Десетте житейски прозрения на Атанас Буров (1875 - 1954)
&nbsp;1. На всеки 40 години България започва от А-Б, от нулата. Бедна, гладна и немощна.<br /> <br /> 2. Няма страна в света, където борбата за партии, за власт, за депутатство да е така болезнено остра, както в Гърция и България. Това са двете страни в света, където пропорционално на населението се подават най-много кандидатури за депутати.<br /> <br /> 3. Всяка власт е силна, когато дава сега, а не утре.<br /> <br /> 4. Всеки народ има шест месеца любовен период след преврат или промяна. Шест месеца нежен, демократичен, свободен период. И в тези шест месеца се правят избори.<br /> <br /> 5. Правителствата на България винаги са били твърде бедни и подтиснати. Никога не е имало ден държавата да каже: &bdquo; Днес не дължа нищо&rdquo;. Не, това щастие българинът не го е преживявал никога.<br /> <br /> 6. България е плакала, викала и потъвала в борчове от професионални политици. Професионализмът е нужен навред, само не в политиката.<br /> <br /> 7. Вие сте министър-председател. Имате пари. На кого ще ги дадете? На учителите ли? Глупости. На опозиционните водачи, то се знае. Давате им по една министерска заплата и... край. Управлявате чрез тях и срещу тях.<br /> <br /> 8. В бизнеса се влиза с три неща &ndash; с взлом, с ум или с женитба.<br /> <br /> 9. Всяка държава, която убива противниците на режима си, е обречена да загине. <br /> <br /> 10. От беден народ и ограбена държава &ndash; демокрация не става.<br />