Искам да видя Антони здрав
<em>Драмата на Антони и майка му Гичка от Хасково е разтърсваща. Като гледа тези хора човек, се пита дали има Бог. Защото, ако го имаше, той нямаше да стовари толкова много мъка и болка върху двамата. Антони е на 12 години. Когато е на 7 месеца, са му поставени двете задължителни ваксини &ndash; за полиомиелит и за хепатит В. Оттогава животът на самотната майка и на нейния син вече не е същият. </em><br /> <br /> А онзи злощастен ден Гичка ще помни до края на живота си. Когато слагат ваксините на детето й, то вдига температура до 41 градуса. Освен това има силна диария и майката веднага го води на лекар. Медикът обаче не успява да отгатне проблема на детето и се позовава на грипа, който върлува по това време. Така се стига до спешното приемане на Антони в инфекциозното отделение на хасковската болница. След направените изследвания лекарите са наясно, че това дете ще има сериозни здравословни проблеми. И предупреждават майка му, че след направените имунизации у Антони са се отключили редица заболявания. Така например той вече има ентероколит, алергия и освен това трябва да се храни само с препоръчани от лекар диетични храни &ndash; без глутен. По-късно му откриват още една диагноза - &bdquo;Ензимна недостатъчност&rdquo;. Животът на майката става ад &ndash; тя трябва да е неотлъчно до сина си, защото той има нужда от постоянни грижи. Не може да го изпрати на детска градина, а когато тръгва на училище, го води с инвалидна количка. Но го води. Всеки ден&hellip;<br /> <strong><br /> </strong><u><strong>Малкото момче е подложено на сериозно лечение</strong></u><br /> <br /> Антони упорито изостава в теглото и в растежа си. Лекарите започват лечение, но не дават никаква гаранция, че малкото момче ще се развива като всички други деца. Тогава Антони все още не знае, че ще е различен от другите деца. Докато навърши три години и половина, момчето въобще не повишава ръста си. След това обаче започва да расте и да наддава на килограми. Обаче се чувства много слаб и майка му години наред го разхожда с инвалидна количка. Как това е действало върху психиката му, само той може да каже. Но точно сега не желае да се връща в миналото, защото е много мъчително за него. А и не е само този проблемът му &ndash; Антони ходи с памперси, чак докато навърши 11 години. Това е още един потискащ елемент в лабилната психика на крехкото момче. Иначе то не се отказва да ходи на училище, защото иска да учи, да знае повече, отколкото знаят другите в класа. Днес той е в шести клас и неговите учители са доволни, защото виждат с какво старание Антони се опитва да бъде най-добрият сред своите съученици. Променя се с времето &ndash; понякога е весел и усмихнат, друг път става агресивен. Според лекарите това е напълно нормално за дете с неговите заболявания.<br /> <br /> <u><strong>Парите на двамата отиват само за лекарства</strong></u><br /> <br /> Преди четири години откриват на Гичка рак. Първоначално жената се свива в себе си от страх, после мисълта, че някой трябва да се грижи за Антони, я изправя на крака. Жената започва яростна борба с рака и се надява да го победи. Парите, с които двамата разполагат, разбира се, не стигат доникъде. Антони получава 340 лв. с детските, тъй като ТЕЛК-комисията му е дала 95% инвалидност с придружител. Пенсията на Гичка е 127 лв. Парите и на двамата обаче отиват само за храна и за лекарства.<br /> <br /> Лекарствата против рака са скъпи, а и диетичните храни на Антони също не са от най-евтините. Но дори и безпаричието не може да сломи майката и сина й. Те винаги са заедно, дават си кураж и продължават да вярват, че и за тях ще има добри дни. Както има и добри хора, които им помагат в най-трудните моменти. <br /> <br /> На въпроса дали Гичка упреква някого за стореното на Антони, тя отговаря категорично &bdquo;Не!&rdquo;. Само допълва, че е добре, когато се слагат такива ваксини на бебета, те да се изследват дали ще могат да ги понесат. Защото ако Антони беше попаднал на такива лекари, сега щеше да е здраво и щастливо дете. И въпреки това Гичка не губи надеждата, че момчето ще преодолее тези трудни периоди в живота си. Още повече, че вече няколко лекари са й дали надежда, че пубертетът може да помогне за изчезването на някои от заболяванията му. А Гичка иска, много иска, да види сина си здрав! Убедена е, че и това ще се случи. Иначе не би имало смисъл да се бори&hellip;<br /> <br /> <br /> <strong>Тодорка НИКОЛОВА </strong> <br />