Легендарният вокал на група "Фактор" Оги Цолов: Арестуваха ме в Лос Анджелис заради крадена кола!

<em>Оги Цолов е един от култовите вокали на българския рок. Роден е на 23 септември 1963 г., зодия Везни. Свирил е с групите &quot;Фактор&quot;, &quot;Елит&quot;, &quot;Стоунхендж&quot;, &quot;Ахат&quot; и др. Изпял е много хитове, между които &ldquo;Приятели&rdquo; / &ldquo;Бяхме момчета 16-годишни...&rdquo;/, &ldquo;Главната улица&rdquo; и др. Днес Оги живее в Лос Анджелис. Има малка компания за лимузини, свири от време на време с бившия музикант от &quot;Огнен звук&quot; Пърси, Наско - китариста на &quot;Елит&quot;, и Данчо - барабаниста на &quot;Фактор&quot;, в свободното си време играе&hellip; паневритмия. &ldquo;Не съм скъсал с България. Всяка година, откакто съм заминал, се връщам у нас и правим концерти. Последния път се върнах специално за юбилейния концерт на Сашо Петров&rdquo;, споделя пред наш репортер легендарният вокал. В скоро време с група &ldquo;Фактор&rdquo; планират да издадат нов албум и да направят турне, с група &ldquo;Елит&rdquo; ще правят турнета и албуми. <br /> <br /> Единствено пред &ldquo;ШОУ&rdquo; Оги разказва своята прелюбопитна история зад Океана &ndash; защо замина там в пика на славата си, куриозни случки от бизнеса му на драйвър на луксозни лимузини и срещи със световни звезди, които стават негови клиенти.</em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Оги, защо реши да емигрираш?</strong><br /> - През 1999 г. заедно с момчетата от група &quot;Елит&quot; напуснахме България и кацнахме в Чикаго - искахме да си опитаме късмета, да си премерим силите навън. Попаднахме в един свят с нови правила, в Америка е много по-различно от Европа. Определено, не е за всеки &ndash; човек да смени рязко и изцяло място на живеене, начин на живеене... Година преди това бяхме изпратили един диск на група &ldquo;Стоунхендж&rdquo; на наш приятел, който живее в Чикаго и има студио за документално кино. Той познаваше човек, който организира метъл фестивал. Много ни харесал и ни поканил. Но ние тогава не можахме да отидем. Като пристигнахме, започнахме да записваме, колкото можехме да си позволим финансово... Направихме цял албум, който много се надяваме да издадем. Два пъти в седмицата свирехме в заведението на едни италианци... Пепи Каръпски се прибра в България, Наско още си живее в Чикаго, а аз се преместих в Лос Анджелис. Вече 11 години съм тук.<br /> <strong><br /> - Какво работеше в началото? </strong><br /> - В началото като дойдох, работех, каквото има. Бачкал съм много и най-различни неща! Пици съм продавал, много артисти и музиканти в Лос Анджелис на определена възраст минават през това, докато си чакат шанса. Понякога човек изпада в такава ситуация, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>няма мърдане! </strong></span><br /> <br /> Ако искаш да оцелееш, трябва да правиш и някои неща, които не си правил! Винаги съм избирал обаче такъв тип работа, която ми дава повече свобода, не ме връзва с нищо. Да ми остава време да се занимавам и с музика. Карал съм камион, лимузини, после си направих и собствена компания за лимузини...<br /> <br /> <strong>- Нещо като таксиметрова компания?</strong> <br /> - Лимо сървисът е различен от таксито! Хората тук си наемат лимузини за сватби, за погребения, за бизнес пътувания, за партита, актьори си поръчват лимузини, за да отидат на връчването на &ldquo;Оскар&rdquo;-ите... <br /> <br /> <strong>- Карал ли си някоя звезда на &ldquo;Оскар&rdquo;-ите?