Не е оправдано отстраняването на двете гърди и на яйчниците, както направи Анджелина Джоли
&nbsp;Някои световноизвестни онколози изразиха съмнение в ефективността на &ldquo;метода&rdquo;, който Анджелина Джоли приложи за предотвратяване на рак на гърдата. И най-вече по повод намерението й да &ldquo;се отърве&rdquo; и от яйчниците си - пак по същата причина. Макар че се приема за превантивен метод, дали това все пак не е някакво оправдание, или проява на фобия, на която могат да се поддадат хиляди други жени? Това, което не може да се отрече на Джоли, е фактът, че тя привлече вниманието на милиони жени <br /> <br /> към превенцията на рака на гърдата. Броят на жените, решили да последват примера на звездата, само в САЩ е нараснал тройно. Те са убедени, че е по-лесно ракът да се предотврати, отколкото да се лекува. Но... специалистите твърдят, че не всичко е така еднозначно, защото дори профилактичната операция не гарантира стопроцентово избягване на риска. Проф. Леонид Путирский е един от специалистите, които от години работят в тази област. Предлагаме ви неговото мнение по случая.<br /> <br /> <strong>- Може ли да се приеме, че ракът е генетично заболяване, проф. Путирский?</strong><br /> - Генът, отговарящ за появяване на рак на млечната жлеза, може да предизвика рак на яйчниците и на червата. Освен това съществува 20% вероятност от развитие и на рак на простатната жлеза при мъжете. Ако вървим по тази логика и по този път, значи ли, че трябва да си изрежем всички органи от тялото? Аз непрекъснато си задавам този въпрос, но съм смутен и от факта, че не всичко около Анджелина Джоли е известно. Все още нямам отговор на въпросите: дали звездата е прибягнала към профилактична операция, или е имала вече поставена диагноза &ldquo;рак на млечната жлеза?&rdquo; В западните медии се появиха съобщения, че при нея е било открито заболяване все пак... Ако това е така, може да се помисли и за отстраняване на яйчниците. Ако обаче не е - по-скоро си имаме работа с фобия, необясним страх. Имайте предвид, че ако една жена над средната възраст, наближаваща климакса, се лиши от своите яйчници, това няма да се отрази забележимо на организма й. Ако обаче е по-млада, да кажем на 35 години, то тя ще навлезе в ранен климакс и на 55 години вече ще се чувства като старица. Да, може впоследствие да се поддържа с хормони, но какъв е тогава смисълът от операцията? <br /> <br /> <strong>- Все пак трябва да има някакъв смисъл?</strong><br /> - Не забравяйте, че изкуствените хормони повишават риска от рак на млечната жлеза. Те влияят по-зле от собствените - тези, които изработват яйчниците. Искам да отбележа също така, че 2 на сто от жените дори и <br /> <br /> <u>да се лишат и от двете си гърди, </u><br /> <br /> все едно - пак ще заболеят от рак...<br /> <br /> <strong>- Какво точно искате да кажете?</strong><br /> - Коментирал съм тази тема със свои колеги от САЩ и Западна Европа и повечето от тях са на мнение, че такъв радикален подход е оправдан само в единични случаи. В днешно време диагностиката на рака на млечната жлеза е на много добро ниво. Ако жената периодично се подлага на профилактични прегледи, съпроводени с мамография, ултразвук; ако от време на време се самоизследва, болестта може да бъде открита на етап, на който ще бъде успешно излекувана.<br /> <br /> <strong>- Тогава възниква въпросът: струва ли си да се популяризира генетичният анализ, така широко рекламиран от Анджелина Джоли?</strong><br /> - Ако в едно семейство вече има не един случай на рак, може да се предположи наличие на наследственост и без подобен анализ. А самият той всъщност нищо не променя - все още не е измислено нищо, което може да сведе до минимум генетичното нарушение. В крайна сметка се получава парадоксът човек цял живот да трепери от страх да не попадне в злополучните проценти на заболели. И да живее в постоянен стрес, който само ще задълбочи ситуацията. Затова смятам, че не си заслужава да се провежда масово такава диагностика.<br /> <br /> <strong>- А какво казват генетиците? </strong><br /> - Генетиците споделят същата позиция, като обясняват, че е безсмислено и скъпо да се извършва анализ за нарушение във въпросните гени не само на здравите, но дори и на тези, на които вече е открит рак на млечната жлеза или на яйчника. Достатъчно е да се съсредоточим в т.нар. скрининг, който в случая означава семейна онкоанамнеза. Т.е. ако се знае, че <br /> <br /> <u>в едно семейство има няколко случая на рак </u><br /> <br /> на млечната жлеза например, това означава, че съществува наследствена предразположеност и при останалите жени в семейството - дъщеря, сестра, майка. Тогава се говори за онкориск. <br /> <br /> <strong>- А мутациите?</strong><br /> - И не на последно място става ясно, че откриването на мутации във въпросните гени са само първични генетични нарушения в нормалната клетка на организма. И в тези клетки може да се развие тумор само ако има налице и други нарушения. Ако те не се случат, тумор няма да се развие. Световната статистика сочи, че от 20 до 40% от жените с такава мутация не се разболяват. А много жени вече се подвеждат по тази &ldquo;мода&rdquo;, което се оказва не само съмнително, но и излишно. Специалистите посочват още един мотив: изменение в прословутия ген BRCA1, който причинява рак на гърдата или яйчниците, възниква във възрастта от 40 до 50 години. Ако се открие мутация в другия проблемен ген BRCA2, се отбелязва още един пик на заболеваемост - във възрастта от 60 до 65 години. Т.е. младите дами напълно излишно се подлагат на този генетичен анализ, като рискуват да изпаднат във фобия и стрес през целия си останал живот. А точно те са тези, които са решили да последват &laquo;примера&raquo; на кинозвездата Анджелина Джоли. <br /> <br /> <br /> <strong><em>&nbsp;Яна БОЯДЖИЕВА</em></strong><br />