Да, аз изневерявам на мъжа си!

С брака ни всичко е наред. Мъжът ми е интелигентен, има добър бизнес, към мен е грижовен и внимателен. Но аз непрекъснато се впускам в нови и нови &ldquo;закачки&rdquo; - ако искате, назовете ги флирт, изневяра, интрижка, каквото и да е - и не мога да живея без тях.<br /> <br /> Как я докарах до този начин на живот ли? Най-добре е да започна отначало. Омъжих се, имам дом, прекрасен съпруг и куче... Всичко беше прекрасно. Но след две години, когато веднъж отворих шкафа с бельото си, онемях от изненада - вътре се мъдреше моята пижама на зайчета, размъкнати памучни гащи и старомодни сутиени. Всичко като на стара занемарена жена. Разплаках се. Къде бяха отишли дантелените ми корсети, кокетливото бельо, сексапилните нощници? Как така бях излязла от големия секс и дори не бях усетила кога е станало?<br /> <br /> Вечерта предприех стъпки за връщане на нещата в старото им русло. Направих стриптийз на мъжа си на фона на прахосмукачката, мирно стъкмена в ъгъла на стаята. Мъжът ми се усмихна: &ldquo;Мишле, много ти благодаря за прекрасния спектакъл, но утре имам съвещание и краката ми треперят от умора.&rdquo;<br /> <br /> Следващия път реших да го съживя с нещо още по-необикновено. Попаднах на статия със заглавие &ldquo;Как да съблазните собствения си мъж&rdquo; и дори си подчертах с молив най-интересните неща. &ldquo;Ако сте някъде на парти, прошепнете му на ухото, че сте без бельо. Приятно ще се изненадате от факта, че той ще се възбуди.&rdquo; Когато тръгнахме на обяд у свекърва ми, аз оставих у дома практичния си панталон и в разгара на семейното тържество се наведох към мъжа си и му прошепнах, че съм без бельо. А той потръпна целия от ужас и отвърна: &ldquo;Какво, взе да откачаш ли? Как си могла да забравиш да си обуеш гащи?&rdquo;<br /> <br /> Да, в нашето легло нещата бяха нормални, но не откривахме нищо ново и освежаващо. Беше ни приятно постарому, без изненади и потресаващи вълнения. Спяхме си като лъжички в кутийката си. Прекрасно разбирам, че не може два пъти да се попадне в една и съща приказка и че със семейната ми половинка нещата вече няма да бъдат като първия път. Няма повече да се изчервяваме от вълнение, нито с мъка да прикриваме треперенето на ръцете си. Никога няма да се вълнувам от въпроса дали той ще ми позвъни. <br /> <br /> Няма да се повтори чувството, което сякаш те издига над земята, когато той те целуне за първи път.<br /> <br /> С една дума, аз започнах да се оглеждам за симпатични млади мъже наоколо и да определям дали този или онзи &ldquo;ще ми свърши работа&rdquo;. Не, не правех нескромни предложения на чужди мъже, но вече не отблъсквах малките знаци на внимание, които ми оказваха, и си позволявах леко да кокетнича, усмихвах се, навеждах &ldquo;засрамено&rdquo; очи. Не смятах да отварям с ритник вратата, зад която се крият всички греховни възможности. Исках само да надникна през ключалката.<br /> <br /> <strong>Но когато се запознах с един мъж, от когото ми спря дъхът, не му мислих много. Причините да не започна връзка бяха четири: </strong><br /> 1. Некрасиво бельо.<br /> 2. Може да пипна СПИН.<br /> 3. Къде?<br /> 4. Имам съпруг.<br /> <br /> <strong>Отговорите дойдоха бързо, за минута и половина:</strong><br /> 1. Ще си купя ново бельо.<br /> 2. Презервативите днес са качествени.<br /> 3. Може и в колата.<br /> 4. От това няма да загубя мъжа си. <br /> <br /> <strong>И аз със замах отворих тайнствената врата.</strong><br /> <br /> Попаднах в загадъчния свят на неизвестното и разбрах колко силно съм тъгувала за тази тръпка, за началото на фантастичния роман с един напълно непознат човек. Тичах на срещите като момиче, измислях си всякакви алибита и не можех да повярвам, че ме е сполетяло такова щастие. Звъняхме си по сто пъти на ден, криехме се, за да се виждаме, пропадахме в пропастта на страха и се издигахме до върховете на насладата. Минаха няколко месеца обаче, и моят любовник взе да ми поомръзва. Вече не се вълнувах толкова при вида на името му върху дисплея на телефона си. Успокоихме се и това беше напълно естествено - дивата страст с космически натоварвания не може да трае вечно. След това решихме да се разделим.<br /> <br /> Оттогава започнах от време на време да изневерявам на съпруга си. За разлика от мъжете на жените не им се налага да се напъват много, за да си намерят любовник, защото винаги има много желаещи. Не е нужно да им подсвиркваш, просто трябва да се усмихваш. До такъв извод стигнах, когато се опитвах да си обясня защо са ми нужни любовници.<br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Причина първа - сексуално разнообразие</strong></span><br /> Не е вярно, че разнообразие искат само мъжете. Жените също мечтаят за нови неща. Просто някои правят секс, като затварят очи и си представят някой друг на мястото на съпруга си. И жените като мъжете искат да опитат нещо ново, например секстройка. Но не можеш да предложиш такова нещо на мъжа си, защото той може да се влюби и да те остави. Или пък домът престава да бъде семейно огнище и се превръща във вертеп. По-добре да правиш такива неща с любовник.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Причина втора - емоционален допинг</strong></span><br /> Животът в семейството е понеделник, вторник, сряда... И отново понеделник, вторник, сряда... Събуждаш се, закусваш, отиваш на работа, прибираш се... правиш секс. Скучно? Да, отчасти. Даваш си сметка, че не можеш да живееш в непрекъснат емоционален подем. Трябват ти стабилност, удобство, спокойствие, те са ти много важни, това е тилът ти, всичко, което имаш. Но разбираш и друго: че времето минава и ако един мъж може да събуди желание у някоя жена дори на 70, то с теб това едва ли ще се случи. Затова бързаш да живееш, да успееш да изпиташ повече неща и колкото се може повече пъти да чуеш някой нежно да шепне името ти, преди на екрана да се появят финалните титри. А и рискът кара кръвта да бушува...<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Причина трета - начин да бъдеш във форма</strong></span><br /> Мъжът ти познава всеки сантиметър от тялото ти. Друго нещо е любовникът. Ти не можеш да минеш край него просто така, той няма да те пусне, ще посегне. Заради любовника си ти се стремиш да бъдеш прекрасна, стройна жена с копринена кожа и без целулит, със стегнати гърди и грациозна походка. При това колкото се може по-дълго. Докато имаш роман с някого, ти се разхубавяваш с всеки изминал ден.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Причина четвърта - самоутвърждаване</strong></span><br /> Някои мъже се боят от връзки с омъжени жени. На тях им се струва, че тези жени въртят романи не просто така, а само мечтаят как да съсипят живота на мъжете. Например да ги заведат под венчило. Но... не е точно така. На омъжената жена й е необходим любовник най-вече за самоутвърждаване. Виждайки поредния герой в краката си, аз мислено рисувам нова звездичка на пагона си.<br /> <br /> <hr /> <strong>На психоаналитик<br /> ОБИЧАМ Я, НО НЕ Й ВЯРВАМ</strong><br /> <br /> Искам да се посъветвам с вас. Аз съм на 20 години, не съм женен. Преди две години и половина се запознах с едно момиче и го обикнах. В продължение на година отношенията ни бяха нормални. Разделяхме се и отново се събирахме. А после започнах да я хващам в лъжи, в изневери, в това, че не може да държи на думите си. А самият аз съм отговорен човек и изисквам същото от другите. Започнахме да се караме често. У мен се породи недоверие към приятелката ми и сега не сме заедно. Но тя ми звъни, моли ме да й дам шанс. Казва: &quot;Хайде да се съберем пак. Аз се промених.&quot;<br /> От една страна, аз я обичам и искам да бъда с нея. <br /> <em>Любомир Н.</em><br /> <br /> <u><strong>Коментирапсихологът Агата ПЕНЧЕВА:</strong></u><br /> - Готови рецепти &quot;как да се постъпи&quot; в твоята ситуация не може да има, защото самият ти не си докрай наясно със своите чувства. Пишеш, че през първата година отношенията ви са били нормални и веднага споменаваш, че непрекъснато сте се разделяли и събирали. А това вече не е нормално. Значи нещо от самото начало не е било наред. По отношение на лъжите и изневерите: ти абсолютно сигурен ли си в това, в което обвиняваш приятелката си, и имаш ли доказателства? Ако отговорът е &quot;да&quot;, едва ли ще можеш да възстановиш отношенията си с нея. Мъжете не прощават подобни неща. И сега колкото и да ти се иска да я върнеш, по-добре не го прави. Защото в бъдеще ще я измъчиш със своите упреци и подозрения. А и своите нерви ще скъсаш. Ако нямаш доверие в близкия си човек, няма да можеш за изпиташ щастие с него.<br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />