Основателят на първия естраден оркестър с име - Никола Йотов: Бях с бунтарски дух, но музиката ме облагороди

<em>Музикантът Никола Йотов е вече на 77 години. Оставил е дълбока следа в културната история на Асеновград като преподавател по акордеон в детските музикални школи, с концерти на естрадната сцена, собствени композиции и аранжименти. Основател е на първия естраден оркестър &ldquo;Резонет&rdquo; за салонна и танцова музика. Няколко десетилетия се раздава за това развлекателно изкуство чрез групи и поп състави, които е ръководил и получил безброй отличия и медали от републикански фестивали. </em><br /> <br /> Естрадната дейност осъществява с участието на много певци и инструменталисти, които създадоха облика ни на музикален град. Наскоро представи концерт с квартета &ldquo;Ретро Хит&rdquo; с класически пиеси от Шуберт, Моцарт и Гардела, умело адаптирани и аранжирани за наслада и настроение. Предстоят още концертни изяви на групата. <br /> <br /> <em><strong>Почувствах музиката в моето детство </strong></em><br /> <br /> Цял живот слушам, изпълнявам, композирам и аранжирам различна жанрова музика. Сам избрах да свиря на акордеон. Имах двама учители. Единият беше евакуиран в Асеновград. Не му помня името. Само два-три пъти ми показа. Аз и брат ми бяхме жадни да научим акордеона. Баща ми плащаше по 500 лв. на старите пари на този учител да идва у нас да ни учи. Обаче той, щом ни покажеше нещо, караше ни да го изсвирим и заспиваше. Така няколко пъти. Когато за пореден път дойде, аз заключих вратата и не го пуснах да влезе. След това един военен музикант започна да ни обучава, но веднъж ми дръпна ухото и край. Не го исках повече. Научих се да свиря сериозни упражнения. Вече свирех по слух. Чуех ли мелодия по радиото, веднага я запечатвах.<br /> <br /> Във Втора прогимназия &rdquo;Отец Паисий&rdquo; свирех на ученически състави по народни танци. На тази възраст станах корепетитор на изпълнителите Дамян Велчев и Виолета Ковачева, които пееха фронтови и български художествени песни по тържества и актуалните за времето ОФ събрания. Така започнаха моите изяви пред публика. <br /> <br /> Продължих музикалната си дейност като гимназист. Попаднах в мъжка паралелка. Хубав клас. Задружен клас. В единадесети клас директорът ни накара да се подстрижем, но ние упорствахме и три дни не ходихме на училище. Избягахме и се криехме на Баделема. Прибраха ни неостригани. Бяхме с бунтарски дух, но музиката облагородява. Съпреживявах нейната красота като корепетитор на училищния хор с диригент Аспарух Видев. Участвах в две оперети. Във &bdquo;Верния другар&rdquo; играх ролята на офицер. В &ldquo;Кето и Коте &ldquo;бях оркестрант. Тази прочута ученическа постановка направи музикантът Георги Терзиев. Това е нещо уникално. Ученици да направят оперета. В киното изнасяхме представленията. Участваше и голямата оперетна певица Мими Балканска.<br /> <br /> <em><strong>Музикалната си кариера</strong></em><br /> <br /> започнах през 1954 г. в ресторант &rdquo;Москва&rdquo;. Обичах много народната музика. Свирех хорото &ldquo;Пъдпъдък &ldquo; на виртуозния музикант Борис Карлов. След като свърших изпълнението, ме извикаха в една компания. Гледам, на масата седи диригентът Атанас Йонов. Седнах до него: &ldquo;Какво смяташ, да баламосваш хората ли? Пуснал си грамофонната плоча на Борис Карлов, а ти само имитираш, че свириш пред микрофона&rdquo;. Толкова сполучливо съм свирел неговите хора, че диригентът се усъмнил в това. За да ти докажа, че аз наистина свиря, искаш ли още веднъж да го повторя, му казах аз. А той не можеше да повярва.<br /> <br /> По-късно в асеновградската казарма направих инструментален квартет &ndash; акордеон, пиано, тромпет и ударни. Преди естрадният певец Емил Димитров да дойде в това поделение. Аз се уволних, той влезе. В ЦДНА вдигнахме на крак с нашата музика цялата публика. Лично министърът на отбраната Петър Панчевски ме награди с две нашивки, с които не ме удостоиха. Всичко беше политика. Смятаха, че баща ми е неблагонадежден за властта човек.<br /> <br /> През есента на 1959 г. в старото читалище &ldquo;Давид Сасонов&rdquo; , което се намираше в малката уличка до халите, създадохме първия естраден оркестър &rdquo;Резонет &ldquo;. В него се включиха много добри музиканти - цигуларят Димитър Вакарелов, китаристът Костадин Бошев, барабанистът Христо Кисов, тромпетистът Генчо Манчев, контрабасистът Ангел Шаров, певците Андон Радев и Виолета Ковачева. С откриването на новото читалище &rdquo;Родолюбие &ldquo; вече имахме зала за репетиция. За две години съставът показа ръст в развитието си с представяне на по-сложен репертоар и повече изяви пред публика. Някои участници подменихме, приеха се нови, като певците Янко Байлиев и Янко Лилов, инструменталистите братя Демерджиеви, кларнетиста Георги Йотов, мундхармонистът Славчо Найденов. По-късно обновихме състава с певиците Сашка Гавазова, Румяна Чизмова, Ира Геровска. Създадохме група за скечове, ръководена от отец Георги Иванов. Изпълняваха се малки сценки от Веселин Харалампиев, Петър Славчев, Ана Тороманова, Виктория Стефанова, Васил Динчев, Атанас Москов. Започнахме концертна дейност по околните села, Първомай, Нареченски бани, Пловдив.<br /> <br /> <em><strong>Музиката е неумиращ феномен </strong></em><br /> <br /> Храна за моята душа. Ако някой тъжен човек иска да му изсвиря нещо вълнуващо, той казва: &ldquo;Изсвири ми нещо за душата&rdquo;, след което човекът се преобразява, става по-добър, спокоен и весел. Защото музиката е вълшебство и влияе на настроението. Особено когато е в тандем с хубав текст, подходящ ритъм и хармония, темпо и динамика, песента е прекрасна, говори, завладява аудиторията и наистина се превръща в хит. Музиката винаги е оживявала сърцето ми. През 60-те години на миналия век оркестър &ldquo;Резонет &ldquo; се утвърди. Привличаше нови и по-млади музиканти, които преобразяваха работата с по-трудни пиеси и по-добри аранжименти, за да задоволяват вкуса на публиката, която ставаше по-претенциозна и по-взискателна.<br /> <br /> След това дирижирах оркестър &ldquo;Орфей&ldquo; към Профсъюзния дом на културата. Тогава правихме много сложни и отговорни в музикално отношение пиеси с автентични аранжименти. Този оркестър беше по-голям и по-богат на инструменти. Той беше създаден повече за фестивална дейност и за участие в местни културни изяви и празници. След този период създадох нов вокално-инструментален състав &ldquo;Еквивалент&rdquo;. Тази формация през 1978 г. получи златен медал и стана лауреат на петия републикански фестивал.<br /> <br /> <em><strong>Обичам професионалните музиканти</strong></em><br /> <br /> Акомпанирал съм на оперните изпълнители Дамян Велчев и Калина Жекова и актьора Петър Петров, с които правехме музикално-поетични рецитали. Изпълнявахме съветски песни, предимно военни, които са много вълнуващи. Имам един интересен епизод от онези години, по-точно с цигуларя Живко Жеков. Започнахме да репетираме за предстоящо участие. Изведнъж Живко спря репетицията и ми казва: Кольо, ти не си никакъв акордеонист бе! Ти си цял оркестър. Явно се е възхитил от изпълнението, почувствал го е. Когато аз свиря с акордеона, хармонично свиря. Хармонията е най-отговорна в музиката. Тя е повече от висша математика. Но не мога да кажа как свиря. Да давам квалификация за себе си. Моето АЗ го няма. Харесвам старата музика. Тя е изкуство на чувствата. Идва от сърцето и трябва отново да дойде до сърцето. Когато е хубава, винаги прави духа ни по-богат. Съпреживяването на нейната красота е любов, въплътена в звуци. Сега няма хубави съвременни песни, които да се запеят. Старите изпълнители са друго нещо. Композираните от мен творби не са много. Първата е &ldquo;Градът на Асеня&rdquo; с детска вокална група. Също &ldquo;Писмо без думи&rdquo;, &ldquo;Не остарявай, мамо&rdquo;, &ldquo;Копнеж&rdquo;, песента за Орфеевци, която е патрон на литературния клуб &ldquo;Орфей&rdquo;. Написах също една песен за Чирпан &ndash; &ldquo; Ода за виното&ldquo;. На сватби съм свирил по-рядко. В нашия край почти не. <br /> <br /> <em><strong>Силата на моята индивидуалност</strong></em> <br /> <br /> е в преподавателската ми практика. Над 25 години учих деца да свирят. 120 деца имаше в класовете по акордеон. Като че ли през 60-те и 70-те години беше мания да се записват деца в школата. Четирима преподаватели бяхме - Асен Вакарелов, Виолета Ковачева и Никола Ковачев. Мои ученици са музикантите Румен Маджаров, Иван Милев, Николай Аргиров, Билгин Каравели, Христо Тодоров, Емил Асенов, Добромир Иванов. Те свързаха живота си с музиката и тя ги направи щастливи.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Емилия КОЛЕВА </strong><br />