Кирил Маричков: Изпаднах в депресия след смъртта на Пеци Гюзелев!

<em>Кирил Маричков е лицето и душата на една от легендарните банди у нас през последните десетилетия &ndash; &bdquo;Щурците&rdquo;. Те имат издадени 14 албума и няколко малки плочи със сингли. Изнесли са над 3000 концерта на живо пред повече от 4-милионна публика. Маричков е фронтмен, басист, певец и основен композитор на групата. В списъка на създадените от него песни са хитове като &bdquo;Рок в минало време&ldquo;, &bdquo;Вкусът на времето&ldquo;, &bdquo;Конникът&ldquo;, &bdquo;Клетва&ldquo;, &bdquo;Вълшебен цвят&ldquo;, &bdquo;Две следи&ldquo;, &bdquo;20-ти Век&rdquo;. Днес, след смъртта на Пеци Гюзелев, &bdquo;Щурците&rdquo; вече не свирят заедно, но Кирил Маричков продължава да работи, да записва нови песни и да прави концерти заедно със супергрупата &bdquo;Фондацията&rdquo;, която имаше концерт в НДК на 2 април.<br /> <br /> Малко известен факт е, че дядото на музиканта, чието име носи, е бил един от най-добрите архитекти преди близо век и е &bdquo;разграфил&rdquo; центъра на София, във вида, в който съществува и днес.<br /> <br /> Ето какво разказа за здравето и живота си обичаният &bdquo;щурец&rdquo; специално за в. &bdquo;Доктор&rdquo;.</em><br /> <br /> <br /> <strong>- Г-н Маричков, как се поддържате в добра форма? </strong><br /> - Не полагам особени усилия да се поддържам във форма. Аз не обичам да тичам за здраве. Харесвам някои спортове, но за съжаление голяма част от тях не мога да ги практикувам вече. Обичам да карам сърф, да играя волейбол. Но понеже имам дископатия, разместване на прешлени след тежък инцидент, е много опасно да натоварвам рязко гръбначния стълб. Не съм оперирал дископатията, а и не искам, защото тези операции са рискови и не особено успешни. От спортовете ми остана само плуването &ndash; плувам добре. Също така карам колело от време на време, обикалям градинките в София. Не съм спортен маниак, но харесвам движението и заниманията, които носят настроение и удоволствие.<br /> <br /> <strong>- Други хронични страдания тормозят ли ви?</strong><br /> - Имам високо кръвно, което контролирам с едно хапче. Това вероятно е, защото вече съм с излишни килограми. И макар да знам, че е така, не взимам &bdquo;крути&rdquo; мерки, защото не ми личи особено, тъй като съм висок. Много обичам сладкиши, но напоследък се старая да ги ограничавам. Не спазвам диети, по принцип ям малко месо и много зеленчуци. Мисля, че се храня здравословно. Не обичам тлъсто, единственото ми изкушение, както вече казах, са захарните изделия.<br /> <strong><br /> - Какво е мнението ви за нашите лекари? </strong><br /> - Това е тежка професия, която много уважавам. Имам приятели лекари, но дано по-рядко ми се налага да опирам до тях. Имаме много добри специалисти, обаче тъй като у нас те не са добре платени, все по-често отиват да работят в чужбина. <br /> <br /> <strong>- Правите ли си редовно профилактични прегледи?</strong><br /> - Не си правя често профилактични прегледи и изследвания. Каквото Господ е решил, това е. <br /> Искам да споделя виждането си, че положителните и негативните емоции влияят пряко на здравето. Аз съм твърдо убеден, че позитивните емоции и <br /> <br /> <u>положителната нагласа подпомага здравето </u><br /> <br /> Ако спазваш някакви ужасни диети и постоянно ходиш по лекари за прегледи и изследвания, това, хващам се на бас, ще ти влоши здравето. Трябва да се направи баланс.<br /> <br /> <strong>- Кое &bdquo;храни&rdquo; душата ви и ви поддържа в емоционална кондиция?