Кое е най-ефективното лечение на рак на дебелото черво

<em>Моля професионалист да ми отговори на няколко въпроса за рака на дебелото черво: как започва заболяването? Винаги ли при наличие на полип той се изражда в рак? Само операцията ли е спасението? Появиха ли се модерни лечебни методики, кои от тях са най-добрите?</em><br /> <br /> Потърсихме за коментар по темата проф. д-р Панайот Куртев - ръководител на направление в Клиниката по коремна хирургия в Специализираната онкологична болница в София. Проф. Куртев е един от водещите хирурзи в тази област. Ето какво отговори той на въпросите на нашия читател:<br /> <br /> &ldquo;Всяка болка в корема, коликите и секрети в изпражненията, както и запекът, и разстройството, могат да са симптом за рак на ректума. Ранното откриване на което и да е заболяване е възможно, когато при всякакъв дискомфорт човекът отиде на лекар. На проблемното място кървенето е малко и безсимптомно, но първата проява е световъртеж, отпадналост, дори анемия. Често тези хора попадат в Хематологията и оттам - в Онкологията. Важно е семейният лекар да обърне внимание на тази група симптоми и да насочи пациента. За съжаление в България все още не отчитаме ранен стадий на откриване на рака на дебелото черво. Това може да стане случайно при друго изследване, в нашата страна най-често диагностицираме заболяването вече в трети стадий. На такъв етап - трети и четвърти стадий, резултатите няма как да не бъдат лоши. Извършихме проучване за България, само за колоректалния карцином, и се оказа, че петгодишната преживяемост общо за всички стадии е около 40 на сто. Започнах с карцином на ректума, защото той също е част от дебелото черво, но двете диагнози се разделят заради различните подходи в лечението - туморите в дебелото черво се лекуват предимно по хирургичен начин, докато при ректума се редуват химиотерапия, лъчелечение и хирургия, в зависимост от стадия на заболяването и разположението на тумора&rdquo;. <br /> <br /> Относно по-нататъшното лечение проф. Куртев пояснява, че след операцията според стадия и броя на лимфните възли, в смисъл колко от тях са положителни и колко отрицателни, се включва и химиотерапия. Прилага се и имунолечение. Той подчертава, че винаги е важно какво ще отговори пациентът относно лечението си, защото винаги има психологически, социално-икономически и дори културни фактори. Всичко това трябва да се вземе предвид. Относно по-новата и модерна терапия специалистът посочва т.нар. таргетни препарати, които атакуват определена цел в клетката. &ldquo;Тази терапия е много добра, скъпа и се прилага успоредно с другите терапии - добави още проф. Куртев. - Човечеството напредва много бързо, но все още цените на медикаментите са високи. <br /> <br /> Държа да отбележа, че вече не може да се говори за шаблонизиране на лечението, което означава, че подходът към всеки болен е различен, защото реакцията, отговорът на терапията при всекиго е различна&rdquo;. <br /> <br /> <br /> <strong>Апропо!<br /> </strong><br /> Днес много хора се страхуват дори от диагнозата полипи. Да, те наистина са предраково образувание и в 90 на сто от случаите туморът на дебелото черво се развива от полипи, но това се случва за период от около 10 години, а през това време здравият човек трябва да се изследва и лекува. Полипът може да подскаже за себе си, когато започне да кърви. &ldquo;Пикът на заболяването е към 68-та година. Затова препоръчвам на всеки навършил 50 години човек поне веднъж на 2-3 години да си прави колоноскопия. Ако тя открие полипи, те се премахват и състоянието на пациента се наблюдава. Има някои правила за първична профилактика, които всеки трябва да спазва. Най-важна е физическата активност - тя не позволява застой в дебелото черво, така токсичните елементи, натрупани там, не могат да действат продължително време. Положително се отразява намаляването на калориите, използването на ненаситени мастни киселини. Избягвайте пържените храни и не обработвайте много дълго термично храната, защото повечето мазнини се превръщат в т.нар. ароматни амини, които са канцерогенни за дебелото черво. Наблягайте на пресни плодове и зеленчуци, използвайте микроелементите селен, витамин D и калций. Най-важно обаче си остава да се установи предклиничният стадий. Хората трябва да се самонаблюдават и сами да търсят помощ&rdquo;, казва специалистът.<br />