Стефка Попова: Нужда от кръв има в цялата страна!

<em>&nbsp;В България кръв и кръвни продукти системно не достигат. У нас кръв даряват 22 души на 1000, при нужни около 35 донори на 1000 души население. Проучване обаче твърди, че над 3/4 от тези 22-ма не даряват доброволно. Част от тях получават пари за кръвта си, останалите са принудени от нуждата да спасят близък човек. Иначе казано, доброволните кръводарители в България са около 5-6 на 1000 души. </em><br /> <br /> Българската организация за доброволно кръводаряване &ndash; БОДК, се опитва да бъде част от решението на проблема. Освен че предоставя информация и организира периодични акции по кръводаряване, организацията осигурява един от малкото законни варианти за спешно намиране на дарители чрез проекта &bdquo;Дари кръв&rdquo;. Ето какво още разказа по темата Стефка Попова, председател на БОДК.<br /> <br /> <strong>- Г-жо Попова, какво представлява проектът &bdquo;Дари кръв&rdquo;?</strong><br /> - Проектът &bdquo;Дари кръв&rdquo; цели да популяризира доброволното кръводаряване в България и да улесни нуждаещите се от кръв хора в намирането на помощ. Системата &bdquo;Дари кръв&rdquo; е своеобразен двоен регистър &ndash; от една страна, за доброволните кръводарители, и от друга - за хората, които се нуждаят от кръв. Системата е основна част от проекта и е достъпна за регистрация през сайта ни &ndash; www.bgblood.org, както и чрез първото по рода си приложение за мобилни телефони - &bdquo;Darikruv&rdquo;. Всеки потребител има и постоянен достъп до полезна информация, свързана с кръводаряването, включваща предпоставки и противопоказания, контакти на кръвните центрове в страната и др.<br /> <strong><br /> - Как функционира тази система?</strong><br /> - След регистрация в секцията &bdquo;Помогни&rdquo;, с която се предоставят основни данни за потребителя, всеки от регистриралите се доброволни кръводарители става част от базата данни. В резултат на това има достъп до информация за предстоящи акции за кръводаряване, както и за конкретни призиви за спешна нужда от кръв. За да бъде регистриран апел за помощ, е достатъчно да се попълни секцията &bdquo;помогни ми&rdquo;, в която да бъде предоставена информация за нуждаещия се, както и телефон и имейл-адрес за контакт. След като призивът за помощ бъде регистриран, се проверява и се стартира търсене на потенциални дарители.<br /> <br /> <strong>- Имате ли информация за това колко души са се възползвали от възможностите на проекта?</strong><br /> - По-малко от девет месеца след старта й, системата надхвърля очакванията ни. Регистрираните доброволни кръводарители вече са над 400 &ndash; от цялата страна, а успеваемостта на акциите за спешна помощ и конкретно търсене на кръв нарасна от 68% - преди стартирането, на над 94% - след началото на &bdquo;Дари кръв&rdquo;. Осъществени са множество кръводарявания и огромен брой хора са получили информация за доброволното кръводаряване. <br /> <br /> <strong>- Колко души всъщност са потърсили помощ чрез сайта ви?</strong><br /> - На 18 април стана една година от старта на системата, като в първите месеци само набирахме дарители. След първите няколко месеца активирахме и опцията за нуждаещи се и вече имаме над 100 регистрирани, като на повече от 90% сме успели да намерим необходимите дарители с конкретната кръвна група, в дадения град. Но реално чрез проекта сме помогнали на много повече хора, защото регистриралите се дарители даряват и безадресно, тоест помагаме не само на регистрирани в системата нуждаещи се. Освен това предоставяме информация, отговаряме на въпроси, разсейваме страховете и притесненията на хората и ги <br /> <u><br /> насърчаваме да станат редовни кръводарители <br /> </u><br /> Благодарение на системата &bdquo;Дари кръв&rdquo; много хора научиха за нуждата от кръв и станаха кръводарители за първи път в живота си.<br /> <br /> <strong>- Има ли открояваща се тенденция &ndash; какви кръвни групи най-често липсват, от кои градове или болници най-често се търси кръв?