Актьорът подгони 75 зареден с усмивки, обкръжен от внуци
<em>Светослав Пеев е един от най-популярните наши актьори. Работи и като режисьор. Изиграл е над 70 театрални роли и над 100 телевизионни. Снимал се е в 23 филма, сред които &ldquo;Мъже в командировка&rdquo;, &ldquo;С деца на море&rdquo;, &ldquo;Приятели за вечеря&rdquo;, &ldquo;Изпити по никое време&rdquo;, &ldquo;Матриархат&rdquo;, &ldquo;Войната на таралежите&rdquo;, &ldquo;Баща ми бояджията&rdquo;. Шест години е живял и работил в Кипър. </em><br /> <br /> Той е щастлив дядо на четири внучета. Макар че чакал момиченце още след първото дете на сина си Петър, малката Епъл проплакала чак под № 4. Да си жив и здрав, Славчо! - така започват повечето картички, които внуците на актьора изработват за всеки негов празник. Откак дъщеря му Йоана забранила на малчуганите да наричат баща й &ldquo;дядо&rdquo;, а нея самата &ldquo;лельо&rdquo;, внуците на Пеев му казват &ldquo;Славчо&rdquo;.<br /> <br /> <u><strong>Моят син се ожени и като ги заредиха едно след друго - момче, момче, момче, момиче </strong></u><br /> <br /> Не очаквах от него такава постъпка, смее се актьорът. Всички до един са артистични и забавни. Синът ми случи на съпруга. Името й е Алис, хвали снаха си Славчо. Пеев не дели децата си и говори с еднаква любов за внуците и за сина и дъщеря си Йоана. &quot;Живее в чужбина над 15 години и макар че владее всички диалекти на Острова, говори перфектен български&quot;, хвали я баща й. Обикновено му гостува през лятото. <br /> <br /> Славчо отгледал сина си Петър от 3-месечна възраст и обикалял градинките наред с другите майки.<br /> &quot;Главно баба му го изгледа. След това голямо влияние оказа и втората ми жена, от която имам Йоана&quot;, обяснява той. &quot;Всички са прекрасни. Не благодарение на мен. <br /> <br /> <u><strong>Мисля, че съм един голям късметлия </strong></u><br /> <br /> Всякакви неща има по света, а аз съм толкова доволен от живота си такъв, какъвто е&quot;, казва актьорът, известен с прозвището &quot;г-н Вяра и Наивност&quot;.<br /> <br /> &ldquo;Наивността си остава, това не се губи. А вярата минава в различни измерения. Аз вярвам в професията си, на приятелите си, обичам семейството си, децата си, внуците си. Сатирата е живот. Тя е нещо, което защитаваш докрай. А краят може да бъде само смърт&hellip; Комедията и сатирата се играят на живот и смърт, защото хората трябва да повярват.<br /> <br /> Моят голям професор Желчо Мандаджиев от ВИТИЗ казваше: Само смърт! Няма друго извинение. Има магия, публиката зарежда с енергия, ако си войник, си задължен. А ние сме на сцената не по задължение. Това ни е същността. <br />