Плъхове ми събориха къщата, изядоха мен и парите ми, акаха ми по главата
<em>Иван Караиванов, познат като българския Том Джонс, притежава уникален глас, но живее като последния бедняк. Един от най-ярките самобитни таланти на България ходи с цървули и брадясал!!! И... пее постоянно. Освен любимците си, чиито изпълнения дублира, имитира гласове, инструменти, автомобили, птици, че дори и Тодор Живков! Господ го е дарил с глас и талант в излишък. Но го е лишил от късмет. Ето неговата потресаваща изповед: <br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Ванка, научих, че си неосъществен герой от &bdquo;Предай нататък&rdquo;?! Екипът на Наталия Симеонова помогна ли ти да осъществиш своя мечта, каквато е практиката?</strong><br /> - Една вечер се прибирам уморен и одрипан с мотора вкъщи. Както знаеш, моята къща е на края на града. Та, таман си влизам у нас, и гледам Наталия Симеонова. &bdquo;Добър вечер, Иване, ти си герой от &bdquo;Предай нататък!&rdquo;, казва Наталия и влиза с две камери. Казвам: &bdquo;Наталия, вече нямам желание да бъда сниман по телевизията. Разбирам, че вашата цел е да помогнете на хора в беда, да ги лекувате и сте благотворителни, но моите проблеми са много големи&rdquo;. Аз си разказвам патилата, хората снимат и заснеха с мен цяло предаване.<br /> <br /> След като приключиха снимките, Наталия каза: &bdquo;Иване, ще се видим скоро&rdquo;. Помислих си, че някой познат или благодетел е платил, за да ми се направят сложните и тежки операции. Наталия обеща, че ще дойде отново. Но така и не се върна у нас! Аз следя формата. Виждам, че са излъчени всички предавания, които са заснети по времето, когато и на мен екипът ми гостува. Само предаването с мен не е излъчено! Но така е по-добре. Моите проблеми са големи и сложни. В моето положение са стотици хора и страдащи малки дечица. Нека на тях да се помага! Ако си отида, за мен никой няма да плаче, няма да скърби. Моля се от &bdquo;Предай нататък&rdquo; да не идват! Нека помагат на малки деца и страдащи бедни хорица.<br /> <br /> <strong>- Да, но ти си в трагично състояние?!</strong><br /> - Какво да ти кажа... Плъхове ми събориха къщата, нападнаха ме, изядоха ми дрехи и документи, вървяха и скачаха по мен, целият ме изгризаха! Сложих им капани и с лепило се опитах да ги лепя. Но съм милостив. Станаха ми милички. Жал ми е, че ги моря, а те щяха да ме довършат. Ама те са страшна напаст, нападат и градове. Направиха си дупки вкъщи и се настаниха там. Разхождаха се свободно в стаите, а през нощта се настаняваха в леглото ми, скачаха по мен, акаха по главата ми!... Аз съм единствен наследник на бащината си къща. И най-голямата беля е, че плъховете изядоха нотариалният акт и сега не мога нито да продам къщата, нито да я прехвърля на някого. Животинките изядоха и всичките ми документи, дипломни работи, отличия, категории!&hellip; Абсолютно всичко погълнаха! Беше нещо страшно, преживях голям тормоз! <br /> <br /> Точно когато животинките обърнаха къщата с главата надолу, дойде Наталия Симеонова. Операторите заснеха как ми е изядена покъщнината, но още не са излъчени потресаващите кадри&hellip; Както и да е, казах ви &ndash; не се сърдя. Купих електронно съоръжение със специална честота, което уж гони плъхове, но и то не помогна. Заложих капан. Хванах три плъха, но го преживях тежко. Изпаднах в депресия, защото имах чувството, че убивам човек. Приятели ми се смеят : &bdquo;Как можеш да страдаш, че си убил плъх?!&rdquo;. Сега ми е смешно, но те ме съсипаха. Ей, охранени са тези плъхове, много големи и тлъсти! Всичко изяждат! Аз живея доста скромно и затова започнах да си крия резервичките, защото те ще ги нападнат.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Когато Наталия дойде, бях изяден целият</strong></span><br /> <br /> Не се оплаквам, но ако до зимата не се подсигуря, най-вероятно няма да доживея следващата година&hellip; <br /> Та така. Свикнах с плъховете. Взех да им говоря. Викам: &bdquo;Ей, момчета! Вие сте ми единствената компания, другарчета сте ми!&rdquo;. С настъпването на пролетта обаче те изчезнаха. И&hellip; отскоро пак съм сам. Къщичката ми е доста стара, а покривът опасен. Може да падне и да убие някого. Аз не се плаша, ако се срути върху мен и ме утрепе. За мен няма кой да страда. Но две млади момчета, приятели, обещаха, като се стопли времето, да го направят. Понеже съм толкова сакат, че нито мога да се наведа, нито дърва да си цепя, дадох асмичката на едни хора да я режат. Викам: Берете си грозденце, правете си винце. Дадох им да ползват лозниците, които са още от дядовците ми и да косят дворчето, за да не стане змиярник.<br /> <br /> <strong>- В Шипка хората ми казаха, често те виждат на гробищата...?</strong><br /> - През деня не мога да стигна до гробищата, но щом стане вечер, отивам там. На нашия гробищен парк има една скамейчица. Сядам там през нощта и ми става едно хубаво, успокоително. Нали моите най-близки хора починаха - всички са в гробищата...<br /> На тази Нова година стана едно недоразумение. Имах доста покани, отказах доста участия, за да участвам само в една програма. Но хората, които трябваше да дойдат, за да ме вземат, си пийнаха и за останах сам. И, колкото и невероятно да звучи, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>посрещнах Новата година на гробищата</strong></span><br /> <br /> В полунощ гледах зарята и се помолих. Боже, колко много приятели и близки души лежат в това гробище!, си казах. Не се чувствах самотен. Дали за хубаво или за лошо, но човек в моето състояние често мисли за смъртта като единственото спасение. Поседях на гробищата. Прибрах се и се почувствах спокоен - все едно съм бил на гости на мама и тати, защото те лежат заровени там. Случвало се е да изпадам в депресия, когато си спомня как ме посрещаха вкъщи, а сега се връщам сам. Но точно пък в такива моменти ми идва музата и започвам да творя. <br /> <br /> <strong>- Ти през ноември честваш юбилей. Как ще го отпразнуваш?!</strong><br /> - Сънувам този юбилей! Сънят ми е, че това се случва в зала ,,Рейнбоу Плаза&quot;, а с моите гост приятели пеем с група ,,Акага&quot;! Не че това е неосъществимо, защото съм приятел с директора на залата - Иво Танев, приятел съм и с пианиста на група ,,Акага&quot; - Калин Петров. Преди десет години 50-годишния си юбилей го правих в магичния театър на Астор. Тогава ми гостуваха много приятели - певци и артисти, които пяха и играха. Надявам се и че сега много от тези колеги ще ми подадат ръка сънят ми да се осъществи! <br /> <br /> <strong>- Защо според теб е почти невъзможно отново да си стъпиш на краката, да се &bdquo;вдигнеш&rdquo;, както се казва?</strong><br /> - Ставите ми са напълно изтървани. Ябълките са износени, нямат хрущял, тазът и той започва да се износва. Травматолозите ми казаха, че вече и коленните стави се рушат. Кръстът ми е изкривен&hellip; Абе, неосъществимо е да се оправя! При моите възможности е невъзможно да си стъпя на краката. Не че не може нищо да се направи, но то е много сложна работа. Първо трябва да ми се сложат нови изкуствени стави и после известно време някой трябва да ме гледа. Второ, аз имам и сърдечни проблеми. Като ходих на ТЕЛК, докторите установиха, че съм изкарал няколко микроинфаркта. Кръвната ми захар е повишена, но не дотам, че да не мога да си позволя операции. Въпросът опира до финансите. Преди време паднах на парче лед и така си строших глезена, че <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> чак кокалите ми се подадоха! <br /> </strong></span><br /> Правиха ми операция, кракът беше за рязане, бъркаха в него с бормашина, сложиха му железа. Само два дни след тази интервенция се плъзнах с патериците. Не казах на доктора, защото той преди това ме беше предупредил: &bdquo;Са внимавай, защото ако стане нещо, няма да можем да ти съберем крака!