Защо се женим и развеждаме

<em>Защото се обичат, нямат особени материални затруднения, здрави са и най-важното - искрено се стремят да живеят заедно дълго и щастливо. Защо тогава след година-година и половина се втурват към съда с молба за развод?</em><br /> <br /> Ако създавате семейство само защото &ldquo;така е прието&rdquo;, &ldquo;дошло ви е времето&rdquo;, &ldquo;всичките ви приятелки са омъжени&rdquo; и т.н., нищо чудно, че много скоро ви се приисква да се разведете. Но защо тогава се разпадат и двойки, които са се събрали заради истинската любов, защо се разбягват на различни страни онези, които са се стремели да живеят заедно &ldquo;цял живот и да умрат в един ден&rdquo;? Най-тъжното е, че те самите обикновено не разбират какъв е проблемът. Това означава, че и следващите им опити да създадат <br /> щастливо семейство също са обречени на провал.<br /> Това е така най-вече защото хората се опитват да построят нови семейства върху стари модели отношения - онези, в които са ги възпитавали собствените им родители. Така, волю-неволю, те повтарят грешките на предишното поколение. <br /> <br /> Втори вариант: всеки от младите съпрузи има собствена представа за идеално семейство, която твърде често не съвпада с мнението на другия. Например мъжът е убеден, че единственият възможен брак е патриархалният. Ако обаче жената не приема изцяло ролята на домакиня и предпочита кариерата на мениджър, двамата едва ли дълго ще останат заедно.<br /> <br /> Означава ли казаното, че такъв брак не може да бъде спасен по никакъв начин? Разбира се, че не. Ако не изпадате в истерия и не се опитвате да отстоявате позицията си &ldquo;до последна капка кръв&rdquo;, можете да спасите съюза си. Всичко, което се иска, е да обсъдите спокойно конфликтите, да разберете какво очаква всеки един от другия и да намерите компромисно решение.<br /> <br /> За съжаление невинаги корените на злото са в разликите в предпочитания модел на семейни отношения. Има къде-къде по-сериозни и, уви, по-разпространени проблеми. Да поговорим за тях.<br /> <br /> Кажете защо според вас хората се женят и омъжват? Какво очакват от брака? Обикновено се надяваме, че в нашето семейство ще придобием самостоятелност и свобода, ще се избавим от родителската опека, от &ldquo;диктата на по-старите&rdquo;, от натрапчивите задължения, които те ни налагат. <br /> <br /> След известно време обаче става ясно, че в новия семеен живот господстват старите проблеми. Този, който не е бил самостоятелен преди брака, не е пораснал, след като е минал през гражданското; този, който е страдал от родителската опека, сега страда от потисничеството на съпруга си или жена си, в краен случай - на родителите на половинката си.<br /> <br /> Възможен е и обрат, при който нещата се подреждат така, че също не способстват за укрепване на новоизпеченото семейство. Някогашното потиснато дете се превръща в домашен тиранин. <br /> <br /> Стигнахме до същността на проблема. Именно моделът на поведение обуславя всички наши отношения с околните. Ако сте свикнали да играете определена роля в семейното обкръжение, вие ще я играете независимо от &ldquo;смяната на декора&rdquo; и абсолютно независимо от това дали тя ви харесва или не. Това е така по простата причина, че в друга пиеса просто не сте играли. Пример. Младата жена е свикнала да бъде за мама и татко &ldquo;сладката принцеса&rdquo;. Не е чудно, че и в качеството си на съпруга тя ще очаква само възхищение, преклонение, задоволяване на капризите и безпрекословно подчинение. И ако мъжът като дете е усвоил правилото &ldquo;мълчи и изпълнявай&rdquo;, те двамата ще създадат идеална двойка. Но ако става дума за &ldquo;ненагледния на мама&rdquo;, най-вероятно младото семейство ще се разпадне, защото всеки очаква от другия &ldquo;полагащата му се&rdquo; по-голяма част внимание и ласки.<br /> <br /> Изборът не е много голям. Или да си търсите подходящ партньор - според &ldquo;сценария&rdquo;, който ви е познат, или да се опитате да смените своята роля. Между другото, ако ролята, която сте играли, ви устройва напълно, вие сте абсолютно наясно какъв точно партньор би бил &ldquo;здравословен&rdquo; за вас и рано или късно точно такова лице се появява в живота ви.<br /> <br /> Но какво да прави човекът, чиято досегашна роля не го е устройвала? Как да постъпи, ако тя му е носела само страдания, но той изобщо не умее да живее по друг начин? И най-важното - какво да направи такъв човек, ако изобщо не осъзнава, че главният проблем в живота му е именно фактът, че изпълнява тази роля? Тогава се разиграва най-лошият вариант: в отчаянието си човек сменя партньорите си и всеки път като че ли нарочно отново и отново &ldquo;настъпва греблото&rdquo;.<br /> <br /> Най-често това се случва с хората, които изпълняват една от най-разпространените роли - ролята на жертва. Защо тя е най-често срещаната? Не е трудно да се досетите. Предишните поколения бяха убеждавани в идеята за жертвено служене в името на висша цел - от комунизма до благото на семейството. А на жертвата й е необходим палач - иначе каква жертва е тя?! Нищо чудно, че всеки нов избраник се оказва &quot;изверг&quot;, дори да не е бил такъв от самото начало - жертвата ще го накара да &quot;научи ролята&quot; в най-кратки срокове. И - отново ще се мъчи...<br /> <br /> Спомням си историята на една позната, която условно ще нарека Ана. Тя се омъжи, роди син, а след три години се разведе. Каза, че мъжът й не могъл да намери общ език с детето. С други думи, не е искал да се нагърби с ролята на палача. Така Ана имаше отлична възможност да възпита от сина си човек, който в бъдеще щеше да изпълнява само тази роля. И я постигна. Скоро поотрасналият син правеше с нея каквото си искаше. Ана много се възмущаваше, но нямаше сили да промени положението, защото единствената роля, която тя самата можеше да изпълнява, беше тази на жертва. Така си живееха майка и син, ненавиждайки се взаимно, докато той не се ожени (твърде рано), за да избяга от задушаващите го майчини обятия. Майката сметна този брак за предателство, измъчваше се и известно време не контактуваше със сина си. А той, измъкнал се веднъж на свобода, избавен от вечните напътствия, &ldquo;се втурна да живее&rdquo;. Скоро нещата стигнаха до съд, защото той започна да краде. <br /> <br /> Тогава отношенията между майка и син се оправиха, защото тя пусна в ход всеобхватната си жертвена любов и хукна да го спасява с всички произтичащи от това действия и последствия. Но след като отиде в затвора, синът й почина. Смятахме, че Ана няма да преживее това. Но тя, за да се самосъхрани при създалото се положение, си взе куче, догът Грета. Само след няколко месеца животното се превърна в истинско чудовище, което имаше пълна власт над Ана, и то в такава степен, че тя не смееше да излезе без него от къщи за повече от половин час. На всичкото отгоре Ана спеше в кухнята, а удобния диван в хола беше отстъпила на кучето. <br /> <br /> Ако ситуациите в живота ви се повтарят със завидно постоянство, ако първата, втората и десетата ви връзка се развиват по един и същ сценарий, трябва да съберете кураж и да разберете каква роля изпълнявате и какво трябва да промените в нея.<br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />