Когато на последните избори за кмет двамата кандидати тръгват да купуват гласове, бай Симо ги прогони с вилата си, като им каза, че той за едната чест живее и не се продава.
<em>Когато Дако Шарения и Боно Кривия се съдиха къде да е синурът между градините им, и двамата го призоваха за свидетел. Дако му обеща прасе, ако свидетелства в негова полза, а Боно &ndash; агне. Ама той отказа и на двамата, като и на тях каза, че за едната чест живее.</em><br /> <br /> Неговият девиз е: Аз не се продавам, значи никой не може да ме купи. Това му е останало от времето, когато бил околийски началник. Тогава се решило да се строи язовир и за целта трябвало да бъдат отчуждени 3600 дка. Ама той се запънал и казал, че земята трябва да се плати два пъти по-скъпо. Лично първият секретар на Окръжния комитет на БКП му дошъл на крака да го убеждава да се откаже от намерението си, ама той останал непреклонен. Изключили го от партията и го свалили от поста му.<br /> <br /> Ама животът е сложно нещо. През пролетта на 2011 г. в селото дойде Гергана Стойнева като представителка на винарския завод, да сключва договори за изкупуване на реколтата на зелено и най-вече я интересуват сливите, защото искали да правят хубава ракия от тях. А най-голямата и най-гледаната бахча е на бай Симо. Отива Гергана при него и му предлага по 45 ст. за килограм. Според бай Симо при тази цена всеки разговор е излишен. Казва на Гергана, че <br /> <br /> <strong><u>от 100 кг сливи вари по 15 л ракия, която продава по 12 лв., </u></strong><br /> <br /> защото е направо мехлем за душата. А тя му предлага за 100 кг 45 лв., когато той от тях може да изкара 180 лв. И дума да не става! Гергана се прави на заинтересована и иска да опита от ракията на бай Симо. Кани я той в дома си, слага на масата еднолитрова бутилка и мезе от сланина, по този край така се пие &ndash; трябва да се смаже гърлото и стомахът, за да влиза по-гладко. Та сядат двамата на масата и ха една чашка, ха втора, па стигат до три и четири. Бай Симо е вдовец от 16 г. и през това време не е имал връзка с жена, не че няма мерак, ама то в селото само бабички над 70 г. живеят. А Гергана е някъде към 40 и след всяка чашка му се струва все по-хубава и привлекателна. <br /> <br /> <strong><u>Та се престрашава и я грабва в обятията си </u></strong><br /> <br /> Какво е станало, може само да се предположи. Гергана се пренася да живее при него и в селото се понася слух, че бай Симо ще се жени. Поп Златко го подпитва за кога да насрочи венчавката. В селото не е имало сватба от 17 г. и всички се готвят за голямо пиршество. И бай Симо наистина предлага на Гергана да се оженят. &bdquo;Съгласна съм - казва му тя, - но се подпиши, че няма да се отметнеш&ldquo; и му поднася един лист с нещо написано. Той си слага подписа. Когато на сутринта се събужда, Гергана я няма. След 2 месеца, когато сливите узряват, при бай Симо идва друг представител на винзавода и му представя подписан от него документ, според който цялата му реколта е продадена за 5 ст. на килограм. По този повод в селото излиза една приказка &ndash; &bdquo;с една слива между краката може да се обере на бай Симо бахчата&ldquo;.<br /> <br /> <br /> <strong>Станьо ЛЕСЕВ</strong><br />