</strong><br /> - Това са няколко неща &ndash; едното е съпругата ми. Тя умее да ми създаде усещането, че всичко е наред. Кара ме да се чувствам щастлив и да оценявам хубавите неща в живота. Другото е музиката, аз не спирам да творя. Чувствам се голям късметлия, защото с някакви антенки, които явно притежавам, улавям музика, много музика. Не знам откъде идва, но влиза безпрепятствено в мен и я записвам на ноти. Много от нещата все още не са излезли никъде, но ги правя. Когато ми хрумне идея, я записвам. Не само музика, а и стихове. Например сега направих един текст, ще видя дали ще стане на песен, който е за това, че нещата по света не се случват поради &bdquo;световни заговори&rdquo;, а заради човешката алчност и глупост.<br /> <br /> Напоследък доста често чувам, че причината за дереджето ни е световен заговор. О, Боже! Това всъщност показва ужасно избиване на комплекси. Защото не искаш да признаеш собственото си нищожество, си склонен да казваш, че от теб нищо не зависи, защото има &bdquo;световен заговор&rdquo;. А и още нещо &ndash; все някой друг ни е виновен за всичко. Ние не! Ние сме чиста вода ненапита. <br /> <strong><br /> - Смятате ли, че статистиката, показваща колко много болни са българите, е истина и как си го обяснявате?</strong><br /> - За съжаление мисля, че това е истина. Едната причина е, че хората масово не водят здравословен живот. Второ - големият стрес, в който живеем, също вреди много. Но има и друго - ние много хленчим. Според статистиката се оказва, че се чувстваме като едни от най-нещастните хора в света. А това не е така - напротив ние сме едни от късметлиите в този свят. Да, по-бедни сме от европейците, но имаме други неща, които са в изобилие у нас. Има едни &bdquo;безплатни&rdquo; работи на този свят, които трябва да ценим, защото те са най-важните. Това са <br /> <br /> <u>любовта, слънцето, природата, здравето <br /> </u><br /> То, здравето, за огромния процент от хората е безплатно, но трябва да си го пазим. Човек много често сам си го разваля и после дава много пари, за да го поправи. А когато си здрав, трябва да се чувстваш щастлив, дори само заради това.<br /> <br /> Сега някой ще каже: &bdquo;Лесно му е на него и затова така говори.&rdquo; Не е така, и аз имам проблеми като другите хора, но не искам това да ми е житейската позиция и гледна точка. Радвам се на живота. Можеш да живееш без много неща и луксове, и пак да си щастлив. Имам и такава песен, по стихотворение на Валери Петров. Чуйте я. Нарича се &bdquo;Пред парадния вход&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Кажете малко подробности за концерта, който се състоя наскоро в НДК?</strong><br /> - Концертът беше на 2 април, в зала 1 на НДК. Свирим заедно с Иван Лечев, Дони, Славчо Николов и Венко Поромански. Името на групата &bdquo;Фондацията&rdquo; го предложи Дони. Беше вдъхновен от поредицата на Айзък Айзимов. Там става въпрос за Фондация за бъдеще, а ние сме Фондация за хубава българска музика, която раздаваме на хората. <br /> <br /> Изпълнихме любими песни на групите, в които сме свирили - ФСБ, БТР, Дони и Момчил, &quot;Щурците&quot;, в изцяло нови аранжименти, с акустично звучене. Бяхме на турне в САЩ миналата есен и изнесохме 9 концерта за българската общност. Атмосферата беше невероятна. Виждах дори разплакани хора, защото с нашите песни събуждаме техните спомени.<br /> <br /> <strong>- С &bdquo;Щурците&rdquo; няма да пеете повече - така ли?</strong><br /> - Не, това не може да се случи без Пеци Гюзелев. Заедно сме от самото начало, без него групата няма да е същата. Времето лекува всичко, както казват хората, но, когато почина, бях изпаднал в депресия. Не очаквах да си отиде, много добре вървяха нещата, смятахме, че ще се спаси. Знаехме за тумора в мозъка му 6 години по-рано. Той не обичаше да хленчи и да се оплаква, създаваше впечатление, че всичко е наред и ние се надявахме, че още дълго ще бъде между нас. Имахме надежда, но.... Много тежко ми беше... <br /> Сега на концерта в НДК ще изпеем една песен, специално посветена на Пеци. Тя е негова всъщност, една от последните му, изпята с &bdquo;Щурците&rdquo;. <br /> <br /> <br /> <br /> <em><strong>Маргарита Благоева</strong></em><br /> <br />