Хотелът ми е пред фалит, работя къде да е и за колкото дадат, защото издържам жена, две деца и двама инвалиди, изплака култовият певец
<em>Дереджето на набедения за баща на чалгата т. нар. Хисарски поп хич не е за завиждане, макар феновете му да си мислят, че се къпе в пари. Пред репортер на &ldquo;ШОУ&rdquo; брадатият певец изповяда неподозирана мъка: </em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Вие сте жива легенда, но как сте с житието-битието днес?</strong><br /> - Както навсякъде &ndash; безпаричие и безработица.<br /> <br /> <strong>- И това го казвате вие, който се ширите в пететажен палат с хотел и ресторант не къде да е, а в Хисаря?!</strong><br /> - Съдирам се да ходя и да пея където и да е, за да изхранвам семейството си! Но... лоша работа няма. Издържам жена, двама студенти и двама инвалиди. Вярно, че имам пететажна къща, но не смогвам да я поддържам. Долу, в ресторанта, няма жив човек!... <br /> <br /> <strong>- Навремето се хвалехте, че заведението ви е пълно заради вас?</strong><br /> - Да, но от 3-4 години няма жив човек. Идват някакви, които пият една ракия по един час, но от това оборот не се прави. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Пълна скръб! </strong></span><br /> <br /> Сиромашка работа. <br /> <br /> <strong>- А хотелът?</strong><br /> - 11 лева го давам леглото за три, за пет дена, без пари, дето се вика, но клиенти няма. Наоколо се напълни с луксозни хотели със СПА центрове и всякакви екстри и всички ходят там. Николина Чакърдъкова съм викал. Аз си изпях моите песни, тя - нейните. Пак слаба работа! Сега, за да изкарам някой лев, свиря и пея по 5-6 часа нонстоп. Отивам, където ме повикат, без да се пазаря. <br /> <br /> <strong>- Спомняте ли си в такива моменти славните времена?</strong><br /> - Как да си ги спомням?!... Впрочем за кои времена говорите?<br /> <br /> <strong>- Ами за времето, когато съчинявахте песни за Тодор Живков например?</strong><br /> - А, да, за една нощ написах песен за Тато. <br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че след като сте я изпели в тв предаване, следващият му гост &ndash; самият Иван Костов, измърморил: &ldquo;Каква пошла песен!&rdquo;?</strong><br /> - Вярно е, но в нея нямаше нищо пошло. След предаването едва спасих Костов, защото синът ми, който беше извън студиото, го изчака и <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>искаше да го удуши</strong></span><br /> <br /> Хвана го за гърлото и почна да го пита кое й е пошлото на песента. Едва го отървах този &bdquo;естет&rdquo; Костов! На мен също ми идеше да го хвана за гушата, но не съм такъв човек. След като го отървах, после пък синът ми не ми даде. Вика: Ще те арестуват, що ти трябва!?... <br /> <br /> Вбесих се, защото аз знам 700 песни наизуст и сред тях няма нито една пошла, просташка, а тоя черен мангал дори ми сбърка името, вика Хасковския поп. Даже Тато не ми е бъркал името навремето! Вместо това ми е казвал: &bdquo;Абе, дай, дай да изпеем една обща песен!&rdquo;... <br /> <br /> <strong>- Щом мразите Костов, защо сте фен на Петър Стоянов?</strong><br /> - Защото навремето отидох при един голям фен на Петър Стоянов, страхотен билкар, лечител, и той ми вика, ще ти обърна внимание колкото на Петър Стоянов. Иначе <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>и на Бойко Борисов съм му свирил</strong></span> <br /> <br /> <strong>- За него имате ли песен?</strong><br /> - Да, обаче не успях да я довърша, щото имах голям ремонт по къщата и чрез един човек му подарих един голям мой компактдиск. След време свирих и пях в едно заведение, пълно с олигарси. Там беше и Бойко Борисов със своята компания, но двете компании нямаха нищо общо. Бяха на отделни маси. Просто по едно време Бойко помоли персонала да сложат една тонколона до тяхната маса и слушаше музиката ми тихичко, без да дразни околните. А пеех тежки песни - романси, македонски, за душата. Бойко много се кефеше. <br /> <br /> <strong>- Как приемаха &ldquo;пошлите&rdquo; ви песни навремето генералите от УБО, в чиято обител сте пели, както се хвалите? Хвалите се също, че няма генерал, който да не ви е идвал на гости?</strong><br /> - Не че съм имал особено желание, но винаги, когато наближаваше празник, идваше партийният секретар и вика: &bdquo;Сега трябва да идеш там и там да пееш&rdquo;. Аз му казвам: &bdquo;Абе, аз имам други ангажименти!