&rdquo;. Но... сглобиха го момчетата. Възстанових се, но получих и болки в ябълката. Кракът започна да се скъсява, болките ме удариха и в другата ябълка. Знаеш Батето, Бог да го прости, беше купонджия. <br /> <br /> Преди 7-8 години той направи един маратон в Несебър. Шампион стана 66-годишен германец, бивш спортист. Интересното е, че той победи младите хора, а беше инвалид. Тогава се окуражих, защото се оказа, че човекът е с две изкуствени ябълки и коленни стави. Специалист ми каза: &bdquo;Иване, в Германия правят такива операции, след като по поръчка са направили ставите за пациента. Това нещо струва едно 100 000 лева&rdquo;. С изкуствените стави хората прохождат. Боже, как искам и аз да ходя!... Но се занемарих - първо едната ставичка, после другата, ябълките, коленете, кръста&hellip;. Сега съм доста тежък, над 100 килограма съм. Не мога да отслабна, прикован съм, движа се само с триколката, не ходя пеша. Но при мен е доста сложно, защото съм самичък и нямам пари.<br /> <br /> <strong>- Нямаш ли пари в банкова сметка?!</strong><br /> - То всичко ми изгоря! Навремето имах 27 000 лева, не ги обърнах във валута и инфлацията ги изяде. Бях си внесъл 3000 лева в книжка, но плъхове я изядоха. Дори не помня и в коя банка са тези пари. И сега, като изхарча 10 лева, се чувствам като прахосник. Приятели ме успокояват, защото има и по-тежки случаи от моя. Животът ми вече е към края си. Ако някой благодетел ми помогне, дори ще ми стане по-тежко. Няма да се чувствам комфортно, като знам колко болни и страдащи деца има. Като гледам колко млади хора ровят по кошовете, си мисля, че и аз съм стигнал вече до това положение...<br /> <br /> <strong>- Не вярвам нищо хубаво да не ти се е случило в живота?</strong><br /> - Едно хубаво нещо ми се случи и това са двете ми участия с Тина Търнър на срещата на корабостроителите в Копенхаген. Тогава хората искаха да ми платят и за придружител. Питаха какъв хонорар искам и аз като един комплексиран българин казвам една сума, на която те се изсмяха. &bdquo;Хотелът, който ти плащаме, за да преспиш, е няколко пъти по-скъп от исканото от теб възнаграждение&rdquo;, казаха. Много яко плащаха! Четири нощи преспах там и ме беше срам да ходя на закуска, а даваха черен и червен хайвер! Багажът ми носи човекът, която ме покани &ndash; мастит корабен магнат. Той е фантастично богат, но изключително скромен човек и кара микробус на 5-6 години, няма мерцедеси, няма лимузини&hellip; На партито дойдоха корабните магнати на света и аз не можех да повярвам, че едни от най-богатите хора са толкова скромни! Направиха ме изключително щастлив. Казах си: &bdquo;Господи, това е сън! Сега със сигурност ще ми се случи нещо, което ще ми вгорчи живота&rdquo;. Точна така и стана. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Влязох в &bdquo;България търси талант&rdquo; и моят рай се превърна в ад</strong></span><br /> <br /> Тогава Астор ми се обади и ми каза: &bdquo;Яви се. Нека помогнем на Маги /Халваджиян &ndash; б.а./, защото все един и същи лица се въртят по телевизиите&rdquo;.<br /> <br /> По това време почина един човек с моето име. Приятели минавали покрай Шипка и видели некролог на Иван Караиванов. Казали на познати: &bdquo;Ей, Ванката умря, не можахме да го изпратим&rdquo;. И така се пусна слух, че вече не съм между живите. Реших да приема предложението на Астор, за да видят хората, че съм жив.<br /> <br /> Телевизионните формати от рода на &bdquo;България търси талант&rdquo; са много хубави, но те носят слава точно за пет минути. След финала победителят веднага се забравя. Аз бях в Топ 3 и от сърце пожелах на младите да продължат участието си. Но от екипа монтираха моите изяви. В първия ден аз и Астор цяла нощ се черпихме. Те заснеха това, но излъчиха кадри, на които на мен ми става лошо. Не ми беше много добре, но точно това ми подейства като антиреклама и оттогава все не ми върви. Собственикът на една много богата фирма се отказа от мен. Човекът съвсем откровено ми каза: &bdquo;Ванка, исках финансово да ти помогна, но жена ми забрани да пееш на нашето парти. Видяла е как в &bdquo;България търси таланти&rdquo; ти става лошо и се притеснява, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>можеш да умреш в ръцете ни&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Дипломатите, които ме канеха редовно на партитата си, се отдръпнаха от мен. Оттеглиха се и всички състоятелни мераклии за участията ми.<br /> <br /> Договорът, които неизвестните изпълнители, подписват в &bdquo;България търси талант&rdquo;, е много тежък. Аз подписах контракт за 3 години. Не можеш да разказваш какво се случва при снимките, а ако по неизвестни причини провалиш предаване, глобите са солени. <br /> <br /> Според една точка глобата е 5000 лева, според друга - 10 000, трета - 20 000 лева!... Явяваш се във формата абсолютно безвъзмездно и по собствено желание, само победителят взима парите. Наистина мен никой не ме е вкарвал вътре насила. Но все пак от своя страна аз съм коректен към договора. Дори и да си отпаднал на финалите, както аз, той важи за три години напред. Точно преди две години получих едно невероятно предложение от индийска мениджърка. Тя ме канеше да работя в техни хотели в Макао. Друг българин не е канен там. Аз бях обвързан с формата чрез договора.<br /> <br /> Чудя се как неизвестните не могат да участват в няколко формата, а известните могат! Ей сега какво прави Любо Дилов-син! Гледаме го по три конкурентни телевизии. Жури е в едно предаване по bTV, по ТВ7 си има предаване, в същото време в Нова тв има предаване! Това може да са външни продукции, разбира се. Но има право да работи на няколко места. Аз се чудя как стават възможни тези неща за известните, а са невъзможни за неизвестните!... Договорите хич не са шега! При първото ми излъчване в &bdquo;България търси талант&rdquo; татко вече беше легнал на легло, Бог да го прости. А аз щях да умра! Излизат и пред всички 150 участници съобщават кой ще минава на полуфинали. &bdquo;Остават само 50, ти минаваш, ти &ndash; не&rdquo;, казват, и на хората им става лошо. Тогава <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>припаднаха дечица<br /> </strong></span><br /> Циганката, която пееше народни песни, не само припадна - направо се стигна до умиране! Жестока курвачка е, но малко излъчват от нея!<br /> <br /> Когато влязох в предаването, татко вече се залежа. Тъкмо подхвана 90 години, и умря. Татко ми помагаше, ходех на морето. Гледаше ме. Но счупи крак. Дадохме 1200 лева за операцията. В началото лекарите ми казаха: &bdquo;Има надежда. И 95- годишни сме вдигали. Но твоята работа не е хубава&rdquo;. &bdquo;Докторе, ще се разплача. Моля ви се, вдигнете го да проходи! Той ме гледа!&rdquo;, казах му. На татко му стана зле. Казва: &bdquo;Искам да умра вкъщи!&rdquo;. Прибрахме се. Сложиха го на леглото, но аз не мога да го вдигам. Той се залежа, започна да се нааква в леглото. Пред очите ми той се стопи, отслабна, спря да се храни и си отиде като скелет... Баща ми е изключителен талант! <br /> <br /> Той е помагал на известният руски майстор Рустовцев при изографисването на храм паметника в Шипка. Сега, като влезна в църквата, знам кои неща са рисувани от него. Той казваше: &bdquo;Рустовцев не ми даваше да рисувам само лицата на иконите. Всичко друго ми беше позволено&rdquo;. Татко е учил живопис от голям руски майстор. Негови картини са оценени високо от български художници с академично образование. Според тях той рисува като представител на старата руска школа. За съжаление, не мога да поддържам картините му, защото цялата къща е във влага. А за цялостното си творчество той има и награда &ndash; орден &bdquo;1300 години България&rdquo;. <br /> <br /> Работеше до края на живота си, макар да бе ослепял напълно с едното око. Не е завършил Българската художествена академия, но е голям българин. Живееше много скромно. Казваше се Иван Караиванов &ndash; така, както се казвам и аз. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Мария ДРУМЕВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />