Не си измисляй виртуална съперница

Има анекдот, в който ревнивата съпруга казва на мъжа си: &ldquo;Да, аз не намерих върху дрехите ти следи от червило, нито чужд косъм, но колана на предната седалка на колата ти е дръпнат така, че да поеме фигура два пъти по-слаба от моята!&rdquo;<br /> <br /> Когато чуя този виц, си спомням историята на една моя пациентка, Мария. Тя се омъжила сравнително късно, на 31 години. Не се смяташе за умна и красива, казваше за себе си, че е &ldquo;средна ръка&rdquo;. Преди да срещне Владо, дори си мислела, че ще остане сама. Той бил разведен и също сам. Оженили се. Той не пиел, не пушел, не хойкал, държал се прекрасно. Имат тригодишно момченце.<br /> След това научила от тяхна обща позната, че мъжът й много обичал първата си съпруга. Нели била голяма красавица, но му изневерявала и сама го напуснала. &ldquo;Може би той се е оженил за мен, за да забрави нея! - започнала да вайка Мария, и тази мисъл на й давала покой. Успяла да разбере името на бившата съпруга, намерила телефона й, позвънила. Вдигнала бившата тъща на мъжа й и казала, че дъщеря й се е омъжила и е напуснала жилището. Мария се представила за далечна приятелка на дъщеря й, поискала новия телефон и адрес на Нели. Няколко дни се колебала, след което решила да позвъни. Но когато чула гласа на Нели, замълчала.<br /> <br /> Какво е постигнала с това? Само е измъчила душата си. Въпросната &quot;добре осведомена&quot; позната й била казала, че &quot;онази&quot; била красива, а сега Мария чула и чувствения й глас и нарисувала в съзнанието си фатална красавица, истинска прелъстителка. Обладана от тези мисли, тя решила все пак да види &ldquo;съперницата&rdquo; си. Обявила, че заминава при майка си, цял ден седяла на детската площадка пред блока на Нели, но така и не я видяла. После отново позвънила и отново чула гласа й, а накрая, изпитвайки огромен срам и разкаяние, се върнала у дома. Независимо от това продължила да смята, че Нели може да й отнеме съпруга. Продължила да рови и открила, че Нели е седем години по-млада от нея, че няма деца, но дори фактът, че тя самата е родила син на Владо, не я успокоявал.<br /> <br /> Веднъж, уж между другото, Мария попитала мъжа си дали пази снимки от първата си сватба. &ldquo;За какво са ти?&rdquo; - изненадано попитал той, на което тя отвърнала, че просто й е любопитно. Като не намерила снимки, започнала да разпитва онази позната и тя обрисувала Нели в ярки краски. Дори добавила, че мъжете били луди по нея и че Владо никога нямало да се откаже от нея доброволно. Мария се оказала на ръба на нервен срив. Започнала да мисли само за това, как бившата половинка на съпруга й ще се опита да си го върне, и това не й давало покой.<br /> <br /> Мария станала тъжна и затворена, често плачела. Повече не търсила Нели, но така и не могла да я избие от главата си. Забелязвйки промяната в поведенето й, Владо се разтревожил, но тя не посмяла да му каже истината. След това забременяла, мъжът й бил щастлив. На нея обаче й било все едно, въпреки че преди много искала второ дете. Гинекологът забелязал потиснатото състояние на пациентката и се опитал да разбере причината - семейни проблеми, нежелана бременност или нещо друго? Отговорът бил, че и двамата искат детето и че между тях всичко е наред. Тогава лекарят я посъветвал да се консултира с психолог, защото в това състояние не бивало да ражда. Аз потвърдих диагнозата: тя се нуждаеше от антидепресанти, а при бременност те са противопоказни.<br /> <br /> Мария плачеше и не се съгласяваше, опитваше се да скрие истината и от мен, казваше, че не знае защо й е толкова лошо. Едва по-късно призна. Когато причината е ясна, е по-лесно да се пребориш с нея. Депресията, възникнала след психическа травма или в резултат на продължителна психотравмираща ситуация, се нарича реактивна. Ако се установи причината, може да се мине и без антидепресанти. Аз предполагах, че при Мария тя е безпричинна - така наречената ендогенна депресия, каквато е налице при редица психически заболявания. Такова нещо с психотерапия не се лекува - необходимо е продължително стационарно лечение.