&rdquo;, ама смееш ли да откажеш?! Та така съм свирил и на центъра на София, и при Пенчо Кубадински, на Петър Младенов... Оня нашият партиен секретар все ми обещаваше, че ще получа добри пари, но и до днес не съм видял и стотинка от тези свои участия. За сметка на това си провалих куп мои мероприятия, от които щях да спечеля сума ти пари. Пял съм и на Дража Вълчева в Лом &ndash; пак без пари. <br /> <br /> <strong>- Като сте веселили толкова величия, защо са ви забранили по едно време изобщо да пеете? </strong> <br /> - Защото бях направил един албум, за който нямаше никаква почва по онова време. Имаше и един Манол Тодоров, професор, който преди Пловдивския панаир проведе нещо като изпит на музикантите. А аз тъкмо по това време се представях с хисарския народен оркестър. Идва моят ред, пея аз и изведнъж тоя Манол вика: &bdquo;Абе, кой е тоя Хисарски поп?&rdquo;. Той не знае, че става дума за мене и не съм никакъв поп, но изникна и един Красимир Гигов, който беше шеф на Окръжна дирекция &ldquo;Музика&rdquo;. На почивката ме извика в стаята им за почивка и се разкрещя. Така партийният секретар на Тракийско пръв ме заклейми, че пея пошли песни. Абсолютно недоразумение, защото аз си пеех стари градски песни, руски романси и нови градски песни. Къде видяха пошлото!? <br /> <br /> <strong>- И какво стана, като останахте без песни, т.е. без хляб?</strong><br /> - Аз си бях направил албум и от арабски песни, разпространявах ги нелегално, мои приятели си купиха от тях и почнаха да ги копират. Парчето вървеше по 15 лв. Това за една касета си беше много пари. Така ми изписаха вежди, вместо да ми извадят очи, защото пазарът се заля с тия касети и оттам тръгна легендата за хисарския поп. Разпростря се из цяла България. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><br /> </span><strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);">Вървях на черно, но оборотно и скъпо </span></strong><br /> <br /> <strong>- А защо днес наричате Азис &bdquo;крадлив циганин, който заработва огромни хонорари&rdquo;? Не ревнувате ли?</strong><br /> - Виж сега. Певците на Митьо Пайнера вземат по 5000, 15 000, дори 20 000 за участие. Пайнера обира повечето, но една част дава на тях. Азис е същата система. В Турция миналата година вземаше по 20 000 долара, но не съм сигурен колко е оставало за него. Аз също съм ходил да пея в Турция, на нашите бежанци от едно време. Знаеха песните ми наизуст и ги пееха заедно с мен. Все пак са родени в България и носталгията ги мъчеше. Но пеех за нищо пари. Само че тези пари си бяха мои. <br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че майката на ДесиСлава е работила във вашия ресторант?</strong><br /> - Ами да, тя беше миячка при мен дълго време. Самата ДесиСлава идваше понякога и пееше, пееше хубаво, по 20-30 песни, но после отиваше при сервитьорките и им казваше: &ldquo;Аз повече в такива долнопробни кръчми няма да пея!&rdquo;. Хубаво, но <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ти пееш в кръчма, където майка ти е миячка! </strong></span><br /> <br /> Направо я намразих. Защото в същото заведение са идвали генерали, депутати, цялото МВР, цялото МНО, министри и кой ли не! Иначе хубаво пее, но като е долнопробна кръчма, що пееш в нея!?&hellip;<br /> <br /> <strong>- А вярно ли е, че майката на ДесиСлава се е омъжила за доктор алкохолик от Хисаря, който скоро умрял от пиене и тя му взела разкошен етаж от къщата? </strong><br /> - Вярно е май. Изобщо майката на ДесиСлава си беше любовчийка, по нея се редяха на опашка, а тя се омъжи за едно момче, пияно такова, то умря от алкохол и тя, тарикатката, му взе етажа. <br /> <br /> <strong>- Кога най-после ще се увековечите в Книгата на Гинес с най-маратонското пеене?</strong><br /> - Абе, много ме лъжат! Това милионери, спонсори разни и прочее. Защото те трябва да платят на комисия от Англия от 12 човека, които на 12 часа трябва да се сменят, това хотел, това храна... Аз нямам тези възможности. Имам 7-членно семейство с двама души инвалиди първа група, снаха ми взема триста лева, синът ми взема също толкова. Невъзможно е да издържаш такова домочадие и да платиш за рекорда. Вече няма пари. Няма сватби. Хората не се женят. <br /> <br /> <strong>- Никога не съм чел и чувал да сте опровергали твърдението, че сте баща на чалгата в България?</strong><br /> - Такова понятие няма! Едно време имаше ледовска, седовска, първомайска група. Свирят си хората по селата, където правят големите сватби. Там пък питаха: Кои чалгаджии ще ни свирят? Както в Сърбия, където на тези групи им викат чалгаджии. И те, и ние сме свирили &ldquo;чалга&rdquo; на президентите си. Аз пея професионално от 35 години, но моите песни никога не са били чалгаджийски. Впрочем аз не знам какво е това &ldquo;чалга&rdquo;.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />