Богомил Герасимов: Трупът на Людмила Живкова трябва да се ексхумира, за да се научи истината за смъртта й!

Тайфата, водена от Жени Живкова, не иска да се разкрие истината за смъртта й!

21 Апр. 2014, 21:09 48790 прочита 16 коментара

Богомил Герасимов: Трупът на Людмила Живкова трябва да се ексхумира, за да се научи истината за смъртта й!

31 декември 1974 г. Тодор Живков, Людмила Живкова и Иван Славков посрещат новата година

Тайфата, водена от Жени Живкова, не иска да се разкрие истината за смъртта й!

Богомил Герасимов е дългогодишен дипломат и бивш посланик на България в Мексико. Работил е и в Индия, Индонезия, Япония, Англия. Герасимов е автор на много книги, които се радват на широк читателски интерес: "Дипломация в зоната на кактуса", "Тайнствената сила на пирамидите", "Мистерията Ева", "Бутилка с бръмбари от Бали" и други. Бил е близък приятел на Людмила Живкова и заедно с нея организира честването на 1300-годишнината на България в Мексико. Пред “ШОУ” Герасимов разказва за отношенията си с Людмила, разкрива своята версия за смъртта й и обвинява дъщеря й Евгения за нежеланието й да се разбере истината за нея! <hr /> - Господин Герасимов, Евгения Живкова и Тодор Славков реагираха много остро на твърденията във филми на Светослава Рудолф, че майка им Людмила Живкова е вземала упойващи вещества; на това, че въобще се рови в причините за нейната смърт и се споменава за ексхумация... - От двамата движещата сила е дъщерята – Жени. Тошко е по-малък, той е по-настрани, повтаря това, което казва сестра му. Знам много добре каква е позицията на Жени. За мен тя е предателство към паметта на майка й! Да не се рови, да не се говори за ексхумация, да не се търси причината за смъртта на Людмила… Тя настоява, че майка й е умряла от това, за което пише в официалната версия – преумора, преди това катастрофа и т. н. Това е срамно поведение! Това поведение на Евгения - да реагира на всеки, който иска да се ексхумира трупа на Людмила, за да се потърси дали има следа от отрова в него, да се види има ли насилствена смърт или няма, е непонятно! Обвинявам цялата тази тайфа, водена от Жени, за това, че не иска да се разкрие истината за смъртта на майка й! Хората и до ден-днешен изследват причините за смъртта на Наполеон, и досега проучват как е умряла Жана Д`Арк! Сигурен съм, че Людмила би искала да се знае коя е причината за нейната смърт! - Но да започнем с последното посещение на Людмила Живкова в Мексико, за честване на 1300-годишнината от създаването на България, когато вие сте посланик там... Това се случва 4 месеца преди смъртта й!... - Людмила е била в Индия. След връщането си в България тя стои само няколко часа в София – вижда се с близките си, преоблича се и веднага отлита за Мексико. Предстои за пръв път честването на 1300-годишнината на България в Мексико. Подготвени бяха тържества на най-високо равнище. Президентът Хосе Лопес Портильо беше почетен председател на комитета по организиране на честването, жена му – доня Кармен Романо де Лопес Портильо - изпълнителен председател, а половината министри от мексиканското правителство – членове на тоя комитет. Това беше голямо напрежение за всички и най-много за мен като посланик на България в Мексико! Но... не бих се изненадал, ако след някоя и друга година се намерят последователи на Жени Живкова и на брат й, последователи на Мурджев и Петър Петров от охраната от УБО, които да кажат дори: “Герасимов ли?! Кога е бил посланик в Мексико?! Той въобще не е бил посланик в Мексико!”