Галя Георгиева: Приятелката ми почина от рак за 20 дни!

<em>Галя Георгиева е приятелка на Боряна Божинова, 36-годишна майка на три деца, която умира само 20 дни след като постъпва за лечение в болница &bdquo;Токуда&rdquo;. Там установяват, че младата жена има рак, за който тя дори не подозира, тъй като я приемат за операция на тазобедрена става. В &bdquo;Токуда&rdquo; правят на Боряна тежка операция на гръбначния стълб, където имало метастаза. След тази интервенция пациентката остава парализирана на легло до смъртта си. Близките й правят героични усилия да осигурят на Боряна лъчетерапия в специализирания диспансер във Велико Търново, с надеждата, че ще удължат живота й. Вместо това младата жена била оставена без адекватни медицински грижи в диспансера в старопрестолния град. След множество скандали, разправии и връзки с депутати в София, най-накрая лекарите се опитали да й помогнат качествено, но вече било късно...<br /> </em><br /> Сега близките на Боряна водят дело срещу болница &bdquo;Токуда&rdquo; и Онкодиспансера във Велико Търново заради това, че е нарушено правото й като пациент на адекватно, своевременно и достатъчно лечение, като настояват виновните за това да понесат отговорност за действията си. <br /> <br /> <strong>- Г-жо Георгиева, бихте ли разказали как започна битката на приятелката ви с рака? </strong><br /> - Преди 3 години Боряна ми каза, че има проблеми с кръста и я наболява десният крак. Тя живееше в Ловеч, ходила на лекар там, дали й обезболяващи за месец. Но не й минавала болката, тръгнали по други лекари. В Плевен й направили ядрено-магнитен резонанс и реши да дойде в неврохирургията на болница &bdquo;Токуда&rdquo;. Беше 12 февруари, преди 3 години. На 14 февруари беше операцията и отидох да я видя. Тя знаеше, че операцията е на тазобедрена става на десния крак, за да може да се освободи нерв, който се притиска. Операцията трябваше да бъде за поставяне на 2 медицински пирона в прешлен от гръбнака и 2 медицински пирона в тазобедрена става, за да се подобри състоянието й. В последствие тази операция не е извършена, тъй като тя би попречила на предстояща лъчетерапия. <br /> <br /> Всеки ден ходехме при нея, тя беше на легло и не можеше да става. Имаше много силни болки, кракът я болеше. През цялото време мислехме, че това е от операцията. Това продължи около седмица. През това време взех телефоните на лекуващите лекари от майка й, която ми каза, че на ЯМР от Плевен има съмнение за онкологично заболяване, но не е уточнено. Но Боряна не знаеше за това. Аз се свързах с д-р Алиоски, който й беше лекуващ лекар в &bdquo;Токуда&rdquo;, и той ми обясни, че положението на приятелката ми е много сериозно, че тя има рак, вероятно с метастази. Съмненията бяха за рак на белия дроб или на женските полови органи. <br /> <br /> <strong>- Колко време лежа в &bdquo;Токуда&rdquo; Боряна?</strong><br /> - Тя лежа в &bdquo;Токуда&rdquo; около седмица и през цялото време не можеше да стане от леглото. Опитвала се, но много я болеше кракът и не можа да стане. В &bdquo;Токуда&rdquo; са оперирали 5-ти прешлен на гръбначния стълб, защото на скенера, който са й направили, се видяло, че има метастаза. Защо са направили операция, преди да установят къде е първоизточникът на рака, е необяснимо за всички, с които съм говорила. <br /> <br /> Боряна има 3 деца &ndash; голямо момиче и 2 близначета, които още нямаха годинка тогава. Препоръчаха лъче- и химиотерапия. В &bdquo;Токуда&rdquo; предложиха да отиде в тяхното отделение, което обаче е платено по 3 000 лв. на седмица. Другият вариант беше да се насочи по района на живеене &ndash; във Велико Търново. Ние се чудехме какво да правим. <br /> <u><br /> Обадих се тогава на Теодора Захариева </u><br /> <br /> (б.а. която почина междувременно), за да съдейства да я приемат в Онкодиспансера във Велико Търново, защото иначе процедурата е да я запишат в регистъра и когато й дойде редът, да я включат на лъчетерапия. Управителката на Онкодиспансера д-р Рачева се съгласи да приемат Боряна и на следващия ден трябваше да я изпишат от &bdquo;Токуда&rdquo;. Те не осигуриха линейка, а нея много я болеше, тя стенеше, не можеше да стане от леглото. Наложи се да осигурим линейка срещу заплащане, за да я превози до Велико Търново. <br /> <br /> Там тя пристига с майка си, с брат си и съпруга си. Майка й остава като придружител. Аз се чувах всеки ден с нея. На третия ден от постъпването на Боряна в Онкодиспансера тя вече не можеше да говори, стана неадекватна. <br /> <br /> <strong>- А лекуваха ли я?</strong><br /> - Не започваше лъчетерапията. Д-р Рачева минала на визитация и наговорила на Боряна, че са я осакатили в &bdquo;Токуда&rdquo; с тази операция, че няма да може повече да стане, че има рак на белия дроб. Аз й се обадих на д-р Рачева да я питам защо говори с такъв тон, тя ми рече: &bdquo;Пращате ми всички боклуци от &bdquo;Токуда&rdquo;, ходите там, плащате пари, а после аз се чудя как да ги лекувам. Обаждат се да ходатайстват, аз я приемам. Жената е болна от рак, не може да се оправи, тя е тежка, няма кой да я носи до лъчетерапията.&rdquo; <br /> <br /> Каза ми, че, когато дойде времето, като намерят кой да я мести и носи, ще я включат на лъчетерапия. Държа се ужасно тогава, но я свалиха в лъчетерапията. Следващите дни бяха кошмарни. Лъчетерапията е в едно мазе, въобще не я качваха в стаята, там беше студено, няма отопление. Съпругът й донесе печка, Боряна се влошаваше. <br /> <br /> Аз говорих с депутата д-р Лъчезар Иванов, помолих го да ми съдейства, за да я настаним в софийската Онкология. На 2 март трябваше да я преместим обратно в София. Майка й ми каза, че Боряна не е ходила до тоалетна по голяма нужда изобщо, защото има чревна непроходимост. Не са я оперирали във Велико Търново, защото трябвало разрешение от д-р Рачева. Пак говорих с д-р Лъчезар Иванов, който ми каза, че при това тежко състояние не трябва да се транспортира, защото <br /> <br /> <u>няма да издържи пътуването</u> <br /> <br /> Обясни ми, че първо трябва да се оперира, за да се въздейства на чревната непроходимост.<br /> <br /> Боряна междувременно вече я бяха качили в едно от отделенията на Онкодиспансера, включили й системи и чакали от само себе си да отиде до тоалетната по голяма нужда. Аз тръгнах към Велико Търново, като видях Боряна, се потресох &ndash; тя нямаше нищо общо с жената, която изпратих преди седмица. Направо се уплаших, беше ужасно подута, почерняла. Обадих се на д-р Рачева да я питам защо приятелката ми е в такова състояние, намерих я в болницата и се видях с нея. Аз съм записала целия разговор с д-р Рачева, който е много арогантен. Аз й казах, че ние няма да си тръгнем от болницата тази вечер. Бях възмутена, че оставят приятелката ми да умре, без да направят нищо. Обадих се пак на д-р Лъчезар Иванов, той ходатайства чрез други хора и след 10 минути Рачева смени тона. Стана изключително любезна, разпореди се да оперират по спешност Боряна, защото каза, че няма да издържи до сутринта в това положение. <br /> <br /> <strong>- Как мина операцията?</strong><br /> - Чакахме часове наред да свърши операцията. Около 2-3 ч. през нощта д-р Рачева излезе от болницата, каза че операцията е минала успешно, извадили дебелото черво, специалистите били много добри, изчистили всичко, каквото трябва. Каза, че Боряна е в реанимацията и на сутринта ще имаме повече информация. Но сутринта се бяха обадили на съпруга й, за да му кажат, че тя е починала. То беше вече 3 март, празник, исках да се направи експертиза от няколко патолози при аутопсията, но нямаше възможност за това. Имаше аутопсия, направена от патолога на болницата. <br /> <br /> След това написах писмо-жалба, което изпратих до отговорните институции. Здравната каса казва, че състоянието на Боряна не е налагало операцията, която направиха в &bdquo;Токуда&rdquo;. Тя с нищо не й помага в лечението от рак, което е основното заболяване. Заключението на Агенция &bdquo;Медицински одит&rdquo; е в полза на лекарите. <br /> <br /> Заведохме дело, което се води от съпруга на Боряна и трите й деца, като свидетели сме майка й, брат й и аз. Наскоро мина второто заседание по делото. То е срещу двете болници и заради отношението, което имаше към Боряна като пациент. Насрочиха следващото заседание за 29 май. Д-р Рачева е на мнение, че в &bdquo;Токуда&rdquo; са увредили приятелката ми и са виновни за нейното състояние, поради което тя не можела да я мести за лъчетерапия. <br /> <br /> Експертизата на вещите лица по делото гласи, че жената е болна от рак и така или иначе е щяла да умре! Ракът е бил на белия дроб, в експертизата пише, че е имала разсейки навсякъде, включително в мозъка. А аз се срещнах с патолога на болницата във Велико Търново, който ми каза, че имала тумор в белия дроб с размер 5 см в диаметър &ndash; стадий 2Б, костни метастази, без метастазиране в паренхимните органи. <br /> <br /> При консултация с онколози разбрахме, че основното лечение за този вид карцином е химиотерапия, каквато въобще не беше приложена на Боряна.<br /> <br /> Знам, че ракът на белия дроб е много тежък като прогноза, но не може да има такова отношение към човек. Кой трябва да следи състоянието на пациента в болницата?! Отношението е жестоко, жената беше здравноосигурена, млада, с 3 деца...<br /> <br /> <br /> <em><strong>Маргарита Благоева</strong></em><br />