</strong><br /> - Карал съм актьори и певци на всички награди. На &ldquo;Оскар&rdquo;-ите, на &ldquo;Грами&rdquo;-тата... Хората си поръчват - отиваш, вземаш ги и ги караш, където искат. Карал съм Морган Фрийман, китариста Стив Вай... Возил съм и Рони Джеймс Дио. Той ми е бил един от кумирите, един от най-големите рок вокали в света, от които съм се учил! Тогава той заминаваше да свири в&hellip; България! Разказах му, че хората, които организират концерта, са ми приятели. Като се връщаха, пак ги взех от летището. Въпреки че бяха уморени, му пуснах записи, които бяхме направили в Чикаго с Наско. Човекът се премести от задните седалки до мен, наведе се и през цялото време слушаше нещата, които му пуснах. Изказа се много ласкаво! Поиска да му дам диск. Но после той тръгна на световно турне, разболя се от рак и почина...<br /> <br /> <strong>- Имаш ли куриозни случки като шофьор на лимузина?</strong><br /> - Има много! На някакви награди возих една актриса с някакъв пич, после още един се присъедини към тях. По едно време те започнаха вътре да се бият! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Единият започна да я души </strong></span><br /> <br /> без малко щях да викам полиция!<br /> <br /> Веднъж карах пич, който посрещаше гаджето си на летището и искаше да й предложи да се оженят! Той беше шотландец и беше си наел един гайдар, с техните шотландските носии, с полата, както си трябва! Мадамата се появи насреща, наоколо се бяха събрали хора, защото разбраха, че ще става нещо, пичът й падна на колене с пръстена: &ldquo;Ще се омъжиш ли за мен?!&rdquo;. Тя беше в шок, каза: &ldquo;Да!&rdquo;. Всичко &ndash; цветя, бонбони и фойерверки! Хората започнаха да пляскат. Като се качиха в колата, един час съм ги карал, а те отзад му удариха страшен секс! Въпреки че беше спусната преградата, се чуваше доста! На тях не им пукаше въобще! Така си уплътниха времето, което им оставаше - аз си обикалях, а те отзад се скъсаха! /смях/.<br /> <br /> Имам една наистина куриозна случка в Лос Анджелис, пак е свързана с ... кола! Реших да отида на концерт на група &ldquo;Суит&rdquo; /Sweet/, стара английска банда от 70-те. Никой не се нави да дойде с мен &ndash; кой зает, кой не я знае... Моята кола се беше повредила и помолих един приятел, който бачка в строителството, да ми даде своето ванче. Паркирам аз, а на опашката отпред виждам една мадама, която много ми хареса! Тя си взима билет, аз си взимам билет. Влязохме вътре, запознахме се, пихме по едно питие, започна концертът, а ние вече се бяхме прегърнали и се целувахме! Много гот! Излязохме ние от концерта, хапнахме. Викам: &ldquo;Ако искаш, ще те изпратя до вас!?...&rdquo;. &ldquo;Добре&rdquo;. Качвам я аз, говорим си, пак целувки, прегръдки. Тя живееше в Холивуд, на булевард &ldquo;Сънсет&rdquo;, техните бяха унгарци. По едно време, вече приближавахме, забелязвам някаква суматоха наоколо, полицейски коли хвърчат, затвориха кръстовището, блокираха всичко! Ние сме на светофара. Усещам, че ние сме центъра на вниманието, към нас насочени прожектори, чудесии! Започнаха да ми крещят: &ldquo;Излез от колата! Легни!&rdquo; Като по филмите! Глътнах си езика! Излязохме и двамата. Отгоре хеликоптер с прожектор, отзад &ndash; <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> сто полицейски коли с насочени пушкала! </strong></span><br /> <br /> Дойдоха ченгетата и ме арестуваха! Обяснявам им: &ldquo;Има някаква грешка!&rdquo;. Но никой не искаше да ме слуша. Само питат: &ldquo;На кой е този бус, кой е в буса?&rdquo;. Казвам: &ldquo;Бусът е на мой приятел!&rdquo;. Вързаха ме в полицейската кола, не знам какво става! Изпаднах в шок!