. Всичко вече е възможно!... Тези хора, които са били към УБО, към Държавна сигурност, се подчиняват на някакъв друг тип закони, на някакъв друг тип морал! Не може ти да виждаш нещо, а след това да говориш точно обратното! - Какво се случи при пристигането на Людмила Живкова в Мексико? - Всичко беше готово! Наша изложба с експонати от българската култура бе разположена в най-внушителния музей на Мексико, един от най-красивите в света! Поканени бяха 2000 души - цветът на мексиканската нация! И ние чакаме да пристигне делегацията от България, водена от Людмила Живкова! С министъра на образованието на Мексико и вицепрезидент на комитета по честването – Фернандо Солана, сме на ръкава на самолета. В зала за пресконференции чакат десетина телевизии и журналисти от всички вестници, въобще - организирано е ВИП посрещане на първата дама на България! Самолетът на “Ер франс” кацна. Ние очаквахме вратата да се отвори и да излезе Людмила! Вратата се отвори, но... се показа Димитър Мурджев от УБО! Потърси ме с поглед, видя ме и ми даде знак да отида при него. Отидох аз, ухилен, а той ми каза: “Другарката Живкова не е добре!”. Викам: “Какво значи не е добре?! Фернандо Солана я чака, ще има пресконференция!”. А той: “Не е добре! Нищо няма да има! Не е в състояние!”. Тогава аз му се скарах: “Мурджев, не си ти човекът, който ще каже какво ще има и каква няма да има! Искам лично с нея да говоря!”. Влязох в самолета, в първа класа, и я видях легнала по гръб. Изглеждаше като дрогирана, с отворени очи, гледа, но не вижда – ни приема, ни предава, напълно неадекватна! Прошепнах: “Мила...” и се наведох към нея – все едно, че бях прозрачен! Подчертавам, не знам дали е била дрогирана, но беше КАТО дрогирана! Никога не съм казвал, че тя се дрогира, защото не съм я видял! Но ми мина през ума, че по пътя е взела нещо халюциногенно за възстановяване на енергията, но явно ефектът бе тъкмо обратен - хипнотично състояние... Стана ми ясно, че наистина няма да има пресконференция. Отидох и казах на министъра. Той предложи: “Веднага ще изпратим медицински екип!”. Мурджев и Петров изведоха Людмила под мишници от самолета, краката й се влачеха по земята! Това стана пред очите на официалните посрещачи. Всички са видели, а може би заснели какво се случва! Отидохме в хотела. Сложиха я в нейния апартамент. И точка. Вече нямаше контакт с нея. Мурджев в спомените си твърди, че през цялото време на полета до Мексико Людмила е била в тежко състояние, не можело да се комуникира с нея, но когато самолетът приближава до летището и се докосва да пистата, нещо необикновено става - тя изведнъж се оживява, връща се червенината на лицето й, изправя се и слиза от самолета весела, щастлива, все едно, че нищо не е било! Това е свободно съчинение! В българския печат излиза как я посрещат, как е говорила на пресконференция...! Всичко това са измишльотини! - Прегледаха ли я мексиканските лекари? - Екипът дойде, но не го допуснаха да влезе Тя казала: “Никакъв медицински екип! Никой няма да влиза при мен!”. Викам: “Добре, мексикански лекари – не, но има съветска лекарка в тяхното посолство!”. Обадих се. Тя дойде. Не я допуснаха и нея! - Не се ли обадихте в България, да уведомите баща й? - Да, аз говорих с Живков, обясних му какво е положението. Но той искаше да говори с Мурджев, да му каже какво става с дъщеря му. Той си вярваше на УБО! Тогава Мурджев предложи да дойде самолет с български екип от лекари, да дойде и Иван Славков. Тодор Живков беше по това време в Москва. Освобождава правителствения самолет и го праща да докара хората в Мексико. И Иван Славков пристигна. Самолетът е пътувал нелегално до Мексико, без разрешение от американските власти за коридор - направо е можело да го свалят! Американците са били шашнати! Не могли да допуснат, че някой може да си помисли да лети над американските води без разрешение! И, докато се опомнят, нашите вече били в мексикански води! После пратихме нота да ни дадат разрешение за връщане и те отговориха, че ако подобно нещо се повтори, ще свалят самолета! - Как действахте по-нататък? - На 2 март вече беше ясно, че Людмила няма да може да участва в откриването на изложбата и в откриването на 1300-годишнината на България. Ние се бяхме събрали и се чудехме какво да правим! Аз бях като полудял! Отидох в хотела на Людмила. Мурджев и Петров на отворена врата в стаята до апартамента й нещо бяха заети – подреждаха, суетяха се. Приближих към тях и видях, че те не гледат навън. Отворих бързо вратата и влязох в апартамента на Людмила! Нито един от двамата не ме забеляза. И ето какво видях: Людмила беше чисто гола, седнала с кръстосани крака на бял чаршаф, проснат върху килима. На него бяха наредени цветчета, камъчета, които вероятно е носила в чантата си. Беше си нарисувала червена точка на челото, по индийски, и се молеше! Казах само тихо: “Мила...”