28 Апр. 2014, 20:51
44168 прочита
13 коментара
Хотелът ми е пред фалит, работя къде да е и за колкото дадат, защото издържам жена, две деца и двама инвалиди, изплака култовият певец
<em>Дереджето на набедения за баща на чалгата т. нар. Хисарски поп хич не е за завиждане, макар феновете му да си мислят, че се къпе в пари. Пред репортер на “ШОУ” брадатият певец изповяда неподозирана мъка: </em><br />
<br />
<hr />
<strong>- Вие сте жива легенда, но как сте с житието-битието днес?</strong><br />
- Както навсякъде – безпаричие и безработица.<br />
<br />
<strong>- И това го казвате вие, който се ширите в пететажен палат с хотел и ресторант не къде да е, а в Хисаря?!</strong><br />
- Съдирам се да ходя и да пея където и да е, за да изхранвам семейството си! Но... лоша работа няма. Издържам жена, двама студенти и двама инвалиди. Вярно, че имам пететажна къща, но не смогвам да я поддържам. Долу, в ресторанта, няма жив човек!... <br />
<br />
<strong>- Навремето се хвалехте, че заведението ви е пълно заради вас?</strong><br />
- Да, но от 3-4 години няма жив човек. Идват някакви, които пият една ракия по един час, но от това оборот не се прави. <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Пълна скръб! </strong></span><br />
<br />
Сиромашка работа. <br />
<br />
<strong>- А хотелът?</strong><br />
- 11 лева го давам леглото за три, за пет дена, без пари, дето се вика, но клиенти няма. Наоколо се напълни с луксозни хотели със СПА центрове и всякакви екстри и всички ходят там. Николина Чакърдъкова съм викал. Аз си изпях моите песни, тя - нейните. Пак слаба работа! Сега, за да изкарам някой лев, свиря и пея по 5-6 часа нонстоп. Отивам, където ме повикат, без да се пазаря. <br />
<br />
<strong>- Спомняте ли си в такива моменти славните времена?</strong><br />
- Как да си ги спомням?!... Впрочем за кои времена говорите?<br />
<br />
<strong>- Ами за времето, когато съчинявахте песни за Тодор Живков например?</strong><br />
- А, да, за една нощ написах песен за Тато. <br />
<br />
<strong>- Вярно ли е, че след като сте я изпели в тв предаване, следващият му гост – самият Иван Костов, измърморил: “Каква пошла песен!”?</strong><br />
- Вярно е, но в нея нямаше нищо пошло. След предаването едва спасих Костов, защото синът ми, който беше извън студиото, го изчака и <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>искаше да го удуши</strong></span><br />
<br />
Хвана го за гърлото и почна да го пита кое й е пошлото на песента. Едва го отървах този „естет” Костов! На мен също ми идеше да го хвана за гушата, но не съм такъв човек. След като го отървах, после пък синът ми не ми даде. Вика: Ще те арестуват, що ти трябва!?... <br />
<br />
Вбесих се, защото аз знам 700 песни наизуст и сред тях няма нито една пошла, просташка, а тоя черен мангал дори ми сбърка името, вика Хасковския поп. Даже Тато не ми е бъркал името навремето! Вместо това ми е казвал: „Абе, дай, дай да изпеем една обща песен!”... <br />
<br />
<strong>- Щом мразите Костов, защо сте фен на Петър Стоянов?</strong><br />
- Защото навремето отидох при един голям фен на Петър Стоянов, страхотен билкар, лечител, и той ми вика, ще ти обърна внимание колкото на Петър Стоянов. Иначе <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>и на Бойко Борисов съм му свирил</strong></span> <br />
<br />
<strong>- За него имате ли песен?</strong><br />
- Да, обаче не успях да я довърша, щото имах голям ремонт по къщата и чрез един човек му подарих един голям мой компактдиск. След време свирих и пях в едно заведение, пълно с олигарси. Там беше и Бойко Борисов със своята компания, но двете компании нямаха нищо общо. Бяха на отделни маси. Просто по едно време Бойко помоли персонала да сложат една тонколона до тяхната маса и слушаше музиката ми тихичко, без да дразни околните. А пеех тежки песни - романси, македонски, за душата. Бойко много се кефеше. <br />
<br />
<strong>- Как приемаха “пошлите” ви песни навремето генералите от УБО, в чиято обител сте пели, както се хвалите? Хвалите се също, че няма генерал, който да не ви е идвал на гости?</strong><br />
- Не че съм имал особено желание, но винаги, когато наближаваше празник, идваше партийният секретар и вика: „Сега трябва да идеш там и там да пееш”. Аз му казвам: „Абе, аз имам други ангажименти!”, ама смееш ли да откажеш?! Та така съм свирил и на центъра на София, и при Пенчо Кубадински, на Петър Младенов... Оня нашият партиен секретар все ми обещаваше, че ще получа добри пари, но и до днес не съм видял и стотинка от тези свои участия. За сметка на това си провалих куп мои мероприятия, от които щях да спечеля сума ти пари. Пял съм и на Дража Вълчева в Лом – пак без пари. <br />
<br />
<strong>- Като сте веселили толкова величия, защо са ви забранили по едно време изобщо да пеете? </strong> <br />
- Защото бях направил един албум, за който нямаше никаква почва по онова време. Имаше и един Манол Тодоров, професор, който преди Пловдивския панаир проведе нещо като изпит на музикантите. А аз тъкмо по това време се представях с хисарския народен оркестър. Идва моят ред, пея аз и изведнъж тоя Манол вика: „Абе, кой е тоя Хисарски поп?”. Той не знае, че става дума за мене и не съм никакъв поп, но изникна и един Красимир Гигов, който беше шеф на Окръжна дирекция “Музика”. На почивката ме извика в стаята им за почивка и се разкрещя. Така партийният секретар на Тракийско пръв ме заклейми, че пея пошли песни. Абсолютно недоразумение, защото аз си пеех стари градски песни, руски романси и нови градски песни. Къде видяха пошлото!? <br />
<br />
<strong>- И какво стана, като останахте без песни, т.е. без хляб?</strong><br />
- Аз си бях направил албум и от арабски песни, разпространявах ги нелегално, мои приятели си купиха от тях и почнаха да ги копират. Парчето вървеше по 15 лв. Това за една касета си беше много пари. Така ми изписаха вежди, вместо да ми извадят очи, защото пазарът се заля с тия касети и оттам тръгна легендата за хисарския поп. Разпростря се из цяла България. <br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><br />
</span><strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);">Вървях на черно, но оборотно и скъпо </span></strong><br />
<br />
<strong>- А защо днес наричате Азис „крадлив циганин, който заработва огромни хонорари”? Не ревнувате ли?</strong><br />
- Виж сега. Певците на Митьо Пайнера вземат по 5000, 15 000, дори 20 000 за участие. Пайнера обира повечето, но една част дава на тях. Азис е същата система. В Турция миналата година вземаше по 20 000 долара, но не съм сигурен колко е оставало за него. Аз също съм ходил да пея в Турция, на нашите бежанци от едно време. Знаеха песните ми наизуст и ги пееха заедно с мен. Все пак са родени в България и носталгията ги мъчеше. Но пеех за нищо пари. Само че тези пари си бяха мои. <br />
<br />
<strong>- Вярно ли е, че майката на ДесиСлава е работила във вашия ресторант?</strong><br />
- Ами да, тя беше миячка при мен дълго време. Самата ДесиСлава идваше понякога и пееше, пееше хубаво, по 20-30 песни, но после отиваше при сервитьорките и им казваше: “Аз повече в такива долнопробни кръчми няма да пея!”. Хубаво, но <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ти пееш в кръчма, където майка ти е миячка! </strong></span><br />
<br />
Направо я намразих. Защото в същото заведение са идвали генерали, депутати, цялото МВР, цялото МНО, министри и кой ли не! Иначе хубаво пее, но като е долнопробна кръчма, що пееш в нея!?…<br />
<br />
<strong>- А вярно ли е, че майката на ДесиСлава се е омъжила за доктор алкохолик от Хисаря, който скоро умрял от пиене и тя му взела разкошен етаж от къщата? </strong><br />
- Вярно е май. Изобщо майката на ДесиСлава си беше любовчийка, по нея се редяха на опашка, а тя се омъжи за едно момче, пияно такова, то умря от алкохол и тя, тарикатката, му взе етажа. <br />
<br />
<strong>- Кога най-после ще се увековечите в Книгата на Гинес с най-маратонското пеене?</strong><br />
- Абе, много ме лъжат! Това милионери, спонсори разни и прочее. Защото те трябва да платят на комисия от Англия от 12 човека, които на 12 часа трябва да се сменят, това хотел, това храна... Аз нямам тези възможности. Имам 7-членно семейство с двама души инвалиди първа група, снаха ми взема триста лева, синът ми взема също толкова. Невъзможно е да издържаш такова домочадие и да платиш за рекорда. Вече няма пари. Няма сватби. Хората не се женят. <br />
<br />
<strong>- Никога не съм чел и чувал да сте опровергали твърдението, че сте баща на чалгата в България?</strong><br />
- Такова понятие няма! Едно време имаше ледовска, седовска, първомайска група. Свирят си хората по селата, където правят големите сватби. Там пък питаха: Кои чалгаджии ще ни свирят? Както в Сърбия, където на тези групи им викат чалгаджии. И те, и ние сме свирили “чалга” на президентите си. Аз пея професионално от 35 години, но моите песни никога не са били чалгаджийски. Впрочем аз не знам какво е това “чалга”.<br />
<br />
<strong>Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ <br />
<br />
<br type="_moz" />
</strong><br />
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Герой на деня
Д-р Биляна Захариева за сефте играе любовни сцени в "Откраднат живот"
26 Септ. 2016, 15:27
13 Коментара: