Новият татко - чужд чичо или близък роднина?

<strong>Женитба след развод</strong><br /> <br /> Ситуацията в семейството известно време след развода често става дори по-сложна, отколкото по време на раздялата. И това не е за чудене: в критичния момент всички участници в събитията са вътрешно напрегнати, съсредоточени върху проблема. В такова състояние не може да се издържи дълго - трябва да настъпи отпускане, осъзнаване на станалото и постепенно адаптиране към новите условия на живот. Но тук семейството, току-що преминало в ново качество /обикновено това са майката и децата/, се среща с още едно изпитание - появата на нови членове: нов съпруг на майката, или пастрок, а понякога и ново дете.<br /> <br /> <strong>Зрялото решение</strong><br /> <br /> Ако разведената жена поиска да се омъжи отново, това е нормално и дори много хубаво! Ако не иска - това също е нормално. И двата варианта сами по себе си по никакъв начин не ощетяват детето - ако то е все така приемано и обичано от майка си, ако има възможност да общува с баща си и другите си роднини. За по-нататъшното ви благополучие - на вас самите и на детето ви, е важно едно: решението ви за нов брак да отговаря на вътрешната ви потребност, а не да е взето поради едни или други обстоятелства или умозаключения.<br /> <br /> Така например позицията &quot;На нас с теб никой не ни трябва!&quot; може да бъде както напълно естествена, така и вредна - в случая, когато между майката и порасналото й дете има прекалено силна връзка /психолозите я наричат симбиотична/. В този случай при детето са възможни трудности в създаването на свое собствено семейство в бъдеще, а майката рядко успява да избегне комплекса на жертвата - &quot;Аз ти дадох всичко, не се омъжих, а ти...&quot;.<br /> <br /> <hr /> <strong>Спорни изглеждат и следните аргументи за нов брак:</strong><br /> <br /> - Омъжването ще реши материалните проблеми на семейството.<br /> Може би с новата ви половинка ще ви стане по-леко физически и финансово. А каква ще бъде емоционалната атмосфера в семейството? Защото щастието не се купува. Дали скоро няма да предпочитате отново рая в колиба пред добитите блага?<br /> <br /> - Детето има нужда от пълноценно семейство.<br /> Това означава пълноценно решаващо задачите си семейство, категорични са съвременните психолози. А от какви хора се състои това семейство, не е толкова важно. Ако вие и децата ви се чувствате обичани, нужни и защитени, вашето семейство се справя с ролята си и без нови членове.<br /> <br /> - Детето се нуждае от нов баща.<br /> Това вече е опасен път. Първо, детето ви си има биологичен баща. То има нужда да общува с него, а при физическото му отсъствие - поне да знае кой е той и с ваша помощ да мисли позитивно за родителя си. Второ, какво ви дава право да решавате съдбата на отношенията на другите хора - на своите деца и на бъдещия си съпруг? Те може да се развият дори много добре, но това едва ли ще стане под натиск.<br /> <br /> - Аз имам нужда от мъж.<br /> Да, естествено, вие сте зряла жена и желанието ви е разбираемо. Има разлика обаче между партньорските отношения, включващи общуване и секс, и брака, в който отговорността на страните е много по-голяма.<br /> <br /> - Искам да докажа на бившия си съпруг...<br /> Каквото и да е продължението на тази мисъл, тя едва ли води към успех. Действайки въпреки или напук, вие засядате в миналото, вместо да живеете в настоящето и да се стремите към бъдещето. Да се изграждат нови отношения има смисъл само при пълно освобождаване от товара на предишните. За това се иска и време /неслучайно казват, че между развода и новия брак трябва да мине поне една година/, и работа над себе си, може би с помощта на психолог.<br /> <br /> <strong>А малчуганите?</strong><br /> <br /> Те ще приемат поредните промени в живота си в случай, че вашето желание да се омъжите е искрено, защото децата уважават най-много уверените и честни родители. Няма да приемат нещата от раз - всички познаваме детския консерватизъм. Проблеми в новия брак възникват обикновено именно около децата - на жената й е по-лесно да изгражда отношенията с новия си избраник.<br /> &quot;Децата ще приемат промените в случай, че желанието ви да се омъжите е искрено.&quot;<br /> <br /> <strong>Без показност</strong><br /> <br /> Вие самите наричате свекърва си &quot;майко&quot;? Трудно ли ви е това обръщение? Е, и у детето ви думата &quot;татко&quot; е здраво свързана с определен човек. Не искайте от децата да наричат новия член на семейството ви баща, а от него не искайте незабавно да ги осинови. Изключение може да прави ситуацията, когато детето е още много малко /до 2-3 години/, никога не е виждало родния си баща, а той не поддържа никаква връзка с бившото си семейство. Но и на такова дете - когато наближи предучилищна възраст, трябва да му се разкрие &quot;кой кой е&quot; във вашето семейство.<br /> <br /> <hr /> <strong>С какви трудности се сблъскват новите татковци в контактуването си с децата?</strong><br /> <br /> Съвсем не са рядкост случаите, когато детето е настроено явно негативно към мъжа на майка си. Как да се държите? Спокойно и уважително. Съвсем малките деца обикновено искат голямо внимание от страна на новия човек и бързо мирясват, ако го получават - в играта, в общуването. Малчуганите в детската градина и малките ученици могат по-дълго време да стоят на дистанция, но често са готови да разтопят леда в името на някакво увлекателно съвместно занимание. С подрастващите е най-трудно - тяхната негативна реакция може да бъде и открита, и агресивна. За да се установи контакт, е необходимо време.<br /> <br /> Психолозите предпазват от неестествени, непривични за мъжа действия и постъпки: ако вие не обичате да ходите за риба, не си струва и да предлагате това на детето. Не можете да четете детски книжки, без да се прозявате? Тогава не се насилвайте, а се захванете с нещо друго в компанията на малчугана. Ако не ви се занимава с нищо, признайте си го пред него, защото да се преструвате би било много по-лошо. Изобщо основното предимство на всеки нов човек е наличието на собствени интереси и увлечения, било то работа, хоби или домакински занимания.<br /> <br /> Огромна помощ на новия татко ще окаже чувството за такт. Добре ще е той да си изясни предварително дали със своите битови навици няма да засегне чувствата на детето към родния му баща, дали не повтаря неволно някакви негови действия. Ще е правилно той да не ползва лични вещи на напусналия семейството баща. И все пак човек не може да предвиди всичко, затова не се обиждайте, ако чуете рязко казани думи от детето: &quot;Това са татковите книги!&quot; или &quot;Ще решавам задачи по математика с баща си!&quot;.<br /> <br /> <strong>Няма нужда от планини подаръци</strong><br /> <br /> Във всекидневното общуване - в моментите, когато се сблъсквате с недоволството на детето, е полезно да следвате две правила. Първо: да изразявате своята реакция с така нареченото &quot;Аз&quot;-съобщение /&quot;Аз не обичам грубостта&quot; вместо &quot;Ти пак нагрубяваш&quot;/. Второ: да оценявате поведението на детето, а не него самото.<br /> <br /> Уважението към съпругата, демонстрирането на незначителни, но редовни знаци на внимание към нея неизменно работят за популярността на мъжа в новото семейство. <br /> <br /> Колкото до подаръците за децата - с тях трябва да внимавате. Най-добре е да ги обмисляте заедно с майката - за да не прекалите. Защото статусът на &quot;нов човек&quot; в семейството скоро трябва да се промени в статус на &quot;свой човек&quot;, а своите не носят вкъщи всеки ден купища подаръци.<br /> <br /> И все пак доколко благополучно и естествено ще влезе във вашето семейство избраникът ви, на първо място зависи от вас - жените, майките, емоционалния тил на децата и пазителки на настроението на целия ви дом.<br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Какви грешки трябва да избягвате?</strong></span><br /> <br /> <strong>1. Не се съветвайте с децата, вземайки решение за брак.</strong><br /> Това е ваш избор - както и разводът. Искайки мнението на децата си, вие най-вероятно просто се опитвате да споделите с тях отговорността за своята постъпка, а това не е честно.<br /> <br /> <strong>2. Не пришпорвайте събитията, запасете се с търпение.</strong><br /> Приемайки своя избраник в дома си, не изисквайте от него незабавна любов към децата, а от тях - ответни чувства. Дайте възможност на отношенията да се развият. <br /> <br /> <strong>3. Никога не сравнявайте пред детето баща му и пастрока му.</strong><br /> Най-добре е да не правите това и пред самите себе си. Тези мъже и двамата са част от вашия живот и този на децата ви и ситуацията на избор е прекалено травмираща за всички.<br /> <br /> <strong>4. Оставайте си любяща майка.</strong><br /> Вие сте последното нещо, останало за детето ви непроменено, и вашата задача е да запазите неговата увереност във вас, да бъдете деликатни към емоционалното му състояние. То може да преживява трудно своето място в променилата се семейна ситуация, да ви ревнува от избраника ви - всичко това се лекува само с любов.<br /> <br /> <strong>5. Бъдете заедно.</strong><br /> В периода на стабилизиране на семейството в новия състав /а това са най-малко няколко месеца/ не бива да се разделяте задълго с детето и новия си съпруг. Абсолютно недопустимо е да пратите малчугана да поживее при баба си, &quot;докато тук всичко се подреди&quot;. Добре е да избягвате дори командировки. Колкото по-плътно е вашето общуване, толкова по-бързо всеки член на семейството ще намери своето неповторимо място в него.<br /> <br /> <strong>6. Колкото повече роднини има детето, толкова по-добре.</strong><br /> Ако сте успели да запазите добри отношения с бившите си свекър и свекърва, това е чудесно. Толкова по-голяма ще е вероятността и с роднините на новия ви съпруг да се получи добър контакт. Отделна тема са полубратята, полусестрите, доведените и заварените деца - наследниците на новия ви съпруг от първия му брак, а също общите отрочета, които вие може да си родите. Създайте между тях дружески отношения - така един ден няма да оставите детето си на този свят само.<br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>БАЩАТА НА СНИМКА Е ПОЧТИ СВЕТЕЦ</strong></span><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><em>Как се отнасят напусналите дома родители към оставените си деца? Ето едно от писмата на тази тема.</em></span><br /> <br /> Пише ви бабата на един вече пораснал внук, 19-годишния Спас. Искам да ви разкажа как навремето едва не му навредих. Става дума за баща му. Ожениха се с дъщеря ми, докато бяха студенти, те самите още бяха деца, главите им бяха пълни с романтични мечти. Зет ми завърши и замина на експедиция за половин година. След това на още една. Виждаше рядко жена си и сина си и при едно от връщанията му взеха решение да се разведат. Повече не го видяхме. Понякога изпращаше пари, друг път - не. Веднъж, когато Спас беше на четири годинки, дъщеря ми дойде при мен да ме пита как да му каже, че баща му ги е напуснал. Аз тогава бях сърдита на зет си, беше опропастил живота на дъщеря ми. &ldquo;Нищо не му казвай. Кажи, че е умрял.&rdquo; Но дъщеря ми се оказа по-мъдра. &ldquo;Не може да се говори така за жив човек, а и не мога да лъжа детето си.&rdquo; Най-напред казахме на Спас, че &quot;на тате такава му е работата, затова го вижда рядко&quot;. После, като поотрасна, му показвахме снимките на баща му, а той молеше да му разкажем за студентските им години. Права се оказа дъщеря ми - макар и само на снимка, детето имаше баща. А когато тя реши да се омъжи повторно, Спас разбра положението и го прие. Сега двамата с втория му баща заедно оправят колата и работят на компютъра. А баща си той просто помни.<br /> Т. М.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Реплика:</strong></span><br /> Браво на дъщеря ви! Правилно е постъпила. Само че има една опасност: в някой прекрасен ден Спас да тръгне да търси &quot;далечния си прекрасен татко&quot;. Защото &quot;бащата на снимка&quot; е безгрешен, почти светец, мъж без недостатъци, нещо, което не можеш да кажеш за майката и пастрока.<br /> <br /> <hr /> <strong>Признаците на неблагополучието<br /> </strong><br /> Децата изживяват по различен начин промените в състава на семейството - някои капризничат и се бунтуват, други се затварят в себе си и започват да боледуват. Този тест ще ви помогне да разберете доколко травмираща е ситуацията на вашия нов брак за детето ви.<br /> <br /> <strong><u>Добре ли е адаптирано детето ви?</u></strong><br /> <br /> Резултатите от теста ще покажат способността на дете на 3-6 и повече години да се приспособява към променящите се обстоятелства във вашия живот.<br /> <br /> - Детето ви лесно може да бъде развеселено.<br /> - То не капризничи по-често от веднъж-два пъти през седмицата.<br /> - Ляга си да спи спокойно, без да изчерпва търпението на околните.<br /> - Храни се добре, без капризи.<br /> - Има приятели, с които си играе.<br /> - Рядко излиза вън от кожата си.<br /> - Не е задължително винаги е да е под наблюдение.<br /> - Успява почти винаги да не се напикава в леглото.<br /> - Няма навика да смуче палеца си, да хленчи или често да си фантазира.<br /> - Можете да го оставите само, без да се опасявате, че то ще се разплаче, сякаш го изоставяте завинаги.<br /> - Когато общува с връстниците си, детето ви не се нуждае от постоянен контрол от ваша страна.<br /> - Няма нощни кошмари или странни страхове /да отиде в другата стая, да пипне някакъв предмет и т.н./.<br /> <br /> <strong>Тези положения описват психологическото благополучие на детето. Отговаряйки на въпросите с &quot;да&quot; или &quot;не&quot;, пребройте отрицателните отговори. Ако сте събрали:</strong><br /> <br /> по-малко от 4 - детето ви е достатъчно адаптирано;<br /> <br /> 5-8 - то има проблеми, за които може да се консултирате с психолог;<br /> <br /> 9-12 - състоянието на детето не може да се нарече напълно благополучно и трябва да обърнете внимание на това.<br /> <br /> Тези норми са действителни за децата между 3 и 6 години, а в по-голяма възраст тежестта на всяко положение се увеличава.<br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />