"С баща ти се развеждаме"

Когато вземат решение за развод, възрастните членове на семейството рядко си представят какво означава това за детето /или децата/. Мъжът и жената са създали семейство, когато са били възрастни хора, това е бил техният избор - да живеят заедно. Сега те се разделят, правят нов избор, пак по собствена воля. <br /> <br /> За детето семейството е целият му свят, в който то се чувства защитено, обичано и нужно. Тук то се е появило на света, живяло е и досега семейството е удовлетворявало всичките му психологически нужди - любов, грижа, общуване, и физически потребности - хранене, обличане, уют. Друг свят то просто не може да си представи, но сега неговата среда на обитаване е застрашена.<br /> <br /> <strong>Как да намалите неизбежния стрес, как да помогнете на детето да се приспособи към новите житейски обстоятелства? Ето някои пътища за решаване на тази задача.<br /> </strong><br /> - Ако след развода жената създаде ново семейство и детето от предишния брак е с нея, това семейство задължително трябва да стане място, където членовете му да се чувстват защитени и където безусловно го приемат. Само така детето може да запази доверието си към света.<br /> <br /> - Независимо от това, че бащата е напуснал семейството, детето трябва да поддържа отношения с него. Ако ги разделят големи разстояния, трябва да си пишат. Ако бащата не иска да общува с бившото си семейство, майката трябва да поддържа добрия спомен за него, за това, как той е дал живот на детето, та дори и да трябва да прекърши нещо у себе си, за да го направи.<br /> <br /> - Независимо как ще се реши жилищният проблем за майката, след развода детето трябва да се чувства добре в новия дом, а за целта трябва да й е добре на самата жена.<br /> <br /> <u><strong>Как да съобщите на детето за развода?</strong></u><br /> <br /> Първо, това трябва да се направи в случай, че вашето желание да се разведете е окончателно и преразглеждане няма да има, дори може би когато разводът е вече факт. Малчуганът и така ще плати прекалено висока цена за решението на възрастните. И не е разумно още от самото начало да изтръгвате опората изпод краката му с необмислени изявления, а след това да се опитвате да го върнете в руслото на предишния му живот.<br /> <br /> Второ, задължително трябва да говорите с него. Мълчанието, превръщането на развода в тема, за която не се говори, измъкването от отговорите, които очаква детето на въпросите си, е бомба със закъснител. Децата много остро усещат напрежението, което се крие в мълчанието. Преживявайки го многократно, у тях се появяват страхове и комплекси. Освен това всичко тайно с времето става явно.<br /> <br /> Трето, не бива да лъжете децата. Този прост и разбираем съвет е труден за осъществяване на практика. За да си представите как именно да съобщите на детето и как да мотивирате неговия по-нататъшен живот, в който вторият родител ще присъства само епизодично, можете да направите следното упражнение. Разделете на две колони лист хартия. В дясната - под знака &ldquo;плюс&rdquo;, запишете хубавите неща, които, надяваме се, ще придобиете след развода за себе си и децата си, а в лявата - под знак &ldquo;минус&rdquo;, запишете това, което ще загубите. След това прегънете листа. Останалата дясна колонка преразгледайте и обмислете още веднъж. Ако трябва, допълнете я. Това са аргументите ви за развода, това, с което ще свържете по-нататъшния си живот. Именно за тези конкретни неща, за това, какво ще стане (а не че татко е лош и че без него ще ви бъде по-добре), говорете с детето.<br /> <br /> <u><strong>Кой трябва да му каже?</strong></u><br /> <br /> Най-добре е това да направи майката. Оценете този разговор като начин за укрепване на доверието между вас и детето. Обикновено е достатъчен един спокоен (това е много важно!) и изчерпателен разговор. Ако в бъдеще детето ви зададе въпроси, задължително му отговаряйте.<br /> <br /> <u><strong>От каква възраст?</strong></u><br /> <br /> Около 3-тата година или малко преди това. На децата в предучилищна възраст им е нужна най-простичката информация - &ldquo;татко сега живее на друго място и ще идва при нас понякога&rdquo;, докато на по-голямото трябва да се кажат повече неща. Вашата задача е разбираемо да обрисувате бъдещата ситуацията, и то в положителна светлина. Ако детето е много малко, отложете този разговор до момента, когато то започне да задава въпроси за баща си.<br /> <br /> <u><strong>Как да говорим за това?</strong></u><br /> <br /> След развода можете да обсъдите с детето:<br /> - От какво най-много се бои то?<br /> - Какво мама е направила неправилно?<br /> - Какво татко е направил неправилно?<br /> - Има ли някой, с когото то би искало да поговори за това?<br /> - Как предпочита да прекарва ваканцията и празниците?<br /> - За времето, през което живеете сами, какви хубави и лоши неща са се случили?<br /> - Плаче ли детето, когато е само?<br /> - Какво според детето очакват родителите му от него? А от какво се страхуват?<br /> <br /> <u><strong>Какво не бива?</strong></u><br /> <br /> Не бива да обвинявате никого за ставащото - бившия съпруг, роднините и най-важното, самите деца, защото те и така често са склонни да смятат себе си за причина за семейните проблеми. Не е необходимо да споделяте подробности, унижаващи бившия партньор /или роднините му, познатите ви/. Изобщо децата възприемат обстоятелствата такива, каквито са.<br /> <br /> <u><strong>Какво очаква онзи, при когото остава детето?</strong></u><br /> <br /> Независимо дали това ще е майката или бащата, вие ще забелязвате признаци на психологическо неблагополучие на детето. Възможностите му за приспособяване към житейските обстоятелства са намалени, то преживява стрес. Реакцията на децата зависи от възрастта и пола им. Момчетата може несъзнателно да се нуждаят от повече внимание, да са по-капризни. По-големите момичета се затварят в себе си, преживяват сами, стават раздразнителни и затворени. Момчетата са обзети от гняв, агресивност, може да започнат да се карат с приятелите си, да се справят зле с уроците, да се държат лошо в училище и с близките си. При благоприятно развитие на събитията тези особености в поведението не стават постоянни, не се превръщат в норма, а изчезват, когато детето &ldquo;преработи&rdquo; (така се изразяват психолозите) стреса си.<br /> <br /> Ще ви проверяват за издръжливост - това може да се прояви в непослушание на малчуганите и предизвикателно поведение на тийнейджърите. Едва ли детето иска да ви нарани, по-скоро то е подтикнато от неосъзнат страх и неувереност, че вие ще останете тяхна опора, че ще се справите с натрупалите се трудности.<br /> <br /> Ще ви се наложи с една и съща ръка да галите и да наказвате, съвместявайки в поведението си и бащинска строгост, и майчинска нежност. Сериозните наказания оставете за изключителни провинения. Учете се на психологически грамотно общуване с децата и разрешаване на конфликтите, иначе ще измъчите и себе си, и тях.<br /> <br /> Вие не можете да бъдете за тях всичко, както впрочем и те за вас. На вас ви трябват постъпки на възрастни, а на тях - техният баща, приятелите им, роднините им по бащина линия /или по майчина, ако детето е останало при бащата/. Уважавайте тяхната личност и личното им пространство.<br /> <br /> <strong>София НАРТОВА, психолог</strong><br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Тритe&nbsp;правила на благополучния развод</strong></span><br /> <br /> - Не решавайте съпружеските си конфликти за сметка на детето.<br /> - Не очерняйте образа на бившия си съпруг или съпруга в очите на детето.<br /> - Не лъжете детето и винаги му обяснявайте какво се случва в семейството.<br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />