80-годишната Динка Сълева яхва колелото всеки ден и тръгва по дела

60 г. семеен живот отпразнуваха със зетя си Иван, всички им пожелаваме любов и здраве дълги години още

16 Апр. 2014, 12:50 6926 прочита 1 коментара

80-годишната Динка Сълева яхва колелото всеки ден и тръгва по дела

Динка Сълева с внучката Деница и съпруга и

60 г. семеен живот отпразнуваха със зетя си Иван, всички им пожелаваме любов и здраве дълги години още

Сестра ми Динка Сълева наближава 80 г., а през март празнува и друг юбилей – 60 г. семеен живот. “Сякаш беше вчера, когато завърших прогимназия в село и родителите ми не ме пускаха да уча в гимназията в Ловеч, а искаха да стана шивачка. Цяла седмица пасях овците и плачех, заявявайки, че ще си сложа край на живота, ако не отида да уча” – споделя тя. Какво огромно желание да учи! Дори хората от съседните колиби, виждайки я как оглася горите с рев, дойдоха да говорят с баща ни да я пусне. И той я пусна, с една седмица закъснение, “гимназистка”. В тази дума тогава се влагаше друго съдържание – уважение, респект, благородна завист. Динка отиде да живее при леля Мара, сестрата на баща ни, която живееше със съпруга си на квартира и не бяха никак заможни, но пък - изключително добри. Динка завърши гимназия с отличен Ние сме четири деца – три сестри и един брат. И на всички ни е дала образование нашата леля Мара, приюти ни в своята стаичка, грижеше се за нас като майка. И всички завършихме гимназия с отличен, с медали. Като най-голяма Динка трябваше да проправя път – след гимназия отново възникна проблем, родителите ни нямаха възможност да я издържат да следва. И тя отиде нередовна учителка в Добруджа – тогава имаше деца, не достигаха учители. Назначиха я в с. Зограф – едно селце край гр. Генерал Тошево, където имаше училище, но всички ученици от първи до четвърти клас бяха събрани заедно, в смесени паралелки. Само тя си знае какво й е коствало това – неопитна, без никаква педагогическа подготовка, да овладее децата, да ги накара да слушат, да ги научи да четат и пишат, да смятат, че и познания да придобият по история, география… Много безсънни нощи е прекарвала да се подготви за другия ден. Но се случило нещо неочаквано. Живеела при едно по-богато семейство – имали овце, за които се грижел хазаинът. Но веднъж той имал работа в съседното село и не се върнал вечерта. Хазайката, която не се занимавала с овцете и не можела да дои, заплакала, завайкала се какво да прави. “Аз мога да доя” – казала сестра ми, взела котлето и издоила овцете. На другия ден цялото село научило, че учителката знае да дои овце и кози и така тя станала любима на всички, и на децата, и на родителите. В селото Динка се запознала с бъдещия си съпруг – Иван Вълков, който бил счетоводител в РПК. И се зародила любовта, която ги довела до брака още същата година и ги крепи вече цели шейсет години! Побързали да се оженят, защото като нередовна учителка тя трябвало да напусне Зограф и училището и да се върне в родното си село Радювене. А съпругът бил млад като нея, още не бил ходил войник. И заминал граничар, оставяйки млада булка при родителите си. Свекървата – баба Руска – се оказала добра жена, обикнала снаха си, започнала да я учи на домакинска работа и да й помага в отглеждането на сина, който се родил, както си му е редът. Граничарите нямали право на отпуска, така че Иван (Ваньо, както го наричат всички) не могъл да види сина си, докато не се уволнил. За късмет обаче тогава намалили военната служба от три на две години и той се прибрал. Младото семейство се преместило в Генерал Тошево, започнали работа в ОКС, но Динка, жадна за наука, любознателна и упорита, решила да продължи образованието си, кандидатствала и била приета задочно обучение във ВИНС – Варна Отново настъпили години, изпълнени с много труд – малко дете, работа, очни занятия във Варна, изпити. Но трудностите са леки, когато има желание. А сестрата имала голямо желание и хъс – не можела да се яви на изпит, без да е научила всичко без грешка. И завършва висше образование с отличен. В новопостроения керамичен завод в Генерал Тошево постъпва като главен счетоводител, след две години я избират за зам.-директор и работи там 8 г. Допринася много за разрастването и за успеха на завода, за утвърждаването му. И издейства много права и привилегии на работниците. Освен това развива и голяма обществена дейност – умее да говори, интелигентна, с висше образование, такива хора трябват на комсомолската, на партийната и на профсъюзната организация, на които най-често е секретар, участва в мероприятия, организира екскурзии, действа, ръководи, критикува, когато трябва, хвали, когато заслужава… И решава да има второ дете, когато синът им Васко вече е на 14 г. Така се ражда дъщерята – Росица, грижата за която поема пак свекървата. С конкурс е назначена за началник на ТРЗ в завод ЗЕНА – завод за нестандартна електронна апаратура, който имаше тесни връзки с бившия Съветски съюз. Единайсет години отдава на този завод. Но идва преломната 1990 г. и се пенсионира на 55 г. А сърце и душа не трае да стои вкъщи, да бездейства. Още на другия ден започва работа в частна фирма към Демократичния съюз на жените (ДСЖ). По онова време не можеше да получаваш пенсия и заплата, затова тя се отказва от пенсията. Възстанови я, след като напусна фирмата през 1998 г. Междувременно промениха пенсионната система, бившата й пенсия намаля три пъти, а съпругът й също вече бе пенсионер Трите сестри си построихме с общи усилия – сами – вила в родното село Радювене и сестрата се върна да изкара старините там. Казвам старините, макар че тази дума е съвсем неподходяща за Дишка – както й викат всички на село. Там тя се “развихри” на селскостопанска тема – започна да отглежда кокошки, прасета, зайци, да работи градина, бостан с дини и пъпеши, да затваря стотици буркани с месо, зеленчуци и плодове И пак тръгна на работа – я в кооперацията, я като продавачка в магазин. Стана и все още е една от онези, които върнаха и поддържат културния живот на село: започна да организира екскурзии из страната – посетиха почти всички по-големи градове и забележителни места, урежда тържества и честване на национални празници и годишнини, участва в организираното празнуване на рождени и имени дни, помага при срещи с поети, писатели и политици, на събрания в селото всички чакат да чуят какво ще каже Динка Сълева. И е винаги на колело! Двамата със съпруга си сутрин яхват колелетата и отиват на кафе, на спявка, на рожден ден. Споменах спявка и бързам да кажа, че самодейният хор “Китка” към читалището е изнесъл над 120 концерта в селото и в останалите села на Ловешко, участва редовно в съборите и надпяванията в страната, носител е на награди и грамоти. Всеки неин ден е запълнен от сутрин до вечер. Днес отива в гората за гъби, утре – за скоруши, вдругиден – за къпини, през септември – за орехи, за ябълки и т.н. Понякога с нея тръгва дружка, когато аз съм на село, обикаляме заедно горите. Няма почивка и няма умора. Но… синът й почина внезапно още твърде млад, съпругът се разболя от “лоша болест”, както казват у нас, и сега тя трябва да се грижи за него. Но не се е отказала напълно от обществения живот и от книгите – те поддържат духа й да може да преодолява трудностите, които й поднася животът. И да живее пълноценно! Стефка СЪЛЕВА-Петрова