Горанка Янчева от село Долна Рикса, Монтанско, навърши 100 г. през ноември
<em><strong>&nbsp;Откак се помни, все е по нивите. Като млада - по своите, а след това - на ТКЗС-то. Кърският труд не я уморявал. </strong></em><br /> <br /> До ден днешен тя сама си копае градинката. Сади си лук и домати. Тя така знае - човек се храни с това, което сам си отгледа. Обича да готви и шета. И досега близките й харесват нейните манджи. Те са от едновремешната кухня, приготвят се без много съставки, но с подправки, набрани от градината. Затова ухаят на зелено, свежо, вкусни са. Баба Горанка е дъщеря на дълголетници. Самата тя не е спазвала съвети за дълъг живот. Живяла е както й се харесва. Хапвала е от всичко, но с мярка. И сега не се отказва от месцето, от лютото. Зиме пие по чаша вино на обяд, лете - бира. Винцето дава кръв, обяснява философията си тя. Баба Горанка се радва на 4 внуци, 8 правнуци. А тортата с надпис &quot;100&quot; духна заедно с праправнучката си Ния.<br />