Крася Титянова: Делото на моята дъщеря Татяна е от 17 тома, неразкрито от три следствени екипа до днес, вече 25 г.

<em>Крася Титянова е поетеса, журналистка и кинопродуцент. Завършила журналистика в Софийския университет, 15 г. работила в Националната телевизия. Автор и редактор на 200 телевизионни филми. Създател на детския вестник &ldquo;Вяра за нашите деца&rdquo;, има издателска и продуцентска къща. </em><br /> <br /> Между издадените й книги с поезия са: &rdquo;С чуждо слънце в очите&rdquo;, &ldquo;Душата ми е храм&rdquo;, &ldquo;Приказка за патилата&rdquo; - преведени на няколко езика. Има наши и международни награди, между тях са &ldquo;Златното перо&rdquo; на СБЖ, &ldquo;Народен будител&rdquo;, Център за европейска култура &ldquo;Aldo Moro&rdquo; &ndash;Италия, Асоциация &ldquo;Европейски срещи и Европоезия&rdquo; в Париж, където е и делегиран представител за България, &ldquo;Voci Nostri&rdquo; &ndash; Анкона-Италия. Титянова е между основателките на литературен салон &ldquo;Евгения Марс&rdquo;, член е на Международния съвет на детската книга IBBY.<br /> <br /> <strong>- Как се почувствахте, когато получихте първата си от 16-те международни награди за поезия?</strong><br /> - Получих я в Центъра за европейска култура &quot;Алдо Моро&quot; - град Лече, Италия. Представляваше една огромна купа. Оттогава събирам купите и дипломите си и имам вече цяла колекция. Това са 10 купи и шестнайсет дипломи от различни страни, основно Италия и Франция. Многократно съм награждавана и в България за поезия и журналистика. Имам 12 участия в български поетични антологии.<br /> Спомням си един случай, когато бях наградена от френския посланик с лична покана за обмяна на опит в централната френска телевизия в Париж. Главният ми редактор Шейтанов не ме пусна под предлог, че нямало кой да ми върши работата. А после си <br /> <br /> <u>разделиха моята покана на трима ръководни другари, които отидоха в Париж на мое място </u><br /> <br /> Поезията ми присъства в десет международни антологии. И винаги под името ми пише България. С което най-много се гордея. Когато в Националната телевизия направих филма &ldquo;Огън трябва, без огън не може&rdquo; &ndash; филм за големия публицист Димитър Найденов, първия главен редактор на най-стария &ldquo;Поглед&rdquo;, бях наградена от Комитета за телевизия и радио и ме приеха веднага в Съюза на журналистите. <br /> <br /> Аз направих последния филм за Бригита Чолакова във вилата й. На тръгване тя ми набра цветя, които сложих във ваза вкъщи. Два дни по-късно съобщиха, че е починала. Не можех да повярвам. Гледах цветята й, ето ги, а как е възможно нея да я няма.<br /> <br /> <strong>- Може ли да се каже, че сте единствената българка с толкова международни поетични награди?</strong><br /> - Изпитвам удовлетворение, че поезията ми се харесва не само у нас.<br /> Но най-голямото признание за мен е любовта на читателите, защото ми изпращат писма с поздравления, идват на премиерите ми.<br /> <strong><br /> - Какъв е случаят, когато сте изпуснали да станете кинозвезда?</strong><br /> - Вървя си по &ldquo;Граф Игнатиев&rdquo; и ме спира мъж, представя ми се, че е режисьорът Шарланджиев и ме кани на снимки за главната роля във филма &ldquo;Прокурорът&rdquo; от Джагаров. Много се въодушевих, защото и преди това ме канеха в по-малки роли, но ми предстоеше сватбеното тържество и се наложи да откажа. За което много съжалявах. Животът ми щеше да тръгне по друг път. <br /> <br /> Всички знаем каква ужасна рана носите в сърцето си заради неразкритото убийство на дъщеря ви Татяна Титянова, водеща телевизионна говорителка, журналистка и много добра художничка. <br /> <br /> - Всички мои книги са илюстрирани с нейни картини на кориците. Тя беше направила диапозитиви, защото готвеше първата си самостоятелна изложба. Тя бе студентка в класа на големия Светлин Русев.<br /> <br /> <strong>- Днес има много почернени майки като вас, но за осемдесетте години на миналия век това беше първото потрисащо убийство.</strong><br /> - Тя беше тогава с тримесечно бебенце. Завършила бе и семестриално журналистика, след висшето си образование в Художествената академия. Едновременно подготвяше изложбата си и дисертация &quot;Живописта на телевизионния екран&quot;. Обичаше много децата си, имаше големи амбиции за творческото си развитие. И всичко това беше прекършено само на 28 г.! Десет дни след рождения й ден! Много години се борих със следствие и прокуратура, убедена в жестокото й убийство. Затова делото й набъбна над 17 тома. <br /> <br /> <u>Следствие и прокуратура работеха по една-единствена версия - самоубийство </u><br /> <br /> Затова бях наела от Русия като адвокат по най-тежки престъпления Владимир Кочуров и екип от най-добрите български адвокати: проф. Петър Корнажев, Иван Китанов. Кочуров пристигна в България, запозна се с делото и излезе с предложение до Главния прокурор да се работи по няколко важни версии - изхвърлянето на Татяна от няколко души, автомобилна катастрофа... Защото е невъзможно да се самоубие при заковани прозорци на стълбищните площадки! <br /> <br /> А третото следствие излезе с парадоксалното заключение, че тя се е хвърлила от 16-ия, последния етаж, за да се озове на седем метра от сградата, което е невъзможно по законите на физиката! Следствието не успя да обясни и досега къде е липсващото парче от колана на халата й, както и многото травми по тялото й. Ако тя беше паднала от 16-ия етаж, а това са 43 метра, тя щеше да бъде мъртва веднага, натрошена неузнаваемо, което не отговаря на първата съдебномедицинска експертиза. А тя е била жива повече от половин час, доказано по количеството кръв в белия дроб и стомаха. Това доказваше, че <br /> <u><br /> тя е убита на друго място и е положена там зад блока, за да се инсценира самоубийство <br /> </u><br /> До такава степен бях отчаяна и възмутена, че започнах да воювам за истината по убийството на Татяна и с моето литературно творчество. Във всяка една от книгите ми има стихотворение, посветено на скъпата ми дъщеря. Това не значи, че не обичам толкова и другата си дъщеря - известната журналистка Антоанета Титянова, напротив, много съм й благодарна и съм много привързана към нея, защото чрез нея аз оживях след тази нечовешка трагедия.<br /> <br /> <strong>- Какво ще препоръчате на днешните майки, които като вас също не могат да открият убийците на децата си?</strong><br /> - Аз ще си послужа с изказването на един велик мислител, че пътят към истината е най-труден. Но той трябва да се отстоява. Никога да не се отказват да се борят за истината като мен. Аз докато съм жива, ще продължа тази борба.<br /> <br /> <strong>- Днес какво ви радва в живота?</strong><br /> - Много съм щастлива с четирите ми внучета &ndash; Краси, Виктория, Глория и Силвестър. Влюбена съм в моя правнук Антон, син на Виктория, който е невероятно интелигентно и умно дете. От двегодишен влиза в компютъра, а сега на три и половина играе на таблета, който му подарихме.<br /> <br /> <strong>- Кои места по света най-много са ви харесали, вие сте пътували много?</strong><br /> - За мен най-красивите места са във Франция и Италия, с историческите ценности. Но институциите там умеят да ценят своята история, личности и своята култура. Пътувала съм и заради професията ми, но винаги с много любов съм се връщала в България. Няма по-прекрасна страна от нашата родина. И жалко е, че младите хора напускат родината. Държавата не им предоставя условия, за да се реализират. Но съм забелязала, че българите в странство не учат децата си на български. Което е много тъжно. Нашият език е толкова богат с метафори, сравнения...<br /> <br /> <br /> <em><strong>Савка ЧОЛАКОВА</strong></em><br />