<br /> Оказва се, че преди няколко дена ванчето на моя приятел са го откраднали. Той се обажда в полицията и го обявява за издирване. Но после си го намира и си го прибира! Но тая информация не достига с необходимата бързина, където трябва, и полицията го издирва! Засичат мен с &ldquo;откраднатия&rdquo; ван и ... оттам е цялата галимация! А тук, като се открадне кола е страшно &ndash; гонят ги с хеликоптери! <br /> <br /> Слава Богу, моят приятел дойде и се изясниха нещата, иначе щяха да ме вкарат направо в затвора! /смях/ Накрая ми казаха едно &ldquo;сори&rdquo; и към 4 сутринта по живо, по здраво се прибрахме. Едно ченге вика: &ldquo;Мадамата сигурно се уплаши!&rdquo;. Казвам: &ldquo;Това е първата ни среща, тази вечер се запознахме!&rdquo;. А той се смее: &ldquo;Сигурно няма да има втора!&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Ще те върна към началото на кариерата ти като певец. Как се запали по музиката? В онези години в България трудно достигаха плочите на световните групи?</strong><br /> - Майка ми работеше във фонотеката на Радио София и носеше плочи от там като бях малък. Записвахме ги на един магнетофон &ldquo;Грундиг&rdquo; двупистов, вкъщи, и тя ги връщаше след това. Много музика минаваше през нас! На &quot;Балкантон&quot; имаше една плоча - на Том Джоунс и Енгелбърт Хъмпърдинг - заставах пред огледалото у нас, вземах нещо, което прилича на микрофон, и започвах да се правя, че пея! Естествено, не на английски! /смях/ Много харесвах в детските си години &quot;О! Дарлинг&quot; на &quot;Бийтълс&quot;. Имахме съсед, който я пускаше над хиляда пъти на ден! На мен много ми харесваше, защото колкото повече песента отиваше към края, толкова крещенето в нея ставаше все по-силно и по-силно! Като ученик четях много научна фантастика. Тогава чух &quot;Пинк Флойд&quot;, Данчо Стълбицата ги пускаше по радиото. Записвах си ги на същия &ldquo;Грундиг&rdquo; и после си ги слушах. Музиката много ми допадна, защото беше близка до това, което четях. <br /> <br /> Някъде през 1978-1979 г., още докато бях в 7-8 клас на 128-о училище, в жк &quot;Младост&quot;, с още няколко момчета решихме да направим рок група в общото мазе на блока ни. Никой от нас нямаше идея какво да свири или как се прави група! Всичко беше &ldquo;на ура&rdquo;! Много обичах още като малък да си барабаня и брат ми веднъж ми каза на шега: &ldquo;Абе, ти що не вземеш да станеш един барабанист!&rdquo;. И на мен това много ми хареса. Китарист стана Наско Андреев, с който след това направихме група &ldquo;Елит&rdquo;, а по-късно - и &ldquo;Стоунхендж&rdquo;. Но нямахме пари за китари, за барабани, нищо нямахме! Един месец през лятото бачкахме в лакозаливния цех на мебелния завод &quot;Москва&quot;, за да изкараме някой и друг лев! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Ходехме като замаяни, направо ни разбиха вредните изпарения! </strong></span><br /> <br /> Сутрин пътувахме от &quot;Младост&quot; до завода, който беше в &quot;Надежда&quot;! <br /> <br /> В завода на старите празни казанчета за боя, които се въргаляха из цеха, изрязахме дъната, опаковахме ги с найлони, вместо кожи, прикрепихме ги с ремък от вътрешна гума и така си направихме барабани! Намерихме стар съветски радиопредавател &quot;Днепър&quot;, който преправихме на усилвател за китарите си, а за бас китара взехме стара кухарка с 4 струни. Сбирщайн неща, само и само да свирим! Кръстихме групата си &ldquo;Изгрев&rdquo;. <br /> <br /> Но&hellip; аз заминах на бригада и като се върнах, момчетата си бяха намерили барабанист - това беше Юри Коцев, който по-късно стана барабанист на &ldquo;Ахат&rdquo;, тогава беше в 6-и клас. Но пък нямаше кой да пее! Казаха ми: &ldquo;Я, по-добре ти само да пееш! Заставаш отпред на сцената, пееш, и всички гаджета са твои!&quot;. По това време в София имаше малко самодейни групи &ndash; &ldquo;Аналгин&rdquo; със Звезди, &ldquo;Лотос&rdquo; и още няколко. Свирехме по балове. Даже правехме цветна музика. Веднъж през нощта откраднахме от подлеза при пазара на &ldquo;Младост 1&rdquo; луминесцентни рамки, за да слагаме в тях крушки, да има осветление някакво на сцената. Но те пък взеха, че ни хванаха ченгетата тогава! Хайде - в районното, обяснявай се!...<br /> <br /> Преди казармата кандидатствахме със Звезди и с Вили Джуров в Естрадния отдел на консерваторията - все рок вокали! Всичките ни продукции там бяха як рокендрол, което беше малко необичайно за това време! Аз бях в класа на Ангел Заберски, а Звезди &ndash; при Георги Кордов...<br /> <br /> След като се уволнихме от казармата, направихме една банда с Денис от &ldquo;Ахат&rdquo;, Божко Главев, Наско Клавиша и Цвъри, която се казваше &ldquo;Оазис&rdquo;, после сменихме името на &ldquo;Саунд&rdquo;. Свирехме в профсъюзния дом &quot;Г. Димитров&quot; /днес &ndash; &ldquo;Син сити&rdquo; &ndash; б. а./ Там имаше много хубава апаратура и записахме две парчета - едното на Гери Мур, а другото на Майкъл Шенкер. Станаха много готини! <br /> <br /> Денис беше приятел на бившия кейбордист на &quot;Фактор&quot; Мишо Табаков, той почина... Казва му: &ldquo;Ский какво сме направили!&rdquo;. Той чува записите и ги занася на Весо Кокала от група &ldquo;Фактор&quot;. Скоро след това Весо ми се обади по телефона и ме покани да пея с тях! Бях на 21, имах още една година да уча в консерваторията... Първото парче, което записахме с &ldquo;Фактор&rdquo;, беше &ldquo;Три думи&rdquo;, през 1985 г. направихме &ldquo;Приятели&rdquo;, което стана голям хит и си остана такъв! Записахме доста хитове. Концерти, участия по фестивали, турнета из бившия СССР, Източна и Западна Европа...<br /> <br /> Дойде 1990 г. Нямаше нищо по магазините, настъпиха големи катаклизми, всеки тръгна да търси препитанието си. Данчо, барабанистът на &quot;Фактор&quot;, замина за Щатите, Весо отвори музикалната къща &quot;Фактор&quot;... Обадиха ми се Тони Хадад и Тонто от &quot;Ахат&quot;. <br /> <br /> Имаха нужда от вокал, тъй като Звезди отлетял за Щатите, а те трябваше да завършат договора си в Холандия. Заминах и две години обикаляхме с групата по турнета. Там срещнах Наско Андреев, който беше емигрирал по това време с групата си &quot;Елит&quot; в Утрехт. <br /> <br /> Седнахме и решихме като се върнем да направим своя рок банда, с наша музика. Това беше групата &quot;Стоунхендж&quot;, която по-късно прекръстихме на &quot;Елит&quot;. С Пепи Каръпски и барабаниста Дани Годжев издадохме на английски албума &quot;Забравени лица&quot;, който съвсем умишлено не пускаха много по радиата. И така, през 1999 г. емигрирахме...<br /> <br /> <strong>- Мислил ли си да се върнеш изцяло в България?</strong><br /> - Всяка година си идвам. Някой път мога да забравя да се върна! Както стане!... Въпреки че тук имам много приятели - и българи, и американци. Играем тенис, футбол, ходим по къмпинги... Имам един клиент, американец, който е тонрежисьор и музикант, много искаше да го заведа в България. На третия ден отидохме на морето, той се запозна с една българка и сега е женен за нея, живеят си в Америка. Никой не е очаквал да си доведе булка от България! Та, може да се случи всичко...<br /> <br /> <strong>Лос Анджелис &ndash; София,<br /> едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />