И досега съм щастлива, когато завесата се отваря и започва историята, твърди актрисата
<em>Заради гаврошовското излъчване; заради гласа, навяващ усещането за много изпушен &bdquo;Жетан&ldquo;; заради лицето, сякаш слязло от някоя филмова лента от френската &bdquo;нова вьлна&ldquo;&hellip; Истината обаче е, че Илка е родена преди 73 години и израснала на ъгъла на софийските улици &bdquo;Христо Ботев&ldquo; и &bdquo;Кирил и Методий&ldquo;.</em><br /> <br /> Наричат Илка Зафирова как ли не: таралеж, фурия, рогач, драка&hellip; Всъщност тази й слава идва от прословутата й придирчивост и взискателност, които обаче тя проявява на първо място към себе си. Съвсем основателно я наричат още и: магнетична, шармантна, ексцентрична&hellip; Дори епизодична нейна поява на сцената или на екрана привнася екзотика, ексцентрика, небългарски шик. <br /> <br /> Все си мисля, че някои събития и случки в живота ми не съм изчакала достатъчно... &ndash; казва тя. Актрисата притваря леко очи и сякаш предизвиква спомените да изплуват в ума й. Първите са от бомбардировките в София, семейството й е евакуирано в град Пещера, където имали и роднини. Баща й остава в София, за да изкарва средства за семейството им. Илка Зафирова е наследила нетърпеливостта на своя родител. <br /> <br /> Майка й била перфектната домакиня, на която баща й никога не позволил (от уважение) да работи. Тя пеела много добре, Илка е наследила ниския й глас. <br /> <br /> Личният пример за любов и разбирателство, за толерантност и отстъпчивост в семейството са били нейните уроци през детството. Актрисата е <br /> <br /> <strong><u>благодарна на случайността да учи в еврейско училище между еврейчета, защото смята културата им и тях самите за безкрайно интересни </u></strong><br /> <br /> След много, много години, когато била на турне с театъра в Ерусалим, останала учудена, че оттам я потърсили нейни съученици от първите класове, ориентирали се само по името й. И имали много приятни изживявания след толкова години, спомнили си моменти от детството.<br /> <br /> Илка Зафирова не смята себе си за лидер, не е била и такава като дете, но много я бивало в организацията на дадено събитие. <br /> Свободна по дух, Илка Зафирова и до днес харесва срещите си с младите актьори, смята, че между тях има и много талантливи. <br /> С най-голямо умиление си спомням младежките години. След ВИТИЗ заминахме голяма група приятели в театъра във Велико Търново. Общо взето, била съм само с групи. <br /> <br /> <strong><u>Аз съм групарка - важното за мен е да бъда с хора, с които мислим еднакво </u></strong><br /> <br /> Отидох в Пловдив, където Коко Азарян направи прочутата Младежка сцена. Дойдоха актьорите, които завършиха след мен - Стефан Данаилов, Милен Пенев, Катя Паскалева, Елена Райнова.<br /> <br /> Думата групар научих от Симон Синьоре. Нали беше омъжена за Ив Монтан, който пък беше член на френската компартия и една година обиколи соцстраните за концерти. Аз и майка ми цяла нощ чакахме за билети пред зала &ldquo;България&rdquo;.<br /> <br /> Някъде в началото постъпих в Театър &quot;София&quot;, единствения в столицата, където ми се искаше да работя. Той имаше собствена позиция в съсловието, а аз имах много приятели там. Към края на 80-те години <br /> <br /> <strong><u>основахме Малък градски театър &quot;Зад канала&quot; и в началото бяхме реквизитори, портиери, разпоредители, гардеробиери, касиери. </u></strong><br /> <br /> Но скоро разбрахме, че така нарушаваме тайната в театъра - не може днес да закачам палтото на зрителя, а на другия ден да изляза пред него като Гертруда в &quot;Хамлет&quot;. Все поради тази тайна аз не съм привърженик на спектаклите без завеси. Като дете много ходех на театър с майка ми и треперех от вълнение, докато се вдигне завесата - какво ли има зад нея! И досега съм щастлива, когато завесата се отваря и започва историята.<br /> <br /> Като ученичка обичах да изляза пред класа и да изиграя това, което съм гледала. В онези години в кварталите имаше клубове на Отечествения фронт - нямаше събрание в тях, на което аз да не рецитирам стихотворение. Едва ме приеха във ВИТИЗ, защото носех цветни чорапи, слагах си силен грим и се смеех шумно. <br /> <br /> <u><strong>Излезе клюка, че съм дъщеря на фабрикант. Де да беше така!</strong></u><br /> <br /> Когато работех в Смолянския театър, един ден директорът Тодор Андрейков ме извика и ми каза, че му се обадили от градския комитет на партията. Да съм сваляла дъфелкота си. Това беше двуредно палто, закопчано догоре и с външни джобове. Тъкмо тогава беше излязло на мода на Запад. <br /> <br /> <strong><u>Била съм пръскала буржоазно влияние. Моето палто не беше оригинално - къде ти! Майка го беше ушила от дреб</u></strong><br /> <br /> Та ако не съм го махнела, аз трябвало да се махна от театъра и от града. Тъкмо тогава Рангел Вълчанов дойде в театъра да прави &quot;Юстиниянова монета&quot; на Иван Радоев и аз свалих дъфелкота. На премиерата дойдоха 300 кинаджии, що вино се изпи!<br /> Той ме извика да ме пробва - така тогава се наричаше кастингът, за момиче от обкръжението на Вълчицата. За главната роля кандидатстваха 4-5 момичета. Едната беше Лили Иванова, която тогава изгряваше и пееше като Рита Павоне. <br /> <br /> Във филма тя всъщност изпълняваше песните, които аз пеех. И досега съм му сърдита на Рангел, защото по сценарий Вълчицата не е професионална певица. Е, да, купонджийка съм. Обичам да се събирам с приятели. С някои се разделихме през изминалите години, други напуснаха този свят. <br /> <br /> Създало се е мнение, че съм бунтарка, но по-скоро е вярно, че имам позиция и в повечето случаи съм я защитавала. Вследствие на което са възниквали конфликтите и съм била смятана за конфликтна. <br /> <br /> <br /> <strong>Паулина БОЯНОВА</strong><br />