Смених няколко училища, но в гимназията по изкуства ми харесва
<em>Аутизмът е една от &bdquo;епидемиите&rdquo; на 21 век. Според проучванията на Американския център за контрол на заболяванията, честотата на проблемите от аутистичния спектър вече е надхвърлила 1:100. В момента малка част от високофункциониращите аутисти успяват да се интегрират в масови градини и училища. За да направят хората по-толерантни към проблемите на тези деца и техните семейства, вече няколко поредни години от Гражданското движение &bdquo;Помощ на лица с проблеми в развитието&rdquo; отбелязват 2 април &ndash; Световния ден за повишаване на информираността по проблемите на аутизма. <br /> <br /> Тази година център на събитието ще бъде столичното 23-то училище. Ще има хепънинг и официална програма, ще има гости, но най-вече &ndash; ще има изложба на едно талантливо момче. Аутист. <br /> <br /> Разговорът ми с Добри не протече толкова гладко, колкото го четете. Мисълта му тече толкова бързо, че се налагаше понякога майка му да го прекъсва за пояснения на детайли, които аз, като непозната, нямаше как да знам. </em><br /> <br /> <strong>- Добри, представи се.</strong><br /> - Казвам се Добри Димитров, осми клас съм в момента, уча в Професионалната гимназия по изобразително изкуство &bdquo;Николай Райнов&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Сменил си няколко училища, разбрах, че това ти харесва. Защо?</strong><br /> - Заради отношението към мен. Имам приятели. Добре се разбирам със съучениците си, но много закачам дамите..<br /> <br /> <strong>- С какво това училище е по-различно от другите, в които си бил?</strong><br /> - С това, че е по-творческо и че хората се държат добре с мен. Много ми помага и класната, когато имам трудности. <br /> <br /> <strong>- От майка ти разбрах, че съученичките ти много ти помагат. Направили са ти дори рожден ден &ndash; изненада&hellip;</strong><br /> - Да, в класната стая. Подариха ми много хубави неща. Шоколад. И една сова. <br /> <br /> <strong>- Разкажи ми повече за предстоящата ти изложба.</strong><br /> - Ще покажа рисунки с Пейнт на тема Лозен. Даже сега съм много щастлив, че утре ще пътувам за там.<br /> <strong><br /> - Какво толкова те впечатлява в с. Лозен?</strong><br /> - Всичко, харесвам всичко &ndash; харесвам природата, дворовете и хората&hellip; И бабите. <br /> <br /> <strong>- Какво си нарисувал от Лозен?</strong><br /> - Нарисувал съм църквата. Нарисувал съм много кокошки&hellip; (б.а. Майка му разказва, че в рисунките на Добри кокошките често заемат местата на други животни, а дори и на хора.)<br /> <br /> <strong>- И сега чакаш с нетърпение да заминеш за Лозен?</strong><br /> - Да, чакам да видя вуйчо си и да отида да снимам. Обичам да снимам селото, хората, както казах, и кокошките. Казах ви и за църквата в Лозен&hellip;<br /> <br /> <strong>- По-добре ли се чувстваш в Лозен, отколкото в София?</strong><br /> - Да, да.<br /> <br /> <strong>- Защо?</strong><br /> - Защото в Лозен всичко е по-тихо и селото е по-тихо. Хората са сърдечни. Работят, някои работят и гледат жито, гледат овце. И ходят в двете читалища. (б.а. Отново Миглена решава да се включи, за да допълни историята. В свиленградското село Лозен, населявано само от неколкостотин души, има две читалища. Разделили се преди време по политически признак, тъй като хората в селото симпатизират основно на две партии. &rdquo;И тъжно, и смешно е&rdquo;, казва Миглена.) Освен тези двете, има и една група &ndash; във фейсбук. &bdquo;Лозен &ndash; нашето родно село&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Мислил ли си какво искаш да правиш, след като завършиш?</strong><br /> - Да, искам да работя в някоя фирма за компютри и да получавам заплата. Аз уча компютърна графика. <br /> <strong><br /> <hr /> Миглена Добрева, майка на аутист:<br /> Синът ми се роди в 8-мия месец!</strong><br /> <br /> &bdquo;Късно диагностицираха сина ми. Беше вече петгодишен, когато започна да страни, да се дели от другите деца. Тогава се проявиха признаците, които го отличаваха от другите деца. Иначе проблеми с него имахме от самото раждане &ndash; той се роди в осмия месец, след много тежко раждане, лежа в кувьоз &ndash; можеше да се очакват проблеми&hellip;<br /> <br /> Когато на 5 г. се видя, че нещо става, се започна &ndash; едипов комплекс, синдром на нароченото дете &ndash; какви ли не диагнози му приписваха. Беше вече на седем, когато една педиатърка разпозна характеристиките на аутизма. Тогава го заведохме на психолог и получихме диагноза, започнахме лечение.<br /> <br /> <br /> <strong>Надежда Георгиева</strong><br />