Горбачов, великият реформатор, скри истината за катастрофата от народа си!
<em>Оперният певец Иван Рушев е уникално явление в света на най-елитарното певческо изкуство. Той показва невероятни дарби и влиза от раз в Музикалната академия. Специализира във Ваймар и Киев. Получава престижни награди от фестивали и много други признания. Пял е с най-големите имена на оперната сцена. Парадоксалното е, че Рушев се прочува и с друго &ndash; потомственият ясновидец започва да предсказва съдби. Бил е пет-шест пъти при Ванга. Тя му казва навремето &ldquo;Пей и гледай!&rdquo;.</em><br /> <br /> Бабата на оперния певец била най-голямата знахарка, шивачка и гледачка в Пирдопска околия. След това леля му Анна Игнатиевна, която му била като духовна майка, окончателно го потапя в света на окултните неща. Много хай дами, артисти, певци, политици са били негови &bdquo;клиенти&rdquo;. Дори небезизвестната гледачка на Берлускони Теодора Стефанова го питала дали ще й дадат виза за Италия&hellip; Навремето предвидил датата на падането на Филип-Димитровото правителство. Гордее се, че единствен познал резултата от мача България &ndash; Германия по време на Световното по футбол в САЩ - 2:1. <br /> <br /> <strong>- Господин Рушев, преди дни изнесохте камерен концерт, който премина при голям интерес.</strong><br /> - Благодаря на публиката, която ни обсипа с аплодисменти и цветя. Това бе един своеобразен юбилей &ndash; 15 години, отдадени на камерната музика. Камерната музика е един океан от емоции и аз се радвам, че успях да намеря своето място в него.<br /> <br /> <strong>- В продължение на 20 г. сте член на състава на Софийската опера. Изградили сте десетки роли. Но отбягвате да говорите за това, защо?</strong><br /> - Въпросът е много деликатен. Не е необходимо да тръбя, че съм прогонен от операта заради партийни пристрастия. Не крия левите си убеждения. Имам русофилски уклони и обожавам руските романси. Симпатизирам на Людмила Живкова. Съмнявам се, че България и до днес не е разбрала какво е имала и какво е загубила в лицето на Людмила Живкова.<br /> <br /> <strong>- Българите са известни с певческите си способности, нали</strong>?<br /> - Известни са и с това, че много често недооценяват талантите си. Ще дам за пример Елена Николай. Тя получава двойка по пеене. Заминава за Америка, а по-късно с помощта на близки отива в Италия. Става най-голямата певица! На една сцена е с Марио дел Монако. Тази Елена Николай, тази световна звезда, въпреки преживените обиди остава завинаги българка. Всички големи диригенти са в краката й. Само критикът Абиати се осмелява да пише за България и за нея поредица отвратителни критики. Елена Николай го изтърпява до момента, когато на премиерата на &quot;Ирис&quot; от Маскани си позволява да говори неуважително за произхода й &ndash; проста българска селянка. Типично по български, примадоната му зашива такъв страхотен шамар, придружен от думите, че не я интересува какво говори за нея, но не трябва да плюе България, че той се изтъркулва по стълбите на Ла Скала пред очите на хиляди почитатели.<br /> <br /> <strong>- Известен сте със способността си да гледате на кафе. Как се появи тази ви дарба?</strong><br /> - От малък не са ми чужди тези неща. Имах една леля, която ми беше като духовна майка. Изключителната оперна певица Анна Игнатова. Може би от нея съм наследил гласа си. Когато беше 40-годишна, беше загубила гласа си, казват, че й е била направена турска магия. Стана драматична артистка в Народния театър. Живеехме близо и често се срещахме. Тя споделяше как е гледала на кафе на Ружа Делчева, на Олга Кирчева и на други красавици и прими от театъра. Интересът ми бе провокиран. Започнах всяка сутрин да пия кафе с леля си и да попивам тайните на гледането на кафе. Така започна всичко. <br /> <strong><br /> - Спомняте ли си на кого гледахте за първи път?</strong><br /> - Бях вече първи курс студент. С колеги седнахме в едно кафене на &bdquo;Графа&rdquo; и &bdquo;Раковски&rdquo;. Там правеха класическото турско кафе във филджанчета. На шега, съвсем спонтанно, обърнах изпитата чашка на един от колегите, с които редяхме сладки приказки. Казах му някои неща и той доста се впечатли. На другия ден всички в Консерваторията знаеха какво се е случило. Първия си хонорар за гледане на кафе получих от една чистачка на Консерваторията, когато 1 лев все още бяха пари, а 5 лева - непостижим блян за студента.<br /> <strong><br /> - Срещали сте се с Ванга?</strong><br /> - Е, това стана доста по-късно. Ходех често в Сандански, но не отидох при леля Ванга. Бях млад. Нямах проблеми. Чувствах се радостен и щастлив. Но се появи личен проблем. Спомням си като че ли бе вчера &ndash; на 13 март се състоя сакралната ми среща с пророчицата. А тя от вратата ме посреща с думите: &bdquo;Що бре, гледалец на гледалец гледа ли!?&rdquo;. Стана ми много неудобно. Оперен певец от Софийската опера и гледач. Каза ми някои неща, тя не говореше много, които се случиха. След време пак я посетих. &bdquo;Що си дошел?&rdquo;, попита ме тя. Отговорих й, че искам да я видя и да й целуна ръка. Усетих, че й стана драго. Споделих й, че ме търсят да им гледам, но аз не искам да се занимавам с човешките съдби, а искам да пея. Тя замълча. Започна да потропва с ръка и строго повтори няколко пъти: &rdquo;Пей си и гледай!&rdquo;. И така е до днес.<br /> <strong><br /> - Случвало ли ви се е да се срещате с хора, на които не можете да кажете нищо?</strong><br /> - Да. Имало е такива случаи. Веднага се отдалечавам, защото такива хора са вредни за мен. Ще дам пример с една жена, понеже е известна. Йорданка Запрянова, която застреляха. Първо синът й беше близък с Брендо. После &ndash; тя. Цяла година ходех в апартамента й. Станах консултант за какво ли не. Появи се една добре оформена дама и създаде интриги. Прекъснахме контакта. Предупреждавах я за нещо, тя не ме послуша. Докато един ден разбрах, че са я застреляли. Дали съм можел да помогна, или не&hellip;!? Но това са фактите.<br /> <br /> <strong>- Сещате ли се за други лоши предзнаменования?</strong><br /> - Съпругът на великата Гена Димитрова беше безкрайно симпатичен. Казах му да се пази в ден четвъртък, с кола да не пътува. Уж го спазваше. Но един четвъртък Жорето пали колата и тръгва за Драгалевци, където строяха вила. Пред него рязко спира самосвал. Шлаката се изсипва върху колата и Жорето на място. Та това потвърждава думите на леля Ванга, че което е писано на глава, на камък не ходи.<br /> <br /> <strong>- Казват, че имате намеса в спасяването на Хосе Карерас?</strong><br /> - Силно казано. В кафето на Гена Димитрова видях тревогата й за близък приятел, болен от рак. Бях категоричен, че ще му помогнат хора с дръпнати очи. Великата Гена се смути, но призна, че става дума за Хосе Карерас. Оперната прима телефонирала на сестрата на Карерас и съобщила, че трябва да го оперират в Япония. Така и стана.<br /> <strong><br /> - Срещали сте се и с Людмила Живкова?</strong><br /> - Веднъж във Ваймар се бяхме видели с Оксана Симеоновна Свещникова по нейна покана. Тя беше съпруга на ректора на Московската консерватория проф. Свещников. Страшно се впечатлила от възможностите ми и направи едно предложение към нашето Министерство на културата за специализация в Съветския съюз, която Софийската опера бави три-четири години. Тогава страх -не страх, се наложи да отида при Людмила Живкова. Тя ме прие много добре. Това стана 1979 г., преди да почине. Каза ми, че е чувала, че освен че хубаво пея... Гледах й на кафе. <br /> <br /> <strong>- И какво й предсказахте? </strong><br /> - Е, това не мога да споделям. Но така заминах за Съюза. Може би голямата ми грешка беше, че ми беше предложена специализация от Москва, а аз отидох в Киев, защото имаше някои емоционални моменти, пък и с гърдите не бях добре, по-южен град и т.н. Иначе всичко беше великолепно там. Жена ми беше бременна. Върнах се за раждането на сина ми, който се роди на 26 март 1986 г. Дойдох по план за един месец. Вече към края на април започнах да ставам много неспокоен. Знаете какво се случи тогава &ndash; Чернобилската авария, но всичко се криеше и ние още нищо не знаехме. А на 10 май трябваше да бъде премиерата, там си течеше работата, репетиции и т.н., а аз, макар и стажант, бях на трета позиция в ролята на Варлаам, веднага след първите двама &ndash; народни артисти на СССР. Там също още нищо не знаеха. Взех си билет за самолета на 26 април - точно деня на аварията, то май на 25-и стана всичко, но както и да е - даже още по-лошо. Та полетът ми беше на 26 април в 5,10 ч. Аз тръгнах към летището, но нещо просто ми спира краката. Отидох до проверката, а краката ми сами дадоха кръгом, върнах се и си смених билета за след три дни, 29 април. Този ден дойде и си викам: сега идва 1 май, а моят приятел Володя ме беше поканил да празнуваме...<br /> <br /> <strong>- Да не би пак нещо да ви спря?</strong><br /> - Пак същото онова чувство! Знаете ли къде се намираше онова красиво негово село - Дубиче мисля, че се казваше &ndash; на 2-3 км от Чернобилската електроцентрала! Киев, където живееше моят приятел, беше на 60 км от централата. Отидох до летището и пак се върнах, необяснимо за какво. Викам си: абе, я да си стоя вкъщи тука на първи май, ще дойде втори, трети, ще има време да се натряскаме. Този път си презаверих билета за 3 май. Чак в следващите дни започнаха да плъзват слуховете - станало нещо, ама какво - неясно. А жена ми ме притиска &ndash; хайде бе, заминавай, това са глупости. <br /> <br /> <strong>- И всичко това се случва благодарение на вашето шесто чувство? </strong><br /> - Обадих се на културното ни аташе в посолството ни. Той с неохота започна да ми говори, че няма нищо, но е по-добре да не заминавам. И толкова. Звъннах на още двама-трима в посолството, които не ми отговаряха. Изплаших се и звъннах на моята пианистка в операта. Тогава за пръв път научих истината. Тогава чак разбрах, че работата е дебела, седнах си на задника и повече не стъпих там. Моята скъпа колежка и една от най-красивите момичета, които познавам - Валери Попова, отиде на 24 май в Киев да пее и скоро след това се чу, че е заболяла тежко от рак. След 6 месеца почина Елисавета Чавдар &ndash; професор в Академията - българка, женена за украинец. Почина и моят приятел - главният художник на киностудия &ldquo;Довженко&rdquo; Володя Топчий. Почина друга една позната, също женена за българин. После разбрах, че в това семейство са починали още трима души. Ами ако аз бях отишъл около 1 май!?... И пак се връщам към онзи период. Природата, както ми казаха, приличала на райска градина - тревата избуяла, времето - разкошно, децата играят на воля... И всичко това в Дубиче &ndash; на няколко километра от Чернобил. И този велик реформатор, Горбачов, предателят на хилядолетието &ndash; не каза на народа си това нещо! Прозорци отворени, пият вода отвсякъде, децата се къпят където им падне. Чак по-късно разбрах, че в дните на аварията всички се оплаквали: абе, чувстваме се като смачкани, това от пролетта ли е, или какво?! А то какво било &ndash; радиацията! Та такава е моята чернобилска одисея &ndash; просто ми подсказа съдбата, че не трябва да отивам там. Това ме спаси. А всичко тръгна от кафето. Да гледаш на кафе не е престижно за един оперен певец, смята синът ми. Но аз не съм съгласен. Защото гледането на кафе не е нито хоби, нито въпрос на избор. То е съдба. Не се чувствам нито велик оперен певец, нито се смятам за свръхчовек заради нетрадиционната си дарба.<br /> <br /> <br /> <em><strong>Станислава ГАВРИЛОВА</strong></em><br />