефектно артистично изпълнение. Незнайно как, но е факт &ndash; успява да се покатери с патериците си на комина на ТЕЦ &ldquo;София&rdquo; в знак на протест срещу дискриминацията на хората с увреждания... <br /> <br /> Сред безбройните му приключения обаче има една ревниво пазена история &ndash; тази за срещите му със самия Васил Божков. Вероятно защото гениалният артист и тарикат в живота за пръв път се сблъсква със своята противоположност - човек, който е с класи над него. И който без грам измама и комарджийски номера го оставя гол като пушка, посрамен и разорен, след което Иво го обявява за най-феноменалния играч на покер в света, който играе &ldquo;резон&rdquo;, т.е. - чисто. <br /> <br /> Вехнещият с всеки изминал ден Ивайло Филипов разгърна след много кандърми единствено пред &ldquo;ШОУ&rdquo; &ldquo;най-позорната&rdquo; страница в блестящата си кариера на универсален тарикат. Ето какво остави за историята колоритният авантюрист: <br /> <br /> <hr /> <strong>- Кога и по какъв повод видяхте за пръв път Васил Божков? </strong><br /> - Някъде към края на 80-те години на миналия век. Тъкмо бях изтеглил младоженски заеми за мен и бившата ми жена по 1500 лв. Тогава Васил Божков беше просто някакъв си Васко.... Ама... нека преди това да се върна назад, за да ви светна за психологията на тази и другите ми авантюри. <br /> <br /> Аз съм от Кнежа. Някъде се хвалят с големите си пиячи, другаде - с големите си свалячи и е...и, а ние в Кнежа се гордеехме с големите си комарджии. Там всеки пети истински мъж беше заклет комарджия! Та, като отидох на работа в &ldquo;Интерхотел&rdquo; във Велико Търново, крастата си беше в кръвта ми. А комарджиите са особено племе - надушват се от километри, като краставите магарета. В &ldquo;Интерхотел&rdquo; пък имаше няколко неща, които бяха нещо като запазена марка на хотела &ndash; пиене, секс, комарджийство и ченгеджийство, т.е. доносничество, на поразия. Задължаваха ни като служители в системата на интерхотелите към &bdquo;Балкантурист&rdquo; да подписваме декларации за сътрудничество на съответните служби. Мене в хотела във Велико Търново ме вербува майор Везнев за Второ главно. И при нас, както във всеки хотел от системата, си имаше кадрови офицер, както и определени стаи с &bdquo;бръмбари&rdquo;. Мисля, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>те си останаха и след като го купи Илия Павлов</strong></span><br /> <br /> Навремето съм следил дори американското военно аташе, което си караше уикендите в хотела. За целта майор Везнев предварително ме уведомяваше и инструктираше. Комарът също свърши работа, защото по комарджийска линия се сближих с важната фигура Шулц - немец, собственик на компанията &ldquo;Клаас&rdquo;. Беше едноок, с пиратска превръзка, загубил окото си в Сталинградската битка, и отговаряше за Балканския регион. Имаше голяма ремонтна работилница за селскостопански машини в Пловдив. Щом минеше границата на България обаче първото нещо беше да се отбие най-напред във Велико Търново. Кой знае защо, това беше впечатлило особено много службите. <br /> <br /> Над тая история витаеше едно съмнение, или параноя може би. Малко известно беше, че във Велико Търново в заводите за цветни телевизори се произвеждаха и детайли за перископите на подводниците. Затова искаха да следя Шулц. И аз го следях, но за сметка на това ме оставиха на мира, когато по-късно започна жестоката гонка срещу комарджиите. Явно съм бил ценен агент. А параноята на службите беше и проклятието на Велико Търново. Защото умишлено не го развиха като туристическа дестинация за чужденци въпреки големия му потенциал. Явно големите началници в ДС и нагоре се пазеха като дявол от тамян от наплива на шпиони, легендирани като туристи. А аз продължавах да си играя необезпокояван комар. Вярно, уж се криех като другите хронично болни комарджии, които, въпреки всичко, хвърляха зарове и карти по конспиративни квартири и най-невъзможни места. <br /> <br /> <strong>- Бяхме стигнали до младоженските заеми плюс стотарките в джоба и появата на Васил Божков...</strong><br /> - Веднъж един от местните комарджийски тартори - Цецо Фурната, който ме беше надушил, че пръскам луди пари на комар, ми подшушна, че от София бил дошъл някакъв си Васил Божков. Знаеше, че ангелите ми са слаби, и ме отмъкна в едно от елитните заведения на Павликени - &ldquo;Кръглия бар&rdquo;. Цецо беше от този град и си имаше в заведението специален кът за комар. Та тогава чух за пръв път името на Васил Божков. Отидохме и направихме едно каре. Аз седнах с кеф, защото имах самочувствието на голям комарджия...<br /> <br /> <strong>- И какво се случи?</strong><br /> - &ldquo;Новобранецът&rdquo; от София Божков се оказа истински факир, магьосник на покера!<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Обра ни всички до шушка! </strong></span><br /> <br /> Само аз останах с някакви си 500 лв. Младоженските заеми вече бяха отишли при Божков. Но, крастата си е краста - само комарджиите знаят за какво става въпрос. Така че с последните ми пари отидохме в апартамента на Цецо Фурната и там софиянецът &bdquo;изпари&rdquo; стотарките ми напълно. <br /> <br /> <strong>- Да, но вече сте имал опит от &ldquo;обира&rdquo; в &bdquo;Кръглия бар&rdquo; - как решихте да пожертвате последните си пари?</strong><br /> - Е, не - направих се на тарикат и предложих да сменим дисциплината и да минем на сантасе, макар че той играеше само покер. Уговорката беше, който пръв спечели 11 раздавания, прибира всичко. Призори останах без пукната стотинка. Оказа се, че макар да не му е основна специалност, в сантасето също е факир! <br /> <br /> <strong>- И факирът Божков ви остави да си ближете раните, а той наду колата си с мръсна газ за София, предполагам?</strong><br /> - Да, но ми върна 30 лв. Вика ми: &bdquo;На ти да пиеш едно кафе!&rdquo;. А мен ми се реве, защото булката ми вече беше поръчала хладилник и някои други неща. Аз тъкмо се прибирам у дома, и на вратата се звъни. Отваряме и отвън мангалите с хладилника - носят го... <br /> <br /> <strong>- Разбра ли тайната на факира и магьосника Васил Божков?</strong><br /> - Първо, като се върнах назад, разбрах, че той играе абсолютен &ldquo;резон&rdquo; &ndash; тоест - абсолютно чисто, без никакви измами и каквито и да било комарджийски хватки и номера. Абсолютно чист играч! Не бях вчерашен и дори когато не мога точно да усетя кой как мами, знам, че го прави. Тайната му първо беше, че се оказа абсолютен психолог. Гледаше противниците си като на рентген. Практически няма играч, който, като си види петте карти, да не издаде &ldquo;дълбоко скритата&rdquo; си емоция с някаква, незабележима дори за опитен комарджия реакция. Но не и за Васил Божков! В диагностиката на съперниците си той се оказа истински феномен! <br /> <br /> <strong>- То по принцип всички професионални комарджии са и много добри психолози... </strong><br /> - Не и колкото Васил Божков! Но не това беше определящото при него. Основното му качество беше още по-невероятно и рядко срещано - още при хвърлянето, при размесването, при каширането, той &ldquo;фотографираше&rdquo; картите буквално за части от секундата и ги запечатваше в главата си! Знаеше кой какво може да има... А оттук, в съчетание с феноменалната дарба на психолог, за него беше детска играчка да разбере кой как блъфира и т.н. Това му позволяваше винаги да води играта, да налага своето темпо, което просто <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> хипнотизираше другите</strong></span><br /> <br /> А най-лошото за другите беше, че самият той винаги беше като сфинкс. Как пък нито веднъж не трепна лицето му! Никога и в никаква ситуация изражението му не се променяше даже за миг! Сякаш беше мумия някаква! Никога не съм виждал човек с такова каменно лице като неговото! Играл съм с много легендарни имена, но такова владеене до съвършенство не бях и сънувал. <br /> <br /> <strong>- Излиза, че някакъв си Васко от София идва при вашите &bdquo;акули&rdquo; в комара, обира ги и безнаказано си отива. Доколкото съм чувал, колкото и феноменален покерджия да си, когато попаднеш в леговището на звяра, такива неща не се случват. Има хиляди комарджийски номера, срещу които си безсилен, особено ако ти си сам, а срещу теб се разиграват всякакъв вид комарджийски комбини...?</strong><br /> - Вярно, има много прийоми, знам повечето от тях. Ако напипате някоя &bdquo;рибка&rdquo; и сте двойка, примерно, картите се &ldquo;изяждат&rdquo;, т.е. - изпилват се постепенно и незабележимо. Само тузовете и поповете не се &ldquo;изяждат&rdquo;. И можеш да ги месиш, да ги цепиш и да си ги поставяш, където си искаш. Правиш фул макс, примерно, а за противника оставяш чифт или два. Това по принцип става с предварително подготвено тесте. &bdquo;Рибката&rdquo; може да отиде и да купи няколко чисто нови тестета от близката будка, но продавачката там вече е взела 100-200 лева и му пробутва колкото искаш запечатани тестета, но те всички предварително са &ldquo;работени&rdquo; вече от акулите. Ако стане така, че няма как да играят с &ldquo;работени&rdquo; карти, измамниците може да почнат да ги бележат и в процеса на играта &ndash; с нокът, с едва забележимо подгъване на ъгълчетата и т.н., а измамникът си слага предварително контрастни лещи, които изострят зрението. При това положение дори да навреш картата в очите на противника, той пак няма да забележи белега на гърба й. Това беше коронният номер на една от нашите акули - Митьо Черния. Той дори <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> не пушеше по време на игра, защото пушенето замъглява зрението</strong></span><br /> <br /> Знам, че използваха и някакво вещество по пръстите при раздаването - нещо като симпатично мастило, което е невидимо за останалите. Аз Митьо Черния случайно съм го засичал как навън си чисти лещите с кърпичка. Уж излизаш да пушиш, което не могат да ти забранят, а ти вадиш лещите и ги почистваш. Ползват се и специални пръстени, които отразяват лицето на картите при раздаването. Използват се даже скрити камери. Доколкото знам, вече се опитват да използват и специални компютърни програми, които изчисляват шансовете във всяка ръка. Има милион номера, но аз също играя чисто и не съм наясно с всички. А Митьо Черния беше най-големият факир на измамите във Велико Търново! <br /> <br /> Истинското му име беше Димитър Стойчев и беше бивш боксьор. Беше цар при раздаването с номерата си. В него винаги имаше по три туза поне. Нареждаше ги при филирането, в което беше пълен илюзионист. Разбира се, освен сръчност на фокусник, тестето трябваше да бъде &ldquo;работено&rdquo; или самите карти да се бележат по някой от начините, които ви описах. Тогава се получава убийствен номер за противника. Ти го качваш на &ldquo;влакчето на смъртта&rdquo;, казано на жаргон - т.е. набутваш му хубави карти, ти наддаваш, той накрая вади тузовете и ти умираш. Това &ldquo;влакче&rdquo; го правеше и Божков, но без измама - чисто резонно. Не вади, не филира, не кешира, не крие карти, играе феър плей и пак печели! Както казах - истински феномен, гениален играч! Просто помнеше при бъркането, при хвърлянето, помни къде какво е отишло, знаеше с какви карти е противникът. Ако пък тръгнеш да се надиграваш с него в чисто психологически план, си абсолютно загинал!... <br /> <br /> <strong>- А той самият блъфираше ли също така феноменално?</strong><br /> - Казах, че му е лесно да блъфира, след като може да следи вървежа на картите, а когато противникът го блъфира, винаги успяваше да хване блъфа и го убиваше. Само че, наред с феноменалните си способности, той не беше човек, който оставяше нещата единствено в ръцете на съдбата и явно се застраховаше срещу измамниците. Винаги водеше със себе си един човек, и той постоянно беше зад гърба му. Този човек го довеждаше и го отвеждаше с &bdquo;Мерцедес 123&rdquo;. А, и нещо друго. Някак си не мога да си спомня да съм засичал Божков и Черния един срещу друг на покер. Спомних си един случай, пак щяхме да организираме каре. Взе ме с мерцедеса от Кнежа, забрахме и главния счетоводител на хотела. Бяхме минали вече гара Левски и Божков ме пита къде ще ходим. Викам му: &bdquo;При Цецо Фурната, там ще е и Черния&rdquo;. Изведнъж той се плесна по челото &ndash; сетил се, че имал някакво страшно задължение, за което бил забравил, и накара човека си да завърти колата обратно. Ясно е за какво става въпрос, нали?...<br /> <br /> <strong>- Явно сте били човек на службите и комара &ndash; два, така да се каже, секретни сектора. Научихте ли покрай тях за тия години и други потайности на &ldquo;Интерхотел&rdquo;, освен пъклените помисли на западните шпиони? </strong> <br /> - Естествено! Например това, че, преди да го вкарат в затвора, шефът на хотела Кольо Дамянов &bdquo;прекара&rdquo; през леглото си почти всички известни поп изпълнителки. Мога да ви говоря много за Камелия Тодорова, Кичка Бодурова, Нели Рангелова, Милица от &ldquo;Тоника СВ&rdquo;. Веднъж проследих как свекървата на Нели - нали мъжът й Данчо Капитанов беше от Велико Търново - дойде да я търси в два през нощта. Мога да ви кажа, че лично съм чувал страхотните разправии между Лили Иванова и Асен Гаргов. Асен я скъсваше от скандали за пари. Много пиеше, напиваше се, свършваше авоарите си и идваше да крънка пари от Лили. Даже й налиташе за пари и стигаха чак до бой.<br /> <br /> Най-загадъчен ми беше Коста Цонев. Идваше много често, пиеше си питието с шефа Дамянов, след което изчезваше, и така и не можах да хвана нощния му живот навън &ndash; къде си допиваше, къде се развличаше, къде си намираше жени...<br /> <br /> Тодор Колев също не пропускаше да дойде събота и неделя. Той също беше приятел на шефа. Но неговият &bdquo;режим&rdquo; беше друг - наливаше се с уиски и купища ядки чрез рум сървис в президентския апартамент, където обикновено отсядаше. При него платена к...ва в хотела не е ходила, което беше невероятно, защото, както ви казах, шефът Дамянов не прощаваше &ndash; &bdquo;всичко под ножа&rdquo;, а, щом си с него, няма как и ти да му правиш компания, освен ако си като Коста Цонев. Според мен обаче Тодор Колев си беше анонимен алкохолик. Неведнъж съм заварвал сам да си пие. Даже е имало случаи, като му отсервирвам, той да ме натиска на канапето, за да изпия едно питие с него. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Пиеше и плачеше </strong></span><br /> <br /> като се разчувства. Освен анонимен алкохолик, за мен беше и голям самотник...<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong> <br />