Всяка нощ сънувам покойния си съпруг
<em>Катето Евро е новата водеща на предаването &bdquo;Усещане за жена&rdquo;, но не само добрите новини в професионално отношение са повод да се свържем с нея. Разговорът ни преля в най-личната й изповед, в която тя ни разкри интимни ситуации, за които говори за първи път:</em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Кате, вярно ли е, че сте плакали, когато Сашо се е родил, защото всъщност сте искали момиченце?</strong><br /> - Да (смее се). Плаках, исках да имам момиче. Но обикнах Сашко почти веднага още на следващия ден след раждането. Получи се така, защото преди това ние всички бяхме убедени, че аз нося момиче и абсолютно никой не можеше да ме убеди, че не е така. То и всичко бяхме купили вече в розово! Първият момент беше наистина шокиращ за мен. А и когато за пръв път го видях, ми се стори някак грозно това бебе! Той се роди много дребен - едва 2,450 кг. И, да си призная, не го и харесах особено. Но това е само първият момент, когато все пак жената се е и поизмъчила с това раждане. Но след това вече Сашко си стана моето любимо дете! И всяка майка се гордее, когато от нейното женско тяло излезе мъж! (смее се)<br /> <br /> <strong>- Не знам дали Сашо е бил грозно бебе, но сега е видно, че е красив мъж!</strong><br /> - Да, сега е много хубав! Но е факт, че много грозничък се роди, а и самото ми раждане беше измъчено. Беше ми доста трудно. Не крия, че в мен имаше известно разочарование, че не е момиченце, но&hellip; сега пък той ми е обещал, че ще си имам внучка &ndash; момиченце, което ще се казва Катерина. И аз силно се надявам да си изпълни това обещание! (смее се)<br /> <br /> <strong>- Споменахте, че сте имали трудно раждане. А бременността ви как протече?</strong><br /> - Бременността ми беше много разкошна, много лека. Нищо не съм усетила. Аз до последния момент чистех, готвех и канихме много гости със съпруга ми. Бях много добре. Но раждането беше по-трудно. Продължи няколко часа. Но тогава ги нямаше тези познати сега упойки в гръбнака и естественото раждане се случваше по нормален начин, и съответно - по-трудно. А заобичването ставаше още на следващия ден, когато носеха недоносените бебчета. Една сестра беше прегърнала пет мънички дечица, когато влезе в стаята и аз от петте мънички грозни дечица, веднага познавах кое е моето гардже. И това са много специални моменти. Дори започна да ми се струва и хубавичък! (усмихва се) И да кажа, че след това вече не съжалявах, че нямам момиче, въпреки че с майка ми имахме един много смешен случай. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Все си мислехме, че може би са ми подменили детето в родилния дом </strong></span><br /> <br /> защото продължавахме да мислим, че е трябвало да е момиче (смее се). Много се смеехме с нея. Но така се влюбихме в Сашко, че аз й казвам:&ndash; &bdquo;Майче, представяш ли си сега да дойдат на вратата и да кажат: Добър ден, объркали сме децата в &bdquo;Шейново&rdquo;, ето вашето момиченце, дайте го сега това момченце да си го вземем!&rdquo;. Майко, нали няма да си дадем детето?!...&rdquo; и двете започвахме да плачем, че могат да ни вземат Сашко.<br /> <br /> <strong>- Когато си говорихме със Сашо, той ми сподели за една интересна игра, която сте играли на път за морето преди години, след която... сте изгубили всичките си пари за почивка&hellip;</strong><br /> - Да! (смее се) Отивахме на почивка в Лесидрен. Аз никога не съм играла на комар, но спряхме да хапнем, той беше мъничък, и там имаше един, който играеше на &bdquo;Тука има, тука няма&rdquo; с кибритени кутийки, и ми се стори, че забелязвам къде е топчето, глупавата женица!... И ни взеха всичките пари! И Сашко се разплака: &bdquo;Майко, сега как ще изкараме ваканцията? Татко ще ни се кара&hellip;&rdquo;. А ние отивахме на място, където беше базата на кинодейците, където са всичките ми колеги. И му казвам: &bdquo;Спокойно, майче, ще се оправим, отиваме там, приятели ще ни дадат парички&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Разбрах и друго &ndash; как той до такава степен е влудил баба си, че тя е поискала директно да се самоубие!