Исках да живея не само в живота, а и на сцената, затова избрах хепиенда на оперетата
<em>Арон Аронов, една от легендите от златното време на Музикалния театър, е роден в Дупница на 12 юли 1937 г. Като ученик се занимава със спорт, шах и музика. Мечтае да следва медицина, но завършва вокалния факултет на Консерваторията и оперната студия на проф. Христо Бръмбаров. Иска да живее не само в живота, но и на сцената. Затова избира хепиенда на оперетата и играе 43 години на сцената на Музикалния театър.<br /> </em><br /> Щастливо женен. Има дъщеря и едногодишен внук.<br /> <br /> <strong>- Вие сте човек, който знае много за славното време на Музикалния театър?</strong><br /> - Щастлив съм, че съм се срещнал на сцената с Минко Босев, Видин Даскалов, Лиляна Кошлукова, Лиляна Кисьова&hellip; няма да продължавам да изброявам, много са. Особено интересни бяха разговорите ни в гримьорната с Видин Даскалов. Виждал съм го и весел, и тъжен. И на сцената, и в живота. Видин на много неща ме е научил и кавалерството беше едно от тях. Все ме учеше как да изпращам колежките: &bdquo;Да не я оставиш пред театъра да я закачи някой. Ще дадеш 2 лева повече, но ще я закараш до тях - поднеси я на съпруга й!&rdquo; - така ми казваше. И аз го правех. <br /> <br /> <strong>- Има ли нещо, което сте пазили в тайна?</strong><br /> - Не искам никого да разочаровам, но ще ви издам нещо, което може би вече не е тайна. Винаги носех перуки - от млада възраст не бях надарен с буйна коса. Висок съм 1,73 и винаги съжалявах, че Господ не ми е дал по-голяма височина, като Минко Босев, да речем - 1,80. И Видин беше нисичък, ама той играеше комедийни роли, а аз винаги играех героя - мъжа, любовника - роли, за които не върви да си нисък. Примерно играя с Божана Продева - висока, снажна жена, и аз до нея... Божана имаше едно неповторимо аристократично излъчване, каквото носеше и съпругът й Стефан Продев. Те двамата бяха духовни аристократи. Заболяваше ме вратът да се източвам, само и само да изглеждам по-висок до партньорка като Божана. Накрая се научих и започнах да слагам обувки на платформа и на ток на сцената.&nbsp;<br /> <br /> <strong>- Пред зрителите сте се превъплъщавали в галантни мъже с титли и положение в обществото, а в живота&hellip;?</strong><br /> - Васко Станилов написа за мен: &bdquo;Харесван съм като принц, харесван съм като граф, харесван съм като барон, но най-харесван съм като Арон&hellip;&rdquo;<br /> <br /> <strong>- Това означава ли, че жените са били нападателни към вас?</strong><br /> - Крум Максимов, преподавател в Консерваторията, беше диригент на Ансамбъла на транспортните работници. Като студент бях негов солист. Максимов харесваше моя глас и на една репетиция каза: &bdquo;Като запее Арон, на мадамите им се разтварят краката&rdquo;. Винаги съм бягал от случайни връзки. Не от страх. Моят девиз е: &rdquo;Ако трябва да бъда с една жена един, два или броени пъти, по-добре е да не бъда!&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Каква е тази история за работата ви като таксиметров шофьор?</strong><br /> - По това време министър на културата беше моят състудент и много добър приятел Божидар Абрашев. Заплатите на артистите бяха обидно ниски. Срещнах се с него и го помолих да помогне. Той безпомощно вдигна ръце и каза, че няма пари. Казах му: &bdquo;Събличаш се гол и лягаш на релсата на финансовия министър!&rdquo;. Но и това не помогна. И аз, като един наивник на средна възраст, реших, че ако първият артист на Музикалния театър започне да работи като таксиметров шофьор, за да подпомага семейния си бюджет, въпросът ще се разчуе и пари за увеличение на заплатите на артистите ще се намерят. Вечер след представление сядах зад волана и продължавах като таксиметров шофьор. Мнозина ме припознаваха, но не можеха да повярват, че съм аз, и ми съобщаваха, че излизат от театъра и са гледали оперета с участието на&hellip; сина ми, любимия им тенор от Музикалния театър. Веднъж младеж и девойка директно ми казаха, че ме припознават и са изненадани, че заработвам допълнително. С тях станахме приятели. Накратко казано, идеята ми много хора да чуят за моя символичен протест и по този начин да помогна за повишаването на възнаграждението на артистите не само че не бе чута, а остана глас в пустиня. <br /> <br /> <strong>- Познавате и Гена Димитрова, и Никола Гюзелев - също ученици на проф. Бръмбаров...</strong><br /> - Гена беше голяма! По-голяма от Павароти и Пласидо Доминго! Самият Доминго го пише в мемоарите си: &bdquo;Страшно трудно е да се пее с Гена Димитрова! Когато аз имах спектакъл с нея, три дни мълчах. Такова &bdquo;гърло&rdquo; не съм срещал в живота си!&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Казват, че имате своето ноу-хау за добро пеене.</strong><br /> - С нормални стойности на кръвното не можех да преодолея разстоянието между мен и публиката и да преодолея звуковата оркестрова бариера. Само чрез абсолютно белкантово звучене с много емоционалност и по изкуствен начин повишаване на кръвното налягане мога да достигна до сърцата на публиката. Постигах го с пиенето на огромни количества вода, както ме бе посъветвал Видин Даскалов.<br /> <br /> <strong>- Днес сте вокален педагог. С какво ви се отблагодаряват младите?</strong><br /> - Мой ученик е Петър Костов, днес в състава на Русенската опера. Много деца от Музикалното училище и от Музикалната академия ми се доверяват. Нора Караиванова от &bdquo;Мюзик айдъл&rdquo; послуша съветите ми. Яви се на кастинг и сега участва в мюзикълите &bdquo;Зоро&rdquo; и &bdquo;Чикаго&rdquo;. Талантлива е. Упорита е и работи много. Калин Вельов е изключително интересен. Дойде с един мотор. Попита ме може ли да се обръща към мен с &bdquo;Рони&rdquo;. Само ако знае какво удоволствие ми доставя с това обръщение!... Кара ме да се чувствам отново млад.<br /> <br /> <strong>- Дъщеря ви пое ли към сцената?</strong><br /> - Дъщеря ми Сабина се насочи към филологическите науки. Не намери пътя към музикалната сцена, но животът й е изпълнен с пълноценна професионална реализация като преподавател в Американския университет в Благоевград. Създаде семейство с най-младия професор по исторически науки в същия университет. Дариха ме с внуче. Много артистично ми съобщи за него и името му. Каза ми, че няма да го кръсти Арон. Но допълни М (Монти, както галено наричаме съпругата ми) АР от Арон и ТИН &ndash; всеки, който пита, е ТИ, ТИ и ТИ&hellip;Това е внукът ми Мартин, който е голяма радост за мен.<br /> <br /> <strong>- Какво е животът за Арон Аронов?</strong><br /> - За французите е &ndash; се ла ви, за българите &ndash; такъв е животът, а в оперетата &ndash; живот човешки, живот глупешки, живот на хубави и глупави мечти&hellip;<br /> <br /> <em><strong><br /> Станислава ГАВРИЛОВА</strong></em><br />