Тодор Стоянов е от Кнежа, но по една случайност става моряк. Това е интернационална професия.
<em>Обикновено екипажите се наемат за определен курс, като свърши, им плащат и ги освобождават. Така и Тодор през март 2010 г. се озовава свободен моряк в Марсилия. </em><br /> <br /> Има 4200 евро и е намислил с тях да си поживее един месец на френската Ривиера. Парите ще му стигнат, защото по това време не е курортен сезон и цените са паднали. Тогава в една кръчма се среща с Елвин &ndash; англичанин, моряк като него, с когото са имали две съвместни плавания. Елвин разбира, че Тодор е свободен и му казва, че се търсят моряци за курс до остров Науру и плащат добре &ndash; 6500 евро. Англичанинът вече е подписал договор и го агитира и той да го направи, за да са компания по време на плаването. Тодор се съгласява и след седмица корабът тръгва за Науру. По пътя узнава, че там ще го натоварят с гуано (птичи тор) и на връщане ще разтоварват стоката на части в различни пристанища. Плаването минава спокойно. Пристигат в Науру след 26 дни и започва товаренето на кораба. След 4 дни е готов за отплаване. Едва излязъл от пристанището, откриват, че гуаното се е запалило, вероятно от хвърлена цигара от някой от моряците или товарачите. Включват пожарогасителната система, но тя не успява да потуши огъня. <br /> <br /> Екипажът напуска кораба със спасителните лодки и се връща в пристанището. <br /> <br /> <u><strong>Капитанът казва, че пари няма, всеки да се оправя както намери, </strong></u><br /> <br /> защото не се знае кога ще дойде кораб да ги прибере. Тодор се чуди как ще преживява, но Елвин му казва, че е идвал и друг път на острова, има познати и ще се опита да започнат работа на торните находища. И успява &ndash; наемат ги, дават им инструменти и им казват, че трябва да събират по 100 кг гуано на ден за надница от 5 австралийски долара, които са парична единица и за острова. <br /> <br /> Работят заедно с местни хора и Тодор узнава, че на тях за същото им се плаща по 20 долара. Пита как е възможно това, но му обясняват, че такъв е законът. Постепенно узнава и други неща. За гражданите на Науру правителството строи безплатни къщи, а той трябва да плаща по 20 долара за една стая, която дели с Елвин в нещо като хотел, но с външна тоалетна. Ако чужденец се разболее, само преглед при лекар му струва 40 долара, а за местните жители това е безплатно, както и по-нататъшното лечение. В магазините няма етикети с цени за стоките. Тодор забелязва, че на наурците продават 1 кг риба за 1 долар, а на него му искат 4. Тогава Тодор подава молба за наурско гражданство. Отговарят му, че това е невъзможно, освен ако се ожени за местна жителка и им се роди дете. И щом като няма друг начин, Тодор започва да си търси булка. Оказва се обаче, че жените в Науру не харесват европейците. Познати на Елвин го запознават с една сляпа жена и тя се съгласява да се омъжи за него. <br /> <br /> <u><strong>През 2012 г. им се ражда дете и той получава наурско поданство</strong></u><br /> <br /> Веднага го назначават за асистент на незрящата му съпруга с възнаграждение от 500 долара на месец. Освен това тя като инвалид получава по 750 долара и ползва безплатни комунални услуги. Като асистент на инвалид Тодор има право да закупи кола втора употреба за 800 долара и да ползва 80 л безплатно гориво на месец. Не плаща данък сгради и такса смет. Ако е жив и здрав и доживее до 50 г., ще получи пенсия от 300 долара, като се запазват и тези за асистентството. Синът му, когато навърши 18 г., ще има право да отиде да продължи образованието си където си избере по света и разходите му се заплащат от държавата. Ако иска да се захване с местен бизнес, ще получи безвъзмездно 5000 долара.<br /> <br /> През това време на няколко пъти идват кораби, които прибират екипажа на пострадалия кораб. На един от тях решава да се качи и Елвин и предлага на Тодор да го последва, защото в Марсилия ще си получат парите за курса. <br /> <br /> &bdquo;Да не съм луд - му отговаря той. - Тук открих рая на земята и оставам в него до края не живота си. Съжалявам, че не съм се родил на този остров. А и парите за плаването ще си ги получа. При мен дойдоха двама местни адвокати, подписах им пълномощно да ме представляват, и те казаха, че ще си получа възнаграждението с лихвите за забавяне на плащането. При това без хонорар за тях, защото разходите се поемат от правителството, тъй като вече съм гражданин на Науру!&rdquo;.<br /> <br /> <strong><br /> Боян СТАВРЕВ</strong><br />