</strong><br /> - Нужда от кръв има в цялата страна. Разбира се, в големите градове, където са концентрирани повечето лечебни заведения, недостигът е много по-сериозен. Забелязали сме, че хората, които са стигнали до нас, нямат друг избор. Обикновено първо търсят сред близките си, после сред приятелите&hellip; До нас най-често достига нуждата от конкретна кръвна група &ndash; в повечето случаи отрицателна, но се случва и търсенето да е за няколко дарители, без значение на кръвната група. Има случаи, когато нуждата е периодична. Първия месец хората са намерили от близки, втория месец - от по-широк кръг роднини и приятели, но на третия месец вече са в безизходица. А в болницата им отказват лечение, докато не донесат бележка, че са осигурили съответния брой дарители или кръвна група. <br /> <br /> Много често тези, които се обръщат към нас, вече са плащали за кръв и направо ни питат &ndash; колко ще ми струва? Това показва, че са свикнали да плащат, което е недопустимо. Дори когато им кажем, че нищо не струва, се притесняват, че нещо не е наред, щом не им искат пари. <br /> <br /> <strong>- Казахте периодична нужда. Значи ли това, че дори за хората с хронични заболявания кръвните центрове не осигуряват кръв безвъзмездно?</strong><br /> - Не осигуряват за всички. Вече е стандартно положение, ако постъпваш в болница, да ти искат дарители &ndash; независимо дали е за раждане, операция или лечение на заболяване - дори онкоболните на химиотерапия, които периодично имат нужда от кръвопреливане заради понижаване на хемоглобина, нерядко трябва да си търсят дарители. Същото е и с други заболявания, при които се налага периодично да се прелива кръв. <br /> <br /> <strong>- Как гледате като организация на комуникацията (и липсата й) между кръвните центрове в страната?</strong><br /> - Категорични сме, че трябва да се подобри. Трябва <br /> <br /> <u>да се знае къде каква кръв има </u><br /> <br /> и да има обмен. Недопустимо е например в София да търсят спешно А отрицателна, тя да е налична във Варна, но да не може да стигне до там, защото двата кръвни центъра не работят един с друг. Факт е, че центровете комуникират избирателно помежду си на регионален принцип. Например за Плевен може да дариш в Габрово или Велико Търново, но не и за София. <br /> <br /> <strong>- Кои са най-сериозните пречки пред доброволното кръводаряване у нас?</strong><br /> - Не звучи добре, но ще започна от условията в кръвните центрове, които не са добри &ndash; както за дарителите, така и за работещите в тях. Изключително неприятна е и обстановката около тези центрове, които са подложени на постоянна обсада от търгуващите с кръвта си. И когато един човек отива да дари, той бива нападнат от тези хора с предложения за кръв. Напоследък до нас достигат сигнали, че във Варна и Бургас тези търгуващи с кръвта си хора са агресивни към доброволните дарители. Това се превръща в сериозен проблем и мисля, че е крайно време тези хора да бъдат махнати оттам. <br /> <br /> Пречка е и липсата на достатъчно и адекватна информация. За съжаление нерядко пречка се явяват и самите работещи в кръвните центрове с негативното си отношение към кръводарителите.<br /> <br /> <strong>- Вие сте юрист, всъщност имат ли инструмент органите на реда, за да се справят с продаващите кръвта си?</strong><br /> - Да, макар упорито това да се отрича. В Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането изрично е посочено, че кръвта и кръвните продукти не могат да бъдат предмет на възмездна сделка, освен в изрично посочените от закона случаи. Изпълнителната агенция по лекарства е институцията, която отговаря за спазването на закона и за налагането на санкциите, определени в него, и считам, че контролът им или по-скоро липсата му в тази посока граничи с престъпно бездействие. Освен това за нас е абсолютна нелепост съгласно Наказателния кодекс да се приема за престъпление нарушаването на правилата за вземане и предоставяне на човешки органи или тъкани за трансплантация, но не и нарушаването на правилата за вземане и предоставяне на кръв. <br /> <strong><br /> - Има ли как да се попълни &bdquo;нишата&rdquo;, ако тези незаконни &bdquo;дарители&rdquo; изчезнат?</strong><br /> - При действителна воля ние вярваме, че начин има, и предлагаме вариант за това. Убедени сме, че много потенциални кръводарители ще започнат да помагат, ако знаят за съществуващия недостиг и имат доверие на системата. В цял свят кръводаряването е доброволно или се цели да бъде такова, защото платеното кръводаряване освен че е нехуманно, е и опасно. Хората, търгуващи с кръвта си, нямат интерес да си кажат противопоказанията. Те даряват, ако не животозастрашаваща, то най-малкото некачествена кръв. Защото - кога те ще признаят, че приемат лекарства, алкохол или наркотици? Никога, техният интерес е само да си получат парите! А в кръвните центрове кръвта не може да се тества за всичко, тя се изследва за заболявания, но не и за наличие на остатъчни лекарства например. Въпрос на добра воля на дарителя е да признае приемал ли е или не.<br /> <br /> <br /> <em><strong>Надежда Георгиева</strong></em><br />