Изпитвам натрапливо желание да вземам чужди вещи.
<em>&nbsp;Ако не го направя, напрежението експлодира в мен и губя контрол над себе си. Болестно състояние ли е това, или се превръщам в крадец? Какво представлява клептоманията? Може ли да бъде контролирана или не? Какво може да я предизвика?</em><br /> <br /> Помолихме за отговор на поставените от нашия читател въпроси д-р Захари Зарков. Той завършва медицина през 1997 г., обучава се по психиатрия в Медицинския университет - София и от 2005 г. е специалист-психиатър. Работил е като психиатър в отделение към болницата в Монтана и в Университетската клиника на Александровска болница. Има интереси и опит в терапия на афективни и тревожни разстройства, овладяване на кризи, водене на профилактика при депресии и шизофрения. <br /> <br /> <strong>- Д-р Зарков, какво заболяване е клептоманията?</strong><br /> - Клептоманията е разстройство на контрола върху импулса. Човек, който страда от това заболяване, има импулс да вземе, да открадне нещо. Преди да се случи този акт, той изпитва напрежение, тревога и извършването на акта води до облекчение и удовлетворение. Това са характерните черти на клептоманията.<br /> <br /> <strong>- Има ли разлика между клептоманията и кражбата? Болни хора или обикновени крадци са клептоманите?</strong><br /> - При клептоманите боледуващият, страдащият човек не търси изгода от кражбата, т.е. няма да продаде стоката и обикновено взима непотребни, дребни и ненужни неща, а не такива, от които може да се получи печалба, да ги препродаде. Това слага съществената разлика между клептоманите и крадците.<br /> <br /> <strong>- Какво отключва заболяването?</strong><br /> - Истината е, че не е известна причината, водеща до прояви на клептомания. При повечето психични заболявания и разстройства причините не са известни - наричаме ги мултифакторни. Но мога да кажа със сигурност какви са рисковите фактори, за да се развие клептомания. Това са: наличието на много стресогенни събития в живота на младия човек, черепно-мозъчни травми, наследственост. Това са рискови и предразполагащи фактори. Друг фактор е употребата на алкохол или лека дрога - трева, които имат способността да понижават контрола върху импулсите. Нарича се дезинхибиция, т.е. &ldquo;на човек по-лесно му се случват нещата&rdquo;. <br /> <br /> Това са, общо взето, рисковите фактори за развитие на клептоманията. Също така клептоманни симптоми може да се видят и при т.нар. натраплива болест или обсесивно-компулсивното разстройство. Но за да се каже, че човек страда от клептомания, трябва да има налице определен набор от симптоми, които да са категорични.<br /> <br /> <strong>- Кои са те?</strong><br /> - Първото е повтарящите се натрапливи желания за кражба, за взимане на стоки от магазина, без да има нужда от тях. Второто е нарастващо напрежение преди самия акт на кражбата и това напрежение да е отключващ фактор човек да отиде, да вземе нещо и да си го сложи в джоба. И третото, но не на последно място, това е чувството на удовлетворение, когато се вземе някаква вещ и не се плати. След това, като мине известен период от време, човекът изпитва вина и срам.<br /> <br /> <strong>- Това постоянно състояние ли е, или се проявява на пристъпи?</strong><br /> - Не е постоянно, защото импулсите не са непрекъснати, а имат определена честота. Стресогенните събития, за които вече споменах, могат да предизвикат епизоди на клептомания.<br /> <br /> <strong>- Медикаментозно лечение прилага ли се при клептоманията?</strong><br /> - Прилага се за конкретните симптоми. Състоянието на тревожност и на напрежение може да се лекува успешно с антидепресанти и със стабилизатори на настроението. Но това е симптоматично лечение, а не на болестта в истинския смисъл на думата. Най-често се използват два вида психотерапия. Едната е инсайт-ориентираната психотерапия. Инсайт в превод от английски означава самопознание, себеразбиране. Човек да получи инсайт, това означава да разбере себе си. Тя помага на пациента да разбере, че страда от психично разстройство, да осъзнае самата болест. Това не е лесен процес, изискват се усилия, работи се в посока да се разберат мотивите, да се търсят начини да се контролират тези импулси. Другата, по-достъпната според мен, е поведенческата психотерапия. Чрез нея клептоманът се приучва към нови модели на поведение. Разбира се, включвайки осъзнаването на това, че тези импулси са вредни и много често могат да го откарат в ареста. Антидепресантите и стабилизаторите на настроението са чак на трето място. Прилагат се за овладяване на самите симптоми на напрежение и тревога преди самия акт на кражбата.<br /> <br /> <strong>- Колко време продължава лечението?</strong><br /> - Лечението е индивидуално, зависи на какъв етап е &ldquo;хваната&rdquo; болестта и какви са личностните характеристики на конкретния пациент, доколко той е способен да заработи и да е открит за психотерапията.<br /> <br /> <br /> <em><strong>Милена ВАСИЛЕВА</strong></em><br />