Иванка Тодорова Стаменова е родена през 1904 г.
<em>След завършване на основното си образование отива да учи в икономическата гимназия в Орхание (сега Ботевград), която завършва през 1922 г. като първенец на випуска. Поради това е изпратена да продължи образованието си с държавна стипендия във Виенския университет, който завършва с отличие през 1926 г. </em><br /> <br /> Привлича я на работа като иконом богатият български преселник Стоян Говедаров, който има голямо имение в околностите на Линц. В него се отглеждат плодове, зеленчуци и домашни животни. През 1929 г. започва Голямата икономическа криза и Говедаров е пред фалит. Спасява го Иванка Стаменова, която установява връзки с търговци от Южноафриканския съюз, които заплащат продукцията с диаманти. Имението на Говедаров не само оцелява, но и се развива. През 1931 г. на гости му идва неговият племенник Антон, син на брат му Атанас. Той се запознава с Иванка, харесва я и започва да я ухажва. Но когато узнава за нейните качества като управител, се отказва да й предложи брак, каквото намерение е имал, а вместо това я кани на работа. Той оглавява министерството на търговията и занятията и <br /> <br /> <u><strong>предлага на Стаменова да му стане помощник, т. е. зам.-министър</strong></u><br /> <br /> Иванка се съгласява и се връща в България като първата жена министър в тази страна, което донякъде скандализира общественото мнение, защото дотогава не е имало подобен прецедент. Но тя оправдава надеждите на министъра. През 1935 г. възражда тютюневия монопол. За първи път той е създаден през 1900 г., но впоследствие, главно поради войните, е прекратил дейността си. В последната година от своето съществуване &ndash; 1911-а, е изкупил и изнесъл 16 хил. т тютюн и тютюневи произведения. А още през 1935 г. чрез възстановения картел се изкупуват и изнасят 31 хил. т. Това означава поминък за 28 хил. работници в тютюневите складове и фабриките за цигари.<br /> <br /> Но Иванка Стаменова е и жена, само че самотна.<br /> <strong><br /> <u>Вече е на 32 г. и според тогавашните разбирания е стара мома </u></strong><br /> <br /> А ухажори има. Най-сериозният е подп. Илиан Жерев, който я води на балове във Военния клуб и на други светски мероприятия. Предлага й брак, но тя казва, че ще си помисли. Докато мисли, Жерев загива нелепо при военни маневри. И тогава се среща с Васко &ndash; строителен предприемач, веселяк, бохем, със 7 г. по-млад от нея. Сближават се и решават да се оженят, ама без да определят кога. Заживяват на семейни начала в апартамента на Васил на ул. &bdquo;Търговска&ldquo;. <br /> <br /> <u><strong>През 1941 г. Антон Говедаров е сменен като министър и Иванка също напуска министерството</strong></u><br /> <br /> През 1943 г. казва на Васил, че е бременна и иска детето да се роди със законни родители. Насрочват сватбата за 1 септември, но на 28 август умира цар Борис ІІІ и се обявява 3-месечна забрана за сватби. <br /> <br /> <u><strong>Разписват се и се венчават в черквата &bdquo;Св. Николай&rdquo;</strong></u><br /> <br /> Васко го мобилизират и Иванка остава сама в София. През декември започват бомбардировките от англо-американските самолети и тя се евакуира при майка си в Берковица. Там през май ражда сина си Йоан. Връща се в София през септември 1944 г., но сградата, в която е апартаментът на Васко, е разрушена. Наема квартира в района на Александровската болница. Васил се завръща ранен в крака и поради това е освободен от военна служба. И двамата работят по разчистване на развалините от бомбардировките. Надницата е 20 лв. (около 4 лв. днешни) и им се полага по четвърт безплатен хляб. <br /> <br /> През 1948 г. тогавашният министър на промишлеността Добри Терпешев случайно се запознава с досието на Иванка Стаменова и си казва, че на тази жена трябва да се постави паметна плоча, като я мисли за умряла. Но когато му донасят, че е жива, се среща с нея и семейството й. Като вижда в какво окаяно положение е, <br /> <br /> <u><strong>Търпешев й предлага работа в министерството, а на Васил &ndash; да стане ръководител на строителна бригада</strong></u><br /> <br /> Урежда им по-сносно жилище и допълнителни купони за стоки. Когато през 1949 г. умира Георги Димитров, по препоръка на Добри Терпешев Васил е определен за технически ръководител за построяването на мавзолея. При определен срок за изграждането му 192 часа той е завършен за 171 ч. Следва награждаване с ордени и медали, парични премии и пакети с хранителни и нехранителни стоки, които са най-ценното нещо по това време, защото пари все пак се намират, но продукти могат свободно да се купят само на черната борса, а там е много скъпо. Докато с купони килограм сирене е струвало 80 лв., а на нея се е продавало за 350 лв.<br /> Въпреки че Иванка става служителка в министерството, а Васил е отрупан с награди за построяването на мавзолея, животът им не се подобрява съществено. След време тя отново остава без работа, заболява и умира през 1969 г. Васил доживява до 1981 г. и дочаква да види внуци.<br /> <br /> Тази малка семейна сага ми я разказа синът на Иванка и Васил &ndash; Йоан.<br /> <br /> <br /> <em><strong>Младен ТАТАРЧЕВ</strong></em><br />