</strong><br /> - Така си беше. Той беше много палав като малък и аз даже си спомням, че когато го водех при майка ми, тя живееше на четвъртия етаж, и като го оставях при нея, излизам през вратата и на <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>бегом по стълбите &ndash; четири етажа &ndash; за да не ми го върне! </strong></span><br /> <br /> (смее се) Защото той беше невероятно див! Но й беше любимец. Нищо че много й късаше нервите. Комични ситуации сме имали, колкото щеш! Една от тях отново е в Лесидрен. Отиват те там със Сашко и аз не смея да й звънна веднага, изчаквам да минат четири дена. Звъня тогава: &bdquo;Майко, какво правите, как си?&rdquo; и тя &bdquo;Седя тука и гледам върбата през прозореца, колко е красива, и сега ще отида и ще се обеся на нея&rdquo; (смее се). Защото Сашко ловеше гущери, змии... Побъркваше баба си! Правеше всякакви пакости с всякакви гадинки. Носеше ги в стола. Беше много безстрашен. Обичаше влечугите много. Даже имаше едни гущерчета, които тичаха на слънцето. Той ги хващаше и си ги слагаше на ушите &ndash; ходеше с обици от живи гущери!<br /> <br /> <strong>- Ауу! Не е истина!</strong><br /> - Истина си беше, за ужас на майка ми (смее се). Беше голям щурак, голям! Всички трепереха, като знаеха, че Сашко ще идва в Лесидрен, а там ходехме често през пролетните ваканции...<br /> <br /> <strong>- Сега той твърди, че е коренно променен, различен, самовглъбен на моменти, понякога минорен&hellip;</strong><br /> - Да, да, много беше странна тази метаморфоза. Но пък ето, сещам се, че аз пък бях точно обратното на това. Като малка бях много спокойна, много кротка, учех стихотворения, песни, танци. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>И след това пощурях</strong></span><br /> <br /> 9-и клас така ме хванаха бесовете, че не е за говорене! При него пък обратното &ndash; като порасна, се успокои. Той даже не е по това непрестанно ходене по заведения, не е по пиенето, не е по купоните, както аз обичах да ходя по купони с баща му. Сашко си сяда пред компютъра, преди като нямаше гадже &ndash; вкъщи. Не беше идвал в София до 17-ата си година. Стоеше си тук, в Кокаляне, и почти никъде не беше ходил.<br /> <br /> <strong>- Така се случва, че в момента двамата със Сашо се явявате конкуренти &ndash; работите в две различни телевизии, водещи сте. Прехвърчат ли разни шеги или пък критики по тази тема помежду ви?</strong><br /> - О-о-о, дава ми съвети и каза, че ще гледа предаването в интернет и ще ми прави големи забележки. Отсега ме е започнал. <br /> <br /> <strong>- Е, защо?!</strong><br /> - Ами защото той сега вече доби самочувствие, водещ е вече пореден сезон на сериозно предаване. Пък аз досега съм била водеща, но винаги съм била в двойка. Преди много години с Чочо Попйорданов бяхме водещи на едно предаване в Канал 1, след това бях с Азис, после с момичетата, с които ставаме четири &ndash; в ТВ7. И сега за първи път ще съм водеща самичка, при това - два часа! И той вече като човек, водещ с опит, ми дава ценни съвети, между другото.<br /> <br /> <strong>- Изненадващ ход за вас ли се оказа предложението да водите самостоятелно предаване по ТВ7? В предаването &bdquo;Усещане за жена&rdquo; заставате на мястото на Гергана Стоянова.</strong><br /> - Приятно ми стана. И даже много хора приеха позитивно тази новина. Неотдавна гостувах на Карбовски и имаше разни хора, които гадно се изказаха за мен, но то не можеш да се харесаш на всички, нали така?! Но се оказа, че много хора действително ме свързват с израза &bdquo;Усещане за жена&rdquo;, което, няма да крия, че ми е приятно.<br /> <br /> <strong>- Попитах и Сашо, ще попитам и вас &ndash; колко пъти сте гледали &bdquo;Оркестър без име&rdquo;? По-скоро колко пъти сте се гледали и липсва ли ви този сюжет, времето, тогавашните ситуации?</strong><br /> - (смее се) Ами... аз съм гледала филма доста пъти, но не съм ги броила. Винаги, когато са го давали по телевизията, съм го гледала. Онзи ден например, когато го даваха по bTV, си го изгледах отново целия, защото ми е приятно. Спомням си за хубавите времена, в които всичко беше наред, всички бяха живи &ndash; родителите ми, съпругът ми, който тогава ми беше още гадже... И се връщам с наистина много приятни емоции. Иска ми се да върна времето с някаква магическа пръчица, да се върна там и всичко да се повтори отначало&hellip; Знам, че не може, обаче много ми се иска. <br /> <br /> <strong>- Говорите за магическа пръчица, с която да върнете времето, но пък аз се сещам за едно ваше есе, което четох в един женски сайт и си мисля, че посланията, които сте предали в него, по един или друг начин запечатват точно това време, за което си мечтаете да се върне&hellip; И още: &bdquo;Не се страхувай, ще те помня вечно!&rdquo;. Това е много силно! И сигурно е адресирано до бащата на Сашо&hellip;</strong><br /> - Да, до него. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Много ми беше мъчно за него, миличка, много!</strong></span><br /> <br /> (въздъхва) <br /> <br /> <strong>- Сигурна съм, че той ви помага отнякъде и бди над вас!</strong><br /> - И аз така си мисля. Дори тази работа, която сега ми предложиха, е много добре за мен, и съм сигурна, че той има някакво участие в това да ми се случват хубави неща.<br /> <br /> <strong>- Сънувате ли го?</strong><br /> - Всяка нощ! Всяка нощ го сънувам! Истината е, че няма ден, откакто си е отишъл, в който да не съм го сънувала. Това е просто уникално! Как го тълкувам ли? Не знам&hellip; всяка нощ е така. Може би заради факта, че голяма част от живота си съм прекарала с него и вероятно не мога още да осъзная, че е възможно да го няма. Защото аз бях на 22 години, когато се влюбих в него, и ние изкарахме много години - цели 34! Не мога може би да повярвам, че го няма, и затова го сънувам. Сънувам всякакви неща &ndash; че сме заедно, може и да се караме;, някой път сънувам, че е болен, друг път &ndash; че вече е здрав. Изобщо <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>нощите си изкарвам с него&hellip; </strong></span><br /> <br /> Много интересно...<br /> <br /> <strong>- Сашо беше споделил, че за него баща му е като скала, като монумент! И отдава силата на характера си именно на взетото от баща си&hellip;</strong><br /> - Да, точно така. Сашо много прилича на баща си. Негово копие е &ndash; не само на външен вид, но и по характер. От мен е взел само някои доста неприятни неща като избухливост, сприхавост (смее се), но наистина много прилича на баща си. Много съм доволна от това момче, щастлива съм, че стана такъв!<br /> <br /> <strong>- &hellip;избухливост, сприхавост, но аз бих добавила &ndash; и актьорски талант! Защото е интересно, че обикновено сравняват децата с родителите им особено когато говорим за известен човек в семейството. Сашо обаче сякаш се стреми постоянно да кове някаква индивидуалност, не ви копира, не живее в сянката ви, не следва вашите стъпки, проправя си свой път!</strong><br /> - (смее се) Благодаря ви. Дано! Точно така е и аз затова се дразня на хора, които казват: &bdquo;Ами тя сигурно го е набутала майка му&hellip;&rdquo;. Той просто е актьор, то се вижда на сцената, вижда се и в телевизията. Сашо е това, което е, защото има качества. Аз не мога нито да му ги дам, ако той ги няма, нито пък да го &bdquo;набутам някъде&rdquo; с връзки, нито да му помогна в тази професия.<br /> <br /> <strong>- Силна връзка ли имахте с вашите родители?</strong><br /> - Да, много силна връзка и с моите двама братя също. Така съм отгледана &ndash; в семейство, в което всички много се държахме един за друг. Много се грижехме един за друг. Така съм отгледала и Сашето, да има храна най-вече вкъщи. Да им е сготвено на децата &ndash; това, което обичат; да им е купено това, което харесват. Така съм го възпитавала и него &ndash; да е честен, да е прям, да е силен, да не се поддава на хорските приказки...<br /> <br /> <strong>- Четох преди време, че вашата майка е имала ясновидски способности, дарба. Вярно ли е наистина?</strong><br /> - Това е вярно и малцина го знаят. Майка ми беше страхотна ясновидка! Много виждаше в бъдещето и много неща ми е казвала за Сашко. Единственото, за което сбърка, е, че ще е момиче, но пък тя си признаваше, че бърка половете. Но още, след като го видя, ми каза много неща за него. Неща, които до този момент абсолютно са се случили!<br /> <br /> <strong>- Не ви ли подготви поне мъничко за загубата на вашия съпруг, при все че човек никога не може да бъде подготвен за такива страшни моменти&hellip;</strong><br /> - Има нещо интересно по този въпрос, което ще споделя. В деня на сватбата ми с мъжа ми, защото с него се оженихме след много, много голяма любов, аз попитах майка ми: &bdquo;Майко, кажи ми винаги ли ще бъда с него, завинаги ли ще останем заедно?&rdquo;. И тя отвърна: &bdquo;Да, завинаги, смъртта ще ви раздели&hellip;&rdquo;. И точно така стана!&hellip; Аз си мислех, че ще умрем заедно, в смисъл - че ще остареем, но стана така, както каза майка ми &ndash; ние бяхме до края заедно. Защото <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>вече аз нямам бъдеще </strong></span><br /> <br /> в този смисъл &ndash; аз няма да имам повече друг мъж до себе си, нито ще се женя...<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />