Най-известни писатели и политици си обявяват подобни схватки, но много рядко се стига до това крайно решение на техния спор
<em>Дуелите по света били като епидемия някога, като модата да се носи цвете на бутониерата, бастун в едната ръка и ръкавици (съвсем ненужни) в другата. Студентите в Германия, в Швейцария, във Франция считали, че не биха им повярвали в дипломата, ако се завърнат по родните си места след следването без някой белег по лицето, свидетелстващ за кръстосани саби или дори стреляне с пистолет. Това предизвиквало умиление, възторг и обожание в женските очи. </em><br /> <br /> Нашата история пази спомена за трийсетина дуели, като повечето са обявени и неосъществени впоследствие.<br /> <br /> Слава Богу, няма убити. Те се простират във времето от първите години след Освобождението до края на двайсетте години на ХХ век.<br /> За дуели им идвало на ум само на интелектуалците &ndash; писатели, журналисти, политици, адвокати... Селяните, занаятчийската гилдия, търговците, бедните чиновници не търсели такива ефектни поводи да блеснат с кураж и характер. Ето някои от хората, чиито имена са в този неголям списък от честолюбци, решени на подобна постъпка: Иван Вазов, П.Р. Славейков, Иван Ст. Андрейчин, Симеон Радев, д-р К. Кръстев, Петко Каравелов, Тодор Аврамов и... дори самият Стефан Стамболов.<br /> <br /> Историята с Вазов е повече от смешновата. Днес портретът му във всички христоматии е до тези на баща и син Петко и Пенчо Славейкови, но някога войната помежду им е била открита и сквернословна. Във вестниците!<br /> <br /> Започва се в 1883 г. в хумористичния в. &bdquo;Кукуригу&rdquo; и минава през в. &bdquo;Наука&rdquo;, в. &bdquo;Съединение&rdquo;, в. &bdquo;Народен глас&rdquo;, в. &bdquo;Конституция&rdquo;... Всичко начева от непремерените думи на Петко Р. Славейков: <br /> <br /> <u><strong>Четох вашата &quot;Грамада&quot;. Това е последният проблясък на един угасващ талант!,</strong></u><br /> <br /> както и от твърдението, че Вазов е отровен от &bdquo;горести, злоба и отчаяние&rdquo;... От своя страна сопотчанинът взема за повод изгубената Славейкова поема &bdquo;Бойка&rdquo; и иронично подмята: &bdquo;Чудим се как така дедо Славейков взе да губи произведенията си...&rdquo; И <br /> обещава, като се намери &bdquo;Бойка&rdquo;, той, Вазов, да я сложи в един том, където има и други Славейкови творби, до една плагиатствани от чужбински стихотворения...<br /> <br /> Така работата стига до дуел!!! Всичко затихва едва когато Вазов съобщава (чрез пресата, естествено!): &bdquo;Много съжалявам, че сте си въобразили, че аз мисля да Ви обявявам дуел... колкото и да ми е скъпа честта... аз никога не бих се решил да направя срещу Вас такова престъпление и такава глупост... Няма вече публично да отговарям на псувните Ви и Ви ги оставям като едно утешение на упадъка и на безсилната Ви злоба. Младостта и бъдещето могат да бъдат великодушни&rdquo;. <br /> <br /> След време кампанията се подема от Пенчо Славейков и кръга &bdquo;Мисъл&rdquo;. Пенчо заявява, че Вазовата &bdquo;опълченска или солдатска поезия&rdquo; вече няма никаква стойност, че сюжетите на повечето му разкази са банални, а художествената част &ndash; скромна. Грозно! От своя страна Вазов се произнася, че Пенчовите стихове накуцват като него самия... Гадно! Никак не му е лесно на &bdquo;старейшината&rdquo;, защото във &bdquo;вражето&rdquo; поле нападателите често са напълно анонимни. Някои от хулите са съвсем вулгарни:<br /> <br /> <u><strong>Какво ни занимава Вазов, люляка ли му е замирисал? На п... му е замирисал! </strong></u><br /> <br /> Да, някогашната преса е била безцеремонна и самата тя подстрекавала към обидно противопоставяне и конфликт на публични личности, нали по този начин собствениците на вестниците пълнели кесиите си!<br /> <br /> Ето още една история на дуел. През 1911 г. в &bdquo;Тръпковата&rdquo; галерия (собственикът бил Тръпко Василев от Костур) била открита необикновената изложба, наречена диорама, на свищовския художник Александър Божинов. Това са едни картонени фигури, закрепени върху плот, изобразяващи (в случая) разходката на известни софийски люде по бул. &bdquo;Цар Освободител&rdquo; &ndash; министри, писатели, депутати, офицери, дами от хайлайфа... Художникът си е позволил леко шаржиране и това вече е интересно, залата била непрекъснато пълна с народ, който гледа, коментира, смее се, ехидничи... На едно място е изобразена мадам Грецер, съпруга на личния лекар на царя, как подава ръка за здрависване на един небезизвестен офицер - кавалерийският поручик Христо Н. Тъпчилещов. Информиран за тази история, офицерът влиза в галерията и вбесен от гледката, изскубва двете фигури и си излиза. Истината е, че по-късно, разкаян, той ги връща обратно и се извинява, но <br /> <br /> <u><strong>Петър Морозов, художник и &bdquo;ступанин&rdquo; на изложбата, пламва от обида и обявява дуел на невъздържания поручик</strong></u> <br /> <br /> Както си му е ред, избира си двама секунданти. Единият е младият архитект Атанас Донков &ndash; 24-годишен габровец, току-що завършил архитектура в Торино, Италия. Сред софиянци е известен и като &ldquo;весел и даровит хуморист и рисувач&rdquo;. Десетина години по-късно, заедно с група столични дами, ще бъде вдъхновител на първия български куклен театър. Съавтор е на проекта за паметника на свободата на Шипка. Другият секундант е великотърновецът Илия Янулов, влиятелен юрист. Поручик Тъпчилещов се оказва в деликатна ситуация - не може да не приеме дуела, задължава го офицерският му пагон. Неговите секунданти са двама офицери. На 20 януари секундантите от двете страни се събират и без разногласия решават: &ldquo;Постъпката на г-н Тъпчилещов е една грешка, в която има голяма доза недоразумение&rdquo;. <br /> <br /> Лесно се споразумяват &ndash; в тяхно присъствие поручикът да иска извинение за &ldquo;неволния пропуск&rdquo;. Още същия ден двете тройки се срещат, извинителните думи са казани още веднъж, ръкуват се и всичко приключва може би с почерпка.<br /> <br /> <u><strong>Дуелът, въвличащ името на Стефан Стамболов, е също жалка работа, </strong></u><br /> <br /> защото цели (и постига!) оставката му. Това е един от малкото случаи, в които става дума за честта на жена. Годината е 1894 г., април месец. Няколко столични вестника пускат пикантната новина, че съпругата на военния министър Михаил Савов била му изневерявала с Панайот Славков, който е пък приятел на Стефан Стамболов, като се намеква, че всъщност и премиерът се е възползвал от шавливата госпожа... Савов обявява дуел на Стамболов, за секунданти избира двама подполковници.<br /> <br /> Стефан Стамболов публично отрича обвиненията, доказва къде се е намирал по време на упоменатите в публикацията &ldquo;блудства&quot;. Но той е темпераментен мъж, освен революционер и държавник. Затова с достойнство приема дуела и определя свои секунданти. Цяла България слухти: какво ще стане по-нататък? Не, няма да замирише на барут, дуелът не се е състоял. Четиримата секунданти са на едно мнение: няма сериозен повод за дуелиране. Така те предотвратяват едно безумие &ndash; нали и двамата противници отлично си служат с револвера!<br /> <br /> Военният министър обаче продължава разправията &ndash; показно и отчасти непочтено. Назначава нови секунданти, уж е непримирим. В същото време тайно моли княза да му запази живота и да му разреши излизане в чужбина със семейството. Всъщност се кани да бяга от евентуалния дуел. Новите секунданти също не намират основания за &ldquo;удовлетворение на честта чрез дуел&rdquo;. И какво: всичко затихва от само себе си? Да, но така се стига до премиерската оставка през май 1894 г.<br /> <br /> <br /> <strong>Петя АЛЕКСАНДРОВА</strong><br />