<br /> Като разбрах причината, въздъхнах с облекчение. Искрено ми беше жал за тази жена, която плачеше непрестанно. Помолих я да доведе съпруга си. Двамата дойдоха при мен заедно. Когато Владо разбра за какво става дума, наистина много се изненада. &ldquo;Ако знаех! Та Нели на малкия пръст на Мария не може да стъпи! А онази, дето е наприказвала тези неща на жена ми, винаги е била нещо като сводница на Нели&rdquo;. После Владо се обърна към жена си и я попита: &ldquo;Искаш ли наистина да видиш тази &ldquo;красавица&rdquo;?<br /> Лично той нямаше никакво желание да вижда бившата си съпруга. По принцип мъжете са реалисти, те живеят с настоящето, а не със спомените си и не обичат да се връщат назад.<br /> <br /> Като лекар искам да кажа на жените: не си измисляйте виртуална съперница! Ако в поведението на любимия ви няма признаци за изневяра, не ровете из собственото си въображение, иначе ще превърнете и своя, и неговия живот в ад. Гонете от себе си всички &ldquo;доброжелатели&rdquo;, които ви казват неприятни неща, отнасяйте се към техните откровения критично. Кажете си: &ldquo;Това не е истина, тя ме лъже, защото ми завижда. Несъзнателно ме ревнува и иска да развали семейството ми&rdquo;.<br /> <br /> Склонност към създаване на виртуална съперница е присъща на подозрителните и мнителни жени, които имат занижена самооценка. Смятайки себе си за по-лоша от другите, такава жена непрекъснато мисли, че ще разочарова мъжа си, че той ще я разлюби и ще я напусне.<br /> <br /> Обикновено съперниците съществуват само във въображението на страдащите от подозрителност жени. Понякога, разбира се, мъжът наистина може да се окаже неверен, но съпругата не ревнува реалната жена, с която той й е изневерил, а нищо неподозираща или виртуална съперница. А знаете ли до какво води това? До отчуждаване на съпрузите. В подобни случаи жената преди всичко трябва да търси причината в себе си, а не навън - може би често тя вдига скандали без причина или не обръща внимание на външността си и така неволно подтиква мъжа си към изневяра. А това вече наистина е опасно.<br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ХВАНИ ЮЗДИТЕ НА РЕВНИВЕЦА</strong><br /> Психолозите различават три типа ревност. Може би техните коментари ще ти помогнат да разбереш партньора си</span><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Опитът е дете на трудни грешки</strong></span><br /> <br /> Когато твоят мъж е бил малко момче, родителите му не са се притеснявали пред него да се обвиняват взаимно във всички смъртни грехове, включително в изневери. Майка му постоянно е пребърквала джобовете на баща му, той пък й е звънял в службата в най-неочаквано време. Момчето е пораснало и първата му приятелка го е напуснала заради най-добрия му приятел. То е наблюдавало личния живот на приятелите си и все повече се е убеждавало, че вярност няма.<br /> <br /> <strong>Твоите действия</strong><br /> Старай се да не се шегуваш с него на тема любовници. Например ако си се забавила у приятелката си, на въпроса му &quot;Къде беше?&quot; не бива да отвръщаш игриво: &quot;С любовника си, разбира се!&quot; Той прекалено сериозно приема такива шеги.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Оглеждам се в теб като в огледало</strong></span><br /> <br /> У някои мъже ревността възниква като защитна реакция. На него не му е чиста съвестта и той пренася върху теб своя начин на мислене и постъпките си. Това невинаги става съзнателно, най-често партньорът ти сам не разбира какво прави.<br /> <br /> <strong>Твоите действия</strong><br /> Най-напред си дай сметка доколко са все още силни вашите чувства. Може би у него те отдавна са угаснали. Ако си сигурна, че любовта може да се върне, постарай се да не правиш глупости и да не му отмъщаваш със същото. Иначе всички шансове ще са нулеви.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Комплексът на Отело</strong></span><br /> <br /> Това е съвсем клиничен случай. Мъжът или е така патологично привързан към теб, че самата мисъл, че може да погледнеш друг, му причинява почти физическа болка, или той просто е по природа страшен собственик. Впрочем обикновено такива мъже изобщо не се отнасят към спътничките си грижовно и трепетно, но при това се държат като кучето, което нито яде кокала, нито го дава другиму.<br /> <br /> <strong>Твоите действия</strong><br /> Старай се да не реагираш на обвиненията и не се впускай в обяснения. Колкото повече се оправдаваш, толкова повече претенции ще има той към теб.<br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />