Кошмарни сънища вещаят катастрофи

<em>Най-често такава информация идва във вид на пророчески сън. Но невинаги.</em><br /> <br /> На 21 октомври 1966 година в Уелс&sbquo; в малкото миньорско градче Аберфън, се случва страшна трагедия - натрупалата се в течение на много години конусообразна купчина пръст от негодна руда&sbquo; която извличали от въглищната шахта&sbquo; внезапно се срива и затрупва училището. Загиват повече от 140 души&sbquo; в това число 128 ученици.<br /> <br /> Няколко седмици след трагедията от различни кътчета на Великобритания постъпвали съобщения&sbquo; че някакви хора по загадъчен начин били предвидили това събитие. Британският психиатър доктор Дж. С. Баркър събрал и анализирал 35 такива съобщения. <br /> Едно от тях пристигнало от майката на ученичка&sbquo; загинала под руините. Жената написала на психиатъра&sbquo; че ден преди трагедията дъщеря й изведнъж&sbquo; без видима причина&sbquo; заговорила за смъртта и започнала да убеждава майка си&sbquo; че изобщо не се бои от нея. Жената била твърде озадачена&sbquo; опитала се да отвлече дъщеря си с други разговори&sbquo; за да разбере защо изведнъж момичето така се е заинтересувало от тази &ldquo;недетска&rdquo; тема.<br /> <br /> Снощи сънувах сън - отговорило момичето. - Отишла съм в училището&sbquo; а него го няма. Цялото беше затрупано от една грамадна купчина от нещо черно.<br /> <br /> Момичето тръгнало към училището&sbquo; а след два часа загинало заедно с останалите деца.<br /> <br /> Жена на средна възраст от град Плимут съобщила в писмо до доктор Баркър следното:<br /> <br /> &ldquo;Разбрах за катастрофата в навечерието на този ден&sbquo; когато тя се е случила. Видях я насън и разказах за това на своята съседка сутринта&sbquo; значително по-рано от момента&sbquo; в който предадоха страшната новина по радиото.<br /> <br /> Отначало видях стара училищна сграда&sbquo; закътана в долината&sbquo; след това уелски миньор&sbquo; после лавина въглища&sbquo; устремена надолу по стръмния склон. Долу&sbquo; в подножието му&sbquo; стоеше малко момченце и по лицето му се виждаше&sbquo; че е изплашено до смърт. В следващия момент видях как пристигат спасителните отряди. Струваше ми се&sbquo; че лавината не беше помела момченцето и то беше останало живо.&rdquo;<br /> <br /> По-голямата част от случаите&sbquo; изследвани от доктор Баркър&sbquo; представляват пророчески сънища&sbquo; които обикновено се явяват на хората няколко дни, понякога цяла седмица преди катастрофата.<br /> <br /> В съботното утро на 1 юни 1974 година мисис Лесли Бренън&sbquo; самотна възрастна дама&sbquo; седяла в гостната на дома си и гледала филм по телевизията. Той бил скучен&sbquo; но мисис Бренън решила да го изгледа докрай. Внезапно филмът бил прекъснат. Тя помислила&sbquo; че за пореден път ще излъчат някоя дошла й до гуша досадна реклама&sbquo; съпроводена както обикновено с отвратителна модерна музика. Но вместо реклама на екрана в пълна тишина се появил текст. Бил извънреден информационен бюлетин&sbquo; в който се съобщавало за силен взрив в съседния град Фликсбъро. Бил избухнал химическият завод на фирмата &ldquo;Нипро&rdquo;&sbquo; където изготвяли полуфабрикати за производството на найлон. Съобщили още&sbquo; че при взрива са загинали няколко души.<br /> <br /> Около обяд при мисис Бренън дошли две нейни приятелки и тя ги попитала дали са чули за аварията в завода&sbquo; а те отговорили&sbquo; че не са. Но те нямало и как да чуят за нея&sbquo; както и никой друг човек на света&sbquo; защото в действителност взривът в завода се случил значително по-късно - в 16&sbquo;53 часа. Загинали 28 души, а няколко десетки били ранени. Когато тези три жени чули в новините подробностите за трагедията&sbquo; решили&sbquo; че журналистът просто е объркал времето на събитието. Но след като прегледала материалите&sbquo; публикувани на следващата сутрин&sbquo; мисис Бренън се уверила&sbquo; че вечерта по телевизията времето е било посочено точно.<br /> <br /> Мисис Бренън не можела да намери никакво разумно обяснение на своята загадъчна &ldquo;прозорливост&rdquo;. Вероятно&sbquo; седейки сутринта пред телевизора&sbquo; тя в някакъв момент е задрямала. Но каквото и да се е случило&sbquo; тя е преразказала на своите приятелки съобщението за взрива в завода почти пет часа преди той да се случи!<br /> <br /> Една от най-големите катастрофи в историята на американската авиация става на чикагското летище &ldquo;О&rsquo;Хейър&rdquo; на 25 май 1979 година. Този ден авиолайнерът на компания &ldquo;Америкън Еърлайнз&rdquo; рухва на земята скоро след излитането и хората на борда му загиват. За всички американци тази трагедия била тежък удар и&sbquo; разбира се&sbquo; нещо напълно неочаквано. За всички&sbquo; освен за един човек - Дейв Бът&sbquo; който работел в компания за даване на коли под наем. Мъж на средна възраст&sbquo; който живеел в град Синсинати&sbquo; щата Охайо&sbquo; а интересното е&sbquo; че&sbquo; като се започне от 16 май&sbquo; Бът всяка нощ сънувал тази катастрофа във всичките й подробности.<br /> <br /> &ldquo;Сънят започваше с това - пише той в своето съобщение&sbquo; - че аз стоя край едноетажно тухлено здание&sbquo; в което като че ли е разположено училище или малко предприятие. Пред себе си виждам голямо равно поле. Зад зданието минава шосе&sbquo; а от него към самия вход на сградата води пешеходна алея с дървета от двете страни. Съдейки по положението на слънцето върху безоблачното небе&sbquo; денят започва да клони към края си. След това над полето&sbquo; невисоко над земята&sbquo; се появява голям самолет. Аз знам&sbquo; че това е тримоторен реактивен авиолайнер DC-10 на компания &ldquo;Америкън Еърлайнз&rdquo;. Той е достатъчно близо до мен&sbquo; но странното е&sbquo; че почти не чувам шума от двигателите му. У мен възниква усещането&sbquo; че нещо не е наред. Внезапно самолетът започва да се накланя към дясното си крило и едновременно с това да губи височина. Наклонът се увеличава&sbquo; самолетът се обръща &ldquo;по гръб&rdquo; и остава в това положение&sbquo; след което с плоската си страна пада на земята. Раздава се оглушителен взрив&sbquo; след това звукът стихва и аз се събуждам.&rdquo;<br /> <br /> Този сън се повтаря девет пъти, всяка нощ до 25 май. Именно тогава&sbquo; в 15.03 злополучният самолет излита от летището в Чикаго. Веднага след това единият от двигателите му отказва&sbquo; той рязко губи височина и пада върху изоставеното летателно поле&sbquo; близо до аеропорт &ldquo;О&rsquo;Хейър&rdquo;. Очевидци на катастрофата свидетелстват&sbquo; че самолетът летял почти безшумно. След това дясното му крило се отпуска надолу&sbquo; той започва да пада&sbquo; като едновременно с това продължава да се обръща около надлъжната си ос. Самолетът се удря в земята с лявото си крило&sbquo; врязва се в празен хангар и се взривява. Пламъците от експлозията се издигат на повече от 100 метра височина.<br /> <br /> Когато зловещото съновидение започнало да се повтаря&sbquo; Бът съобщил в администрацията на компания &ldquo;Америкън Еърлайнз&rdquo; и в Управлението на въздушните превози на летището в Синсинати&sbquo; но и двете учреждения не реагирали. Тогава той се обърнал към Федералната авиационна агенция. Там го изслушали внимателно и записали всичко. Записките били предадени на Института по парапсихология в град Дъръм&sbquo; щата Северна Каролина&sbquo; където специалистите се заели с изучаването на този загадъчен случай.<br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />