Нежеланието да се разграничим от емоционалното състояние и да контролираме съдбата си ни разболява
<em>&nbsp;Татяна Рачева е първи и единствен сертифициран методист у нас по метода на легендарната американка Луиз Хей, учеща ни на това как да излекуваме живота си. Татяна е член на професионалната психотерапевтична лига в Русия, основател е на Клуб на приятелите на Луиз Хей &bdquo;Кажи на живота да&rdquo;. По професия Татяна е пианистка, но по стечение на обстоятелствата от години помага на хората да намерят най-краткия път към същността си и да променят живота си. &bdquo;Най-важното е да осъзнаеш, че можеш да контролираш своя ум и мисли. Всичко се случва, както казва Луиз Хей, когато си готов. С този метод промених много живота си&hellip;&rdquo;, споделя чистосърдечно холистичният психолог Рачева и с радост дава още насоки специално за читателите на в. &bdquo;Доктор&rdquo;.</em><br /> <br /> <strong>- Татяна, как да променим живота си, в нашите възможности ли е?</strong><br /> - Промяната идва от нас, отвътре, от нашата реакция към живота. Няма лесни неща в живота. Ние искаме всичко да ни е наготово, да вземем едно хапче и да стане чудо. Няма такова нещо, трябва да подходим цялостно към проблема, който имаме &ndash; финансов, личен, семеен. <br /> <br /> Повечето хора мислят, че методът на Луиз Хей е само да се пишат положителни утвърждения и да се повтарят всеки ден, а това е заблуда. Най-лесно е да си кажем хубави неща, да се напомпаме със самочувствие, защото наистина автосугестията работи. Истинската причина за проблемите ни обаче остава да работи и тя ще изплува след време. Затова методът на Луиз ни показва стъпка по стъпка как можем да променим негативните шаблони и убеждения в нас самите, за да привличаме към себе си по-добри неща. Показва ни също така как да се освободим от лошото, как да престанем да се тревожим за нереалните неща. Ние сами си създаваме проблеми в ума. Вместо да погледнем какво иска да ни донесе този проблем, как можем да израснем с него. Защото с всяка нелека ситуация ние растем и се развиваме. Защо не приемем проблема като задача, която имаме да решаваме в този момент? Няма живот без проблеми и без задачи, които имаме да решаваме. Нещата се променят, когато си променим отношението към проблемите. Тогава няма да ни се струват катастрофални. Ние сме си избрали пътя, по който ще се развиваме, още когато сме се родили тук. Всичко е записано в нашето подсъзнание. Затова е казано, че всички решения са в нас. <br /> <br /> Когато ни връхлетят проблемите обаче, зацикляме, казваме, че не можем да свършим това или онова. Трябва да се живее по-леко и с доверие, че няма нерешими ситуации. Трябва да го направим със спокойно сърце, без да влагаме емоция и да се идентифицираме с тези проблеми. Ние обаче веднага започваме да слагаме етикети на нещата, да ги характеризираме, да задълбаваме в тези проблеми, докато не се разболеем. <br /> <br /> Ако позволим на ума да ни затрупа с мисли кое как ще стане и т.н., се натоварваме с негативна енергия и в такова състояние не можем да намерим изход и допълнително се обременяваме с физически страдания. Затова е правилно да се гледат нещата от всички страни, да не подхождаме само с негативната емоция. <br /> <strong><br /> - Защо според вас едва напоследък започна да става популярна информацията за това как да подобрим живота си?</strong><br /> - Как да се живее и просперира в живота винаги е било тайно знание, забранено за хората. То е било достъпно в секти, в ордени. Те са знаели каква е същността на живота. Сега е дошло времето - 2000 години след Христос - да се замислим и да открием спасителя в себе си. Ние винаги сме търсили някой друг да ни спаси. Разбира се, не всички хора могат да повярват, че могат сами да си помогнат. Необходимо е време. Просто е необходимо да положиш усилия и <br /> <br /> <u>сам да се погрижиш за своя успех, </u><br /> <br /> за това какво става в главата ти. Това се казва контрол на ума, над това какво мислим и излъчваме като енергия. Силата е в нас, но обикновено избираме позицията на жертвата. <br /> <br /> Всъщност каквото дадеш, това ще получиш. За мен това е много мъдра философия и отношение към живота. Но не умеем да даваме и в повечето случаи не умеем и да приемаме. Там е разковничето на нещата. Не можем да отдаваме на другите безусловно, без да очакваме нещо в замяна. Да правим добро, за да сме щастливи, а не за да сме значими в очите на другите. Това обикновено става, когато в нас не достига самоуважение и любов към себе си, когато се чувстваме самодостатъчни. Това е мъдро приемане на живота, на което е необходимо да се научим. Обикновено правим нещо, очакваме да получим друго в замяна. Когато това не се случи, се чувстваме обидени и разочаровани, не умеем да прощаваме. Под даване имам предвид не само материални неща, а излъчване на мисъл, добро отношение, любов. <br /> <br /> Ние не можем да кажем истината в очите на друг човек. Страхът да загубим или работата, или партньора си, ни кара да си слагаме маска. Ако това продължи с години и трупа негативни емоции в нас, маската води до заболяване. Когато не сме тези, които сме, не се чувстваме добре, вътре в нас започват да се изработват импулси, като недоволство, обида, възмущение, които след време ще се отразят на тялото. <br /> <br /> За мен всяко заболяване &ndash; сърдечни, ракови, белодробни - е заради неумението и нежеланието да се разграничим от емоционалното състояние и да контролираме своя живот. Когато пожелаеш, всичко може да се случи. Всички духовни практики са помощни. В момента, в който ти не решиш <br /> <br /> <u>да се освободиш от миналото, </u><br /> <br /> нищо няма да се промени. <br /> <br /> <strong>- Луиз Хей има много точна таблица за емоционалните причини, които предизвикват дадено заболяване, създадена на базата на нейния опит като терапевт. Бихте ли дали повече подробности?</strong><br /> - Да, Луиз Хей дава примерна причина &ndash; да речем астмата е алергична реакция към нещо. Лекарите прилагат лечение на външните изяви на астмата. А какво представляват нашите бели дробове? Това е животът. Без дишането не можем да съществуваме. При проблеми с дишането, това показва, че не можем да &bdquo;дишаме&rdquo; живота. При деца, които растат в нелюбящо семейство например, много често се получават заболявания на горните и долните дихателни пътища. По-сензитивните деца развиват астма, защото не могат да протестират срещу този живот, който наблюдават. Децата усещат всичко, дори да не стават преки свидетели на разправии и скандали у дома. Понеже не може да тропне с крак и да каже &bdquo;Спрете!&rdquo;, то вътре в себе си натрупва негодувание, иска да покаже, че не може да живее този живот. Често децата приемат, че са виновни за подобни ситуации вкъщи, чувстват, че не са добре дошли в това семейство. <br /> <br /> Затова трябва децата да са уверени, че ги обичат, да се прекратят тези враждебни ситуации между родителите. Докато са малки, трябва много да ги прегръщаме, да им казваме, че ги обичаме, да им покажем, че животът е безопасен, че винаги могат да разчитат на нас. <br /> <br /> Търпението е най-голямата ни добродетел, ще ни научи да приемаме живота такъв, какъвто е. Същността на истинската любов е да приемеш всеки и всяко нещо такова, каквото е. Не можеш всички да прегърнеш и да обичаш, но можеш да си отвориш сърцето и <br /> <br /> <u>да му позволиш да бъде такъв, какъвто е </u><br /> <br /> Може да не ти харесва даден човек, може да му кажеш това, но го приеми и му позволи да е такъв, защото всеки си има своя личен опит, който е уникален и е необходимо да го изживее, за да може да се развие като личност.<br /> <br /> <strong>- Много хора страдат, че не са намерили подходящия за тях партньор в живота &ndash; има ли рецепта за този проблем?</strong><br /> - Темата за намирането на подходящ партньор в живота е много близка и на мен, аз също съм я преживяла. Ако не вярваш, че има прекрасни мъже/жени, няма да ги срещнеш. Ако мислите, че всеки път попадате на пияница, на любовчия, който ви изневерява, ще получите такъв. Каквото мислите, това ще получите във вашия живот. Запомнете го! <br /> <br /> Основният проблем е в убеждението, че не заслужаваме да бъдем обичани. Затова привличаме хора, които ти показват точно това. У нас дремят убежденията: &bdquo;Аз не съм достатъчно добър&rdquo;, &bdquo;Аз не заслужавам еди какво си&rdquo;... Оттам-нататък се развиват много качества, които са в съзнанието или в подсъзнанието ни, и работят против нас. Затова Луиз казва, че основното е да се научим да обичаме себе си. Поне една година трябва да работим пред огледалото и да си казваме: &bdquo;Колко си прекрасна или прекрасен, обичам те.&rdquo; <br /> <br /> В началото може нищо да не почувстваме, някои може въобще да не могат да кажат това изречение, напира негодуванието вътре в нас, други плачат. Това е първата вратичка, която ще ни помогне и да прощаваме, и да приемаме. Така нещата в нашия живот ще вървят в друга посока. Затова моето мото от много години е, че няма вълшебна формула или хапче. Започвайте винаги с промяната от себе си, ако искате да живеете в по-добър свят. Оставете света да съществува такъв, какъвто е, започнете да си задавете въпроси - за какво ми се случва еди какво си, замислете се какво сте си помислили, че сте привлекли дадена неприятна ситуация или проблем. Това е т.нар. ментална хигиена, на която можем да се научим. Така животът става много по-лесен, освобождаваме се от редица страхове, от неприятни емоции. Оставете хората да бъдат такива, каквито са, престанете да ги съдите, приемете ги, както и себе си. Тогава всичко става много по-приятно и лесно. Животът е чудо, но ние го усложняваме с негативните си блокажи и вярвания. Освен това, когато не приемаме себе си, а се борим, привличаме още повече болка и неприятности.<br /> <br /> <br /> <strong><em>Маргарита Благоева</em></strong><br />