. Нямаше реакция, нямаше я там! Поседях няколко секунди, обърнах се и излязох. После Мурджев ми каза: “Аз те видях като излезе, ако имах нещо, бих те фраснал по главата!”. А Петров твърди: “Герасимов не е бил вътре!”… - Като видяхте всичко това, какво предприехте? - Отидох лично в двореца при президента Хосе Лопес Портильо. Докато чаках да вляза при него, той вече се беше разпоредил да дойдат и други членове на комитета за честването. Влязох при него. Той ме прегърна: “Какво става, как е вашата първа дама?”. Какво можех да му кажа? Очите ми бяха налети със сълзи: "Г-н президент, всичко се проваля - това, за което толкова усилия хвърлихме и вие, и ние! За съжаление първата дама на България не е в състояние да участва в тържествата. Всичко се проваля!". Тогава той ми каза: "Защо да се провали? Това е празник на вашата държава, а не на една личност! Имате прекрасна изложба, утре аз ще я открия и ще произнеса реч! Вие като посланик ще ми отговорите с няколко думи и всичко ще бъде така, както сме го замислили!". Щях да получа инфаркт тогава! Върнах се в хотела и изпих на екс една чаша с уиски! На сутринта стана това, което каза президентът. Открихме изложбата, дори не си спомням какво съм казал! Но на коктейла г-н Портильо ме поздрави: "Не се безпокой, всичко беше чудесно!". Интересен е фактът, че нищо от това, което се случи тогава и беше заснето, не може да се намери в нашата телевизия! Унищожено е! Но в Мексико кадрите ги има! На другия ден отидохме в град Пуебла, в който беше любимата катедрала на Людмила - с една тежка камбана, за която легендата гласеше, че е издигната от ангели. Там беше предвидена церемония по кръщаването на улица с името "София". И там направихме откриването без Людмила. Губернаторът на щата Пуебла ни покани на един разкошен обяд, имаше речи, подаръци, след което се прибрахме обратно в град Мексико. - Людмила Живкова още ли не даваше признаци на подобрение? - Людмила беше в същото състояние. Всички се разхождаме пред апартамента й. Изведнъж вратата се отвори! Людмила излезе с бяла шапка, ухилена до ушите! Все едно, че нищо не е било! Ние загубихме ума и дума! Тя застана до нас и ни каза: "Какво ме гледате?! Нали ще откриваме изложбата?!". Аз си намерих гласа и казах: "Людмила, ние я открихме вече!". “Но нали ще ходим в град Пуебла?”. &bdquo;И там бяхме!”. Тя помръкна, обърна се, отвори вратата и ми каза: "Ела при мен!". Влязох. "Аз знам всичко! Знам, че си говорил на президента на откриването, че си се обаждал на баща ми... Искам отново да отида в катедралата в Пуебла! Искам отново да видя камбаната! Нали казваш, че губернаторът ти е приятел, хайде да видим колко ти е приятел!". Обадих се аз, свързаха ме с губернатора. "Какво става, сеньор Герасимов? Има някакъв проблем ли? Как е г-жа Людмила?", попита той. Аз му викам: "Тя е добре, аз не съм добре!". Като чу какво искам, отвърна: "Ами добре, никакъв проблем!". Отидохме и всичко беше повторено отново – все едно, че не сме откривали улицата, все едно, че не е имало речи, подаръци... Това само в Мексико може да стане! - Вие питахте ли Людмила после какво се е случило с нея? Били сте доста близки... - Каза ми, че е влязла в контакт с Учителите, те й върнали силата, дали й енергия и тя се съвзела! Междувременно дойде Иван Славков - не се изненада, той си я познаваше! Цяла нощ преди награждаването на президента Хосе Лопес Портильо с Димитровска награда за мир мислих какво трябва да каже Людмила. Страхувах се вече. Дадох й листчето. "Мила, виж, ако може нещо да ти помогне това, което съм написал..." Тя го взе, прочете го и вика: "Хубаво си го написал. Но това е твое слово, не е мое. Може да не вярваш, но аз не разрешавам никой да ми пише нищо. Аз сама си пиша всичко!”. Отидохме в резиденцията. Тя произнесе реч, без да чете! Седнахме на масата след това. Поведохме обикновен разговор, стана дума и за силното земетресение, седмица преди нашата делегация да дойде. Тогава нашата госпожа ни в клин, ни в ръкав изръси с най-сериозен тон на президента: "Там, където бях последните дни, ми обещаха, че в близко бъдеще в Мексико няма да има земетресения! Мексико и България няма да пострадат от земетресения в скоро време! Молих се, бъдете спокойни!". А в Мексико всеки ден стават земетресения, това е нормално там. Хората се умълчаха, а Портильо ме погледна и каза: “Обещаха ви, какво означава това?!”. И добави само едно: "Дано!...". След време Мурджев ми каза: “Идваше ми да цапардосам преводача, че преведе думите й!”… - С това приключиха ли неприятните ви преживявания около посещението на Людмила Живкова в Мексико? - Най-после дойде време да си тръгват! Всичко мина! Останах последен в хотела, за да видя всичко наред ли е - на никого не се доверявам, искам сам да видя. Когато колите тръгнаха към летището, един офицер от тяхното УБО – “Естадо Майор”, каза: “Господин посланик, директорът на хотела иска да говори с вас!”. Той дойде при мен и пред офицера каза: “Станало е нещо много неприятно! От апартамента на г-жа Людмила е откраднат сребърен поднос, който е бил на масата с плодове!”. Казвам му: “ Чак откраднат?! Това е силна дума! Може да са го взели по погрешка!...”. Шефът на хотела продължи: “Ако бяха казали, че искат да го вземат, ние щяхме да направим нещо! Но... сега той липса и това е много неприятно! Ако журналистите научат...”. Попитах го: “Колко струва един такъв поднос?”. А той: “Около 200 долара”. Викам: “Бъдете спокойни, аз сега отивам, вероятно има някакво недоразумение, ще оправим нещата!”. Отидох на летището, качих се в самолета и вдигнах скандал на Мурджев и на Петров: “Как е възможно, вие заминавате, а как оставам аз тук, мислите ли?!”. А те: “Какво си се развикал, тя ни нареди!”. Людмила наредила да вземат подноса с плодовете, както са! И те го взимат! Петров ме посъветва: “Добре, плати го, аз в София ще ти върна парите”. Върнах се. Отидох при директора на хотела, заедно с техния офицер, казах, че е станала грешка: те са смятали, че това не е сребърен поднос, а просто кошница, съжаляват, извиняват се. Оставих 200 долара – две по 100. И с това се приключи! Казах на техния офицер да предадат на генерал Кастаньеда, техния Кашев, шефа на тяхното “Естадо Майор”: “Каня утре всички ваши гардове, които са били в контакт с нашата делегация и с нашата първа дама, на един приятелски прием в посолството! Искаме да ги почерпим, да се повеселим, да се опознаем по-отблизо и да им благодаря за усилията, които положиха за успешното приключване на нашето честване”. Те дойдоха. Направихме всичко, както трябва – баници, кебапчета, шопски салати… Всеки от тях получи по едни пакет подарък – с българско бяло и червено вино, ракии... Тогава казах пред офицерите: “Имахме някои неудачи, няма да е приятно, ако във вестниците излезе нещо неблагоприятно за госпожата. Това ще е много неприятно на президента на Мексико, да не говорим за нашата страна!”. Един от тях ми каза: “Господине, не се безпокойте, нищо няма да се появи в мексиканските вестници!”. Действително, една дума нямаше за всичко, което стана! Една дума! Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА ................................................... За последните дни на Людмила Живкова, за отчаянието й, че е отстранена от работа от Тодор Живков, което я тласка към самоубийство - протест срещу диктата на Москва и предателството на баща й, четете в новия брой на в. “ШОУ”