В тази кислородна бутилка, дето е дишал от нея в самолета, или е имало нещо друго, или пък си е била направо празна
<em>&nbsp;На 30 януари т.г. се навършиха 120 г. от рождението на цар Борис ІІІ. За историците той е личност с положителен и негативен знак, но си остава един от сериозните държавници на България. </em><br /> <br /> Когато търсих в архива на Националната библиотека &quot;Св. св. Кирил и Методий&quot; материали за хора от Дряново и Дряновския край, се натъкнах на един интересен факт от книгата &quot;Аз бях до Негово величество&quot; на Сава Джеврев. Самият автор разказваше в нея, че е най-дългогодишният шофьор на цар Борис Трети, а в биографията му се споменаваше, че родителите му са от именития род Джевреви от Дряново. Знам, че братя Джевреви са били активни участници в Априлското въстание и членове на Дряновския таен революционен комитет. Ето какво разказва Сава Джеврев за последните дни на Борис ІІІ. <br /> <br /> &bdquo;Много пъти с Царя сме правили екскурзии по нашите прекрасни планини. Качвали сме се на витошкия първенец Черни връх, на Юмрукчал в Стара планина (сега връх Ботев) на кон, на рилските върхове Мусала, Грънчар... На Козята стена в Стара планина сме ходили за еделвайси. <br /> <br /> <u><strong>С Негово Величество сме правили такива преходи по планините, каквито човек с болно сърце никога не би издържал</strong></u> <br /> <br /> До фаталната си трета среща с Хитлер Царят никога не беше се оплаквал от сърце. А с него сме се катерили къде ли не по балканите! След като взех Н. В. Борис III последния път от летището, го оставих в двореца, заедно с генерала. <br /> <br /> На другия ден, във вторник, той отиде при сестра си Евдокия. Тя беше в градината, нещо си копаеше там. Двамата поприказваха 15-20 минути. После Евдокия изпрати Царя до колата и вече сядайки до мен, си довърши приказката. Сестра му каза: &bdquo;Ще трябва да отидеш до Чамкория, защото и на мен не ми харесва това нещо със сърцето&rdquo;. Негово Величество й обеща още на другия ден да тръгне за Рила. И наистина, в сряда тръгнахме за Чамкория с Царя, Княза, със Свилен Николов и майор Бардаров. Балан беше също с него. На другия ден всички се качиха на Мусала. В четвъртък дойде Царицата с децата. Царят вече се беше върнал от Мусала. Той започна да се разхожда със семейството си из околностите. <br /> <br /> В понеделник Царят слезе в София заедно с другия шофьор и със Свилeн Николов. Казал, че ще се върне на обяд. На обяд не се върна. Вечерта пак телефонирал, че има работа. И така &ndash; все не се връща... На другия ден, във вторник, бях до гаража само по риза. <br /> <br /> Имаше хубаво слънце. И по едно време гледам &ndash; насреща ми тича, също по риза, княз Кирил. Карай, вика, бързо за София!. Дори не ми даде да си взема документите. Седнах веднага зад волана и излязохме от задния пряк път. Принцът само ми нарежда: &bdquo;Давай, давай...&rdquo; , а той винаги, като съм го возил, не искаше да карам бързо. Случвало ми се е даже, когато Царят е там, да вика &bdquo;Давай!&rdquo;, а той седи зад мен и ми шепне на лявото ухо: &bdquo;По-леко&rdquo; и ме тупа по рамото.<br /> <br /> <u><strong>Искърското дефиле го минах на две колелета </strong></u><br /> <br /> Още ми настръхва косата, като си спомня това пътуване. Защото князът постоянно ме подканяше да карам колкото мога по-бързо. Стигнахме двореца. Веднага ми направиха впечатление двамата полицаи на вратата. Друг път като идваме, тъй като блъсната при отварянето, вратата така издрънчаваше, че на &bdquo;Александър Невски&rdquo; камбаните се разхлопваха. Сега обаче и двамата държат внимателно портата да не хлопне. Гледам и не разбирам какво става... А князът слезе от колата и тичешком влезе в двореца. Отидох си в гаража. Там всички омърлушени, навели глави. Тогава научих, че Царят е болен. Професори идвали при него от Австрия. В четвъртък или петък чак бяха известили Царицата, че Негово Величество е много болен, и тя слезе от Чамкория. Но беше вече късно. Тя дошла при Царя и го попитала нещо, но той не могъл да й отговори. В събота към обяд му се подобрило малко положението. Казаха, че германските професори са донесли някакъв апарат, но и те не можеха да помогнат. Все се надявахме..., но в събота, Света Богородица, на 28 август 1943 г. в 16 часа и 22 минути той издъхна. <br /> <br /> <u><strong>С Царицата така и не можаха да си кажат и една дума</strong></u><br /> <br /> Княз Кирил може да си е поговорил с него. Но така и не се чу какво точно са си казали насаме двамата братя. Евдокия по това време беше в Чамкория. На нея също не бяха казали, че Царят е болен. Сигурен съм, че Негово Величество беше отровен! Та той си беше здрав и прав! В тази кислородна бутилка, дето е дишал от нея в самолета, или е имало нещо друго, или пък си е била направо празна. Но нещо, което е причинило смъртта му, несъмнено е имало!<br /> <br /> <br /> <strong>Любомир ДИМИТРОВ (Бахчеванов) </strong><br />