В България ми казаха, че в този живот нямам шанс да получа нов орган
<strong>&nbsp;- Г-н Михайлов, колко време чакахте за трансплантация?</strong><br /> - Истината ще прозвучи грубо. Когато отидох да се запиша в листата за чакащите трансплантация в България, лекарят там ми каза, че шанс в този живот нямам. На диализа бях от 2004 г. до 2007 г. Тогава се извършваха по 10 трансплантации на година, а чакащите бяха 700 човека. <br /> <br /> <strong>- Какъв късмет извадихте, че сега сте с бъбрек?</strong><br /> - Няма никакъв късмет, а риск, и то огромен. Събрах пари и отидох в Пакистан. Това беше единственият ми шанс. Иначе до ден-днешен щях да съм на диализа. Не го пожелавам на никого &ndash; диализата е бавна смърт.<br /> <strong><br /> - В болница ли ви направиха трансплантацията?</strong><br /> - В болница, която няма нищо общо с нашите. Може би само Правителствена болница е толкова модерна. Но трансплантацията беше нелегална, от жив донор. Никъде по света не се правят легални трансплантации на чужденци, освен в Испания. <br /> <br /> <strong>- Вие ли платихте на донора?</strong><br /> - Не, на клиниката. Тя си намира донорите. Струваше ми 25 000 долара, които можеха да останат в България. Дори да не вземаха по 25 000, а по 15 000 долара у нас, това пак са огромни пари. Имам чувството, че държавата не е заинтересована да извършва трансплантации. Лекарите са професионалисти &ndash; към тях нямам никакво съмнение. Но управляващите трябва да създадат условия за повече трансплантации. Донори няма, защото всеки си мисли, че тук се прави някаква далавера за пари. Нямат доверие в системата и затова близките на хора в мозъчна смърт не желаят да даряват органите им. <br /> <br /> <strong>- Защо протестирате сега?</strong><br /> - Защото ни карат да си доплащаме лекарствата. Всяка година има проблеми, когато в лекарствената листа, плащана от Здравната каса, се вкарват по-евтини генерични продукти. Нашите лекари ни казват, че генериците не са за предпочитане, плюс това нямат клинични изследвания. Но Касата ги препоръчва, защото са двойно и тройно по-евтини. От НЗОК плащат само цената на генерика, а който иска да пие хубави лекарства, трябва да си доплаща. <br /> <br /> <strong>- Вие колко доплащате?</strong><br /> - Преди Нова година доплащах 24 лв. за Сандимун неорал. От началото на 2014 г. се оправиха нещата със Сандимуна, но започна да се доплаща Майфортик със 64 лв. Лекарствата на един пациент сега му излизат минимум 100 лв. Зависи от предписаната доза. Не виждам защо се прави икономия с лекарствата за трансплантирани. Да не би целта да е да ни уморят?!<br /> <br /> <strong>- На вас кой ви предписва лекарствата?</strong><br /> - Проф. Емил Паскалев от Клиниката по бъбречна трансплантология в Александровска болница. Всички бъбречнотрансплантирани се следим там, защото е единствената специализирана клиника. Неговото становище, а и на други светила в медицината, професори в тази област, е следното: започнал ли си с едно лекарство, не трябва да го сменяш, защото е опасно за бъбрека &ndash; може да се отхвърли от организма. Няма гаранция, че ще се адаптираш към новото лекарство. Протести срещу замяната на оригиналните лекарства с генерици имаше още през 2011 г. За един месец бяха спрели оригиналните и даваха само генерици. Но хората изобщо не ги взимаха. Тогава съм си купувал Майфортик за 160 лв. опаковката. <br /> <strong><br /> - Как се издържате?</strong><br /> - Получавам 204 лв. социална пенсия. Ако трябва да си плащам лекарствата по сегашните цени, трябва да давам по 150 лв. месечно.<br /> <br /> <strong>- Колко струва лечението, когато се отхвърли бъбрек?</strong><br /> - Когато бъбрекът се отхвърли, трансплантираният отива пак на диализа, а тя излиза към 2000-3000 лв. на месец!<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Мара КАЛЧЕВА</strong><br />