Борис Карадимчев любел жената на Антон Радичев!
Всичко ми беше по 2 – 2 брака, 2-ма внуци и 2 "нерегламентирани" любови, казваше композиторът легенда
16 Апр. 2014, 15:38
51919 прочита
6 коментара
Всичко ми беше по 2 – 2 брака, 2-ма внуци и 2 "нерегламентирани" любови, казваше композиторът легенда
През уикенда ненадейно издъхна легендарният композитор Борис Карадимчев. Миналата година успя да отпразнува тържествено 80-годишнината си, заобиколен от приятели, близки и фенове. Буквално дни преди да почине, бащата на едни от най-култовите мелодии отпразнува 81. И то в отлично здраве! Малко след това го убива инфаркт. <br />
<br />
Карадимчев се отличаваше с хъс за живот и позитивизъм. Сигурно и сам не очакваше, че ще го покоси инфарктът, защото твърдо вярваше в дълголетието си. Имаше планове. Сериозни планове, които споделяше в интервютата си в типично несериозен тон. Композиторът легенда притежаваше чувство за самоирония, което пък е качество, признато на извисените духом. Но, човекът си отиде... И сега, освен да се говори хубаво, друго не бива да се казва. А композиторът си имаше <br />
<strong><br />
скрити врагове</strong><br />
<br />
Одумваха го, че е „пял” за всички власти и че по този начин – с усмивка, е продавал творчеството си. Животът му някакси се нарежда сполучливо, което е повод да го намразят още от студентската скамейка. Че колцина могат да се похвалят, че са учили композиция при класика - професор Панчо Владигеров?! Борето обаче не подражава на учителя си, а намира своя пътека – насочва се в забавния жанр – главно в детската песен и филмовата музика. Не само ниският му ръст, но и нещо в начина на общуване, при него си остана... детско. През 60-те той дебютира като композитор с песен в изпълнение на бъдещата топзвезда на естрадата ни Емил Димитров. Парчето „Аз оставам при морето” прави впечатление. Стартът в кариерата на Карадимчев е даден успешно, но Борето не се звезделее, а търси нови хоризонти за изява. <br />
<br />
Още от 60-те Карадимчев започва да работи с култовите банди „Щурците”, „Сребърните гривни” и „Тангра”. Записва незабравимата за всички времена "Бяла тишина", в изпълнение на Георги Минчев. Идва и първата награда от "Златният Орфей" през 1967-а. <br />
<br />
Започва и неистовият му интерес към киното. С филмография като тази на Карадимчев не може да се похвали почти никой друг наш композитор. Сред заглавията са филми от Златния фонд на родното кино: "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Шведски крале", "Момчето си отива", "Не си отивай" („Хора и улици”), "Матриархат", "Шлагерът", „Гневно пътуване”, „Като песен”, „От нищо нещо” "Оркестър без име", "Куче в чекмедже","Селянинът с колелото". Освен в игралното кино, Борис Карадимчев е работил с голям успех и в анимационното кино. Автор е на музиката към повече от 120 анимационни филма, някои от които са с призове от международни фестивали, като „Женитба”, поредиците за Чоко и Боко, „Планетата на съкровищата” и др. <br />
<br />
Да е на бюро никак не му прилягаше, но е работил и като редактор в „Българска концертна дирекция” и БНТ. Следват преподавателски години във факултетите по джаз- и попмузика в Държавната музикална академия. През 1999 г. става професор по музика в Националната театрална и филмова академия. Преподава филмова музика в НАТФИЗ, Нов български университет и Югозападния университет в Благоевград. От 1970 г. е творчески ръководител на детската вокална група „Пим-Пам”. През 1997 г. е удостоен с голямата награда „Златен Орфей” за цялостно творчество. Човек се учудва откъде е извирала тази неизчерпаема енергия в този мъничък наглед човек!... Онези, които го обвиняват и до днес в нагаждачество, трябва да си дават сметка за огромния му талант и хъс за работа, които са в основата на успеха му. „А че съм вършил това-онова, против волята си, <br />
<strong><br />
няма да си кривя душата – вършил съм го!” </strong><br />
<br />
признаваше самият той в мигове на откровение. Като свои „грехове” признаваше услуги, като например да вкара в някогашния ВИТИЗ някое немного кадърно отроче на приятел. „После съжалявах, че е заел мястото на някой истински талант, и се самообвинявах, но какво да правя – на приятели не можех да отказвам!...”, усмихваше се с някак тъжната си усмивка Борето. <br />
<br />
Той имаше огромен успех сред жените, защото беше галантен и „приемливо лицемерен”, както сам споделяше на шега. Борис Карадимчев имаше два брака. Първият сключва като на шега, подхвърлена от другия му голям учител – Парашкев Хаджиев. Той му става и кум. Вторият е с една от най-добрите радиожурналистки в ефира на БНР – Румяна Карадимчева. „Всичко ми беше по две – два брака и две внучета!”, каза пред 80-годишнината си композиторът и призна, че е имал и <br />
<br />
<strong>две „нерегламентирани” големи любови</strong><br />
<br />
Първата била отдавна, в младините му още, а втората, без да я спомене гласно, всички я знаеха преди 3 десетилетия - режисьорката Антонина Чолакова, или Нинчето, както я наричаха всички – първата съпруга на Антон Радичев. Вече разведена, тя тръгва с Боренцето, така го наричала. През 80-те мнозина виждаха Борето и Нинчето заедно под ръка навсякъде. И летуваха заедно на бившето Алепу, сега „Дюни”. Заедно ходеха и на „Аполония”, а от тях струеше заразителен оптимизъм „2 в 1”. Нина тогава работи в Студия „Време” като режисьор. <br />
<br />
Един от близките й приятели е покойният Андрей Мирчовски, с чиято сестра – някогашната култова актриса Елена Мирчовска, Нина е приятелка. Чрез нея става и запознанството на Нинчето с някакъв грък-търговец, за когото тя официално се омъжва. Заминава за Атина и остава да живее там. Скъсва и с режисурата, и с връзките в България. Навремето, обаче, такъв брак се считаше за изгоден и начин да извади Нина от постоянната грижа как ще изкара месеца със 160 лева заплата. Борето, казват, я благословил за щастлив брак, защото двамата вече имали, освен любовна тръпка, и силно приятелство. „Никой не ми е казвал така сладко „Боренцето”!”, признавал пред приятели композиторът. Но... животът продължава. „Добри гени, добри приятели и добро настроение. Това е „светата троица” на дълголетието!”, шегуваше се Карадимчев, и това хармонично съчетание съвсем точно съответства на неговата личност. След 90-те, някак съвсем естествено, композиторът написа химна на прехода - „Времето е наше”, <br />
<br />
<strong>и си спечели нови врагове – <br />
</strong><br />
бившите „другари”. Но и това прие с усмивка. Защото имаше зад гърба си бекграунд като филмите „Оркестър без име”, „Куче в чекмедже” и „Матриархат” – все ленти, които имаха остро и честно социално звучене за времето на соца. <br />
<br />
Най-хубавата черта на Борис Карадимчев беше неговата скромност. За каквото и да са го питали журналисти във връзка с някакво негово постижение, той все казваше: „Стана случайно” и „Божа работа”. Божа работа наричаше и внуците си - Жером и Александър-Борис, които растат във Франция. Някак широко скроен за всичко случващо се в живота на хората, Борето приемаше житейските превратности с усмивка и някаква мъдра ирония.<br />
<br />
„С втората ми жена Румяна сме били кумове на Богдана Карадочева и Стефан Димитров, ама не на тяхната сватба, а на Богдана поотделно, и на Стефан – поотделно! И като се събраха после двамата, не ни взеха нас за кумове, ами си избраха други!”, смееше се на нещата от живота с искрен смях Борето. „С Георги Минчев също бяхме много близки!..”, каза в едно от последните си интервюта композиторът. Е, приятелят му Гошо сигурно го е посрещнал с прегръдка в „бялата тишина”, където днес са и двамата. ”Се ла ви!..”, би казал самият Боре, с неговата си усмивка, защото той винаги казваше, че смъртта е „филмовият финал на живота”! <br />
<br />
<strong>Клавдия ШЕКЕРДЖИЕВА <br />
<br />
<br type="_moz" />
</strong><br />
Последвайте ни
![Отиде си легендата от "Фактор" Тони Андонов](https://static.blitz.bg/documents/newsimages/thumbnails/350/201609/20160920.hozvgznrib.jpg "Отиде си легендата от "Фактор" Тони Андонов | Блиц")
6 Коментара: