Д-р Дора Пачова: Децата се разболяват и заради високите родителски очаквания!

<em>&nbsp;На 8 април привържениците на алтернативните лечебни методи ще отбележат началото на Световната седмица на хомеопатията. Тази година събитията в рамките на седмицата ще продължат до 24 април и ще обхванат София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Русе и Добрич. Темата на лекциите, семинарите и срещите на специалистите по хомеопатия е фокусирана върху мъжкото здраве, а специален гост отново ще е индийският специалист д-р Аджит Кулкарни, който ще проведе семинар в Софийския университет на 7 април &ndash; Световния ден на здравето. Ето какво повече разказа за лечебните възможности на хомеопатията д-р Дора Пачова, председател на Асоциацията на лекарите хомеопати в България.</em><br /> <br /> <strong>- Д-р Пачова, в рамките на Седмицата на хомеопатията вие ще изнесете лекция на тема &bdquo;Да отгледаш мъж&rdquo;. По-трудно ли е да направиш това, отколкото да отгледаш жена?</strong><br /> - Аз като майка на момче и на момиче, и разговаряла с много други майки, мога да кажа, че &ndash; да &ndash; в България битува това схващане, че момче се отглежда по-трудно, отколкото момиче. <br /> <br /> <strong>- А на какво се дължи това схващане?</strong><br /> - Според мен, защото на нас, майките, женската енергия ни е по-позната. По-ясно разбираме какво се случва в душата и тялото на едно момиче. И ако сме расли без братя или в по-женска среда, ни е по-трудно да разберем момчето. Още по-трудно ни е да проумеем някои неща &ndash; например, че момчето ще се сбие, ще прояви някаква форма на агресия много рано в живота си, ние искаме да го пазим &ndash; да не го ударят, да не му се случи нещо. А всъщност така се намесваме в един естествен природен феномен. Мъжката енергия е различна, мъжкият пол е различен, в порастването си той трябва да мине през отвоюването на пространство. <br /> <br /> <strong>- Кога започва отглеждането на мъжа?</strong><br /> - Когато започва отглеждането на жената, на майката. Изключително важна е настройката на жената, още щом тя забременее. За пренаталното възпитание се говори много напоследък, то е еднакво важно и за момичетата, и за момчетата. Важно е как майката ще общува със своето бебе, още преди то да се е родило. Може би трябва да кажем, че малко се пренапряга обстановката с това прогнозиране дали е момче, дали е момиче, и с очакването майките да започнат да мислят за бебето в определен пол прекалено рано. А вече след раждането, знаете &ndash; важни са още първите минути, първите часове. И за това отглеждане е нужно да има любов, разбиране и грижа. И да няма страх. <br /> <strong><br /> - Кои са най честите грешки, провокирани от този страх?</strong><br /> - Свръхпротекцията над децата ни. С това не им позволяваме да пораснат. Те трябва да направят своите грешки. Когато майката е прекалено протективна, създава измамна среда. Когато е прекалено властна, не позволява на егото му, на волята да се развие нормално. Това впоследствие може да има тежки последици върху порасналия вече мъж. <br /> <br /> <strong>- Какво е мястото на хомеопатията в процеса на отглеждане на детето?</strong><br /> - Хомеопатията е наука, която се старае да види човека в неговата цялост, като емоции, дух, душа, физическо тяло. Тя изучава в големи подробности психосоматиката &ndash; защо определени настройки на ума или на емоциите могат да доведат до дадено заболяване, и съответно &ndash; ако вече имаме болест - как да възстановим баланса. Затова хомеопатията може да бъде ползвана от родителите по най-разнообразни поводи. Например, <br /> <br /> <u>когато имунитетът е сринат </u><br /> <br /> и се взимат мерки да се намали честотата и интензивността на острите заболявания. Но също така може да помогне едно дете да се адаптира по-лесно към условията на средата, в която е. Да кажем, ако &ndash; не дай Боже - има сериозни конфликти между родителите, проблеми с адаптацията в ясла, в градина, в училище, проблеми на тийнейджърството. <br /> <br /> <strong>- Къде са най-големите препъникамъни в отглеждането на мъж?</strong><br /> - Според мен са в правилната настройка между майка и син &ndash; много трудно ни е на майките да повярваме, че децата порастват, че трябва да им дадем свобода и да уважаваме техните решения. Ние непрекъснато им повтаряме, че им мислим най-доброто. Това е така, но когато твърде много се опитваме да проектираме нашите разбирания в тях, създаваме условия за конфликти. Диалогът трябва да започне по-рано. Ако по-рано свалим маската на авторитарен родител и започнем да изграждаме приятелски отношения и да зачитаме малкия човек, толкова по-стабилен ще бъде той в бъдеще. <br /> <br /> Другият препъникамък е, когато ние като родители не си даваме сметка, че малкият човек не разбира процеса на нашето израстване. Той вижда двама души, които вече са се реализирали, които са изградени личности. И не му е ясно как така той самият ще стане голям и изграден. Много деца се отчайват и си казват: &bdquo;Аз никога няма да бъда като баща ми.&rdquo;, защото не могат да видят пътя, който сме извървели. А и ние самите не се сещаме да им разкажем колко ни е било трудно, как сме падали и ставали, как сме имали проблеми в училище и с родителите си. Авторитетът на супер-безгрешни хора, който се опитваме да си създадем пред детето, внушава на някои деца отчаяние, страх от това дали ще се справи и ще отговори на очакването, с което е натоварено. <br /> <br /> <strong>- Може ли тези добри родителски намерения да разболеят детето?</strong><br /> - Определено могат. Всички знаем, че ако трябва да се явим на изпит, може <br /> <br /> <u>да имаме момент на криза &ndash; </u><br /> <br /> да ни свие коремът, да ни се разтрепери под лъжичката и т.н. Изпитът минава, нещата приключват. Но ако всеки ден или много често човек изпитва същите чувства и се страхува какво ще каже майка му или как ще реагира баща му, дали отново няма да го одобрят, това създава постоянна реакция на стрес в организма на детето, която може да доведе до някакво физическо страдание. <br /> <br /> Примерите са безкрайни. Като започнете от честото боледуване на някои деца в градината, минете през ученическото главоболие - всички реагираме на психичното напрежение чрез физическото си тяло и това е пътят, по който се развиват много от заболяванията. <br /> <strong><br /> - Има ли разлика в това как момчетата и момичетата се справят &ndash; физически &ndash; с трудностите?</strong><br /> - Да, смята се, че по-проблемно и по-трудно се случват нещата при момчетата &ndash; още от самото раждане. Мъжкият модел предполага той да се справя, да е силен, но не всички момчета се раждат с достатъчно сила и хъс, или физическа сила, за да минат точно по този мъжки модел. Някои са по-плашливи, други по-чувствителни, и точно тук намира място хомеопатията &ndash; да им помогне да се справят с моделите си и това, което се оценява като тяхна слабост. Може като характер да не са достатъчно смели, или някоя баба или майка ги е формирала по начин, който не е подходящ за мъжа. Това може да им създаде големи трудности. Да не забравяме, че в детска възраст децата са много чувствителни, но и много директни. Понякога не разбират колко много могат да се наранят едно друго, като се присмиват или подиграват, или изолират. А понякога една несъществена през погледа на голям човек ситуация може да бъде болезнен спомен, който да определи поведението на детето и на младия човек за години напред, ако някой не му помогне да излезе от този модел. Освен това момчетата, дори като малки, са по-затворени, не показват толкова много чувствата си, но част от тях са дори по-чувствителни от момичетата. И още по-дълбоко затварят своята травма, обида, много по-дълбоко я пазят, трудно я споделят, и тя може да създаде сериозни проблеми. В по-късна възраст, когато се влюбят &ndash; момичето ще се обади на приятелка, ще сподели, ще напише нещо или ще нарисува. Или може да поплаче на рамото на майка си. Докато момчето в повечето случаи ще трябва да се справи само. И точно там част от момчетата ще имат нужда от подкрепа. Тя може да бъде и хомеопатична намеса, която да ги подкрепи да овладеят емоциите си и да продължат нататък. Това е и целта на Седмицата на хомеопатията &ndash; да информираме хората, че има решение. Не толкова да говорим за проблемите, колко да знаят, че когато виждат, че детето страда &ndash; и не се справя само &ndash; може да му се помогне. И не да му даваме успокоителни, а да помогнем за конкретната ситуация &ndash; дали е болест от лоши новини, дали е любовна мъка, дали е тревога заради изпити &ndash; човек може да премине по-леко през тези житейски етапи. <br /> <br /> <br /> <em><strong>Надежда Георгиева</strong></em><br />