Здравната реформа почти унищожи неотложната помощ
<em>Стратегията за развитие на спешната помощ 2014-2020 г. се изработва без участието на пациентските организации и без да се взима предвид мнението на медиците, работещи там. Лекари, фелдшери, сестри и пациентски организации очертават сериозната криза, в която се намира тази част от медицинския сектор у нас, и предупредиха за опасността спешната помощ да остане без професионални кадри, което ще изложи на риск живота на нуждаещите се пациенти.</em><br /> <br /> Д-р Десислава Кателиева, председател на асоциацията на работещите в &bdquo;Спешна помощ&rdquo;, с разочарование отбеляза, че &bdquo;никой не търси мнението на другата важна страна, а именно - пациентите. Друг сериозен проблем е свързан с времето, за което колите стигат до пациентите&rdquo;, каза д-р Кателиева.<br /> <br /> <strong>- Д-р Кателиева, спешната помощ ли е най-сериозният проблем в българското здравеопазване?</strong><br /> - Проблемите на &bdquo;Спешна помощ&rdquo; са изключително тежки, защото от години тя изпълнява ролята на резервна гума в здравеопазването. От години обираме луфтовете на реформата, изпълняваме огромен обем неотложна помощ, защото няма такава организирана, независимо че нямаме нищо общо с нея. От години обслужваме неосигурени, защото правителствата не успяват да ги накарат да си плащат вноските.<br /> <br /> От години искаме да се изработят правила, алгоритми за работа, да се преценява предварително опасността за екипа.<br /> <br /> <strong>- Казвате, че англичаните от 2006 г. работят с алгоритми в спешната помощ. Има ли наченки на такива у нас в 2014 г.?</strong><br /> - Не, изобщо нищо няма и не се случва. Когато преди 20 години започнах работа, имаше спешна и бърза помощ. Сега личните лекари са задължени да поемат спешната помощ. Те обаче не могат и наемат други лекари, на които плащат, за да им свършат работата. <br /> <br /> Тези кабинети обаче са твърде малко в цялата страна &ndash; в област Силистра такова явление &bdquo;неотложен кабинет&rdquo; няма! В момента екипите на &bdquo;Спешна помощ&rdquo; са предназначени само за оказване на спешна помощ и субективната преценка на пациента не е най-добрият вариант сам да си прецени степента на спешност.<br /> <br /> В практиката си съм имала пациенти с инфаркти, инсулти, които са животозастрашаващи състояния, които пациентът е подценил и не е потърсил помощ. Търсят такава неговите близки, когато той е вече в безсъзнание или дори в клинична смърт. Докато има по-страхливи пациенти, които викат екипите за глупости.<br /> <u><br /> Например за сверка на апарата за кръвно</u><br /> <br /> или че има от 10 дни проблеми с кръвното. Но през тези 10 дни въобще не им е минавало през ума да отидат при личния лекар... Ние искаме наистина спешната помощ да е спешна. В противен случай не можем да бъдем спешни медици &ndash; пропускаме спешните пациенти. Въпреки тези ми думи, приканвам пациентите да звънят на 112 &ndash; по всяко време, а не да чакат до сутринта да им премине сърдечната атака например.<br /> <br /> <strong>- Какво бихте искали да се промени?</strong><br /> - От 2 години искаме да се приеме закон за спешната помощ. Той трябва да регулира кой какво да извършва по време на оказване на спешна помощ. Съществува тенденция скоро да няма медицински фелдшери в долекарските екипи &ndash; специалността въобще не е популярна, от 20 години няма производство на такива кадри. Не е далеч моментът, когато парамедиците ще поемат спешната помощ. Но за да дойдат те, трябва да се въведат правила, както и телемедицината. По света парамедиците работят под контрол на лекари, особено когато се отнася до заплаха за живота. Лекарският труд по света е много скъп, за да бъде изпратен той на улицата, както е у нас! Ние сме една от малкото облагодетелствани държави, които имат лекар в спешните си екипи.<br /> <br /> <strong>- Агресията, която проявяваме спрямо вас, няма ли да ви накара да напуснете спешната помощ?</strong><br /> - Наясно сме, че няма как да си спешен медик, и да не бъдеш подложен на агресия. Част от хората, агресивни към нас, са с психически отклонения, със зависимости към медикаменти, алкохол или дрога.<br /> <br /> <u>Понякога попадаме на пациенти с криминално минало</u><br /> <br /> Най-често проявяват агресия близки на пациенти в много тежко състояние &ndash; те имат чувството, че минутите са часове. Афектирани, тези хора не могат да преценят, че пречат, като нападат екипа. Този екип трябва да си събере главата, да мисли как да помогне, а в същото това време ти крещят. Ясно ни е, че агресия винаги ще има, въпросът е какво ще се направи да бъде ограничена.<br /> <br /> <strong>- В момента не се ли извършва спешна помощ на парче &ndash; някой трябва да прецени кой да отиде, дали ще бъде нападнат екипът, да се изпрати ли полиция?</strong><br /> - В края на миналата година у нас дойде един от най-добрите реформатори на спешната помощ в света &ndash; д-р Арафат от Румъния. Той е успял да събере всички оператори в едно помещение &ndash; 112 го приема и препраща повикването на съседния пулт, където е лекарят. Той преценява кой ще отиде, в редки случаи излиза лекар на улицата. Там се работи в синхрон и скъсяват времето до минимум &ndash; това у нас скоро няма да се случи. Затова се случват и грешки в упътването &ndash;<br /> <br /> <u>работим като &bdquo;развален телефон&rdquo;</u><br /> <br /> Понякога закъсняваме фатално... Хубава е идеята да се купят хеликоптери, нови линейки, мотори, лодки &ndash; има го по света. Но нека първо да въведем ред в работата си.<br /> <strong><br /> - Защо никой не иска да приобщи световния спешен опит към нашата действителност?</strong><br /> - Много просто е &ndash; защото спешната помощ се оказва от медици. А тези медици са идеалният бушон на едно реформиращо се здравеопазване. При положение че има лекар в спешния кабинет, има лекар и в линейката, няма нужда всеки пациент да се кара в лечебно заведение. Така ще се тушира проблемът с над 2 млн. души здравно неосигурени. Приоритет на личните лекари се оказа, че когато нямат направления, те предпочитат &bdquo;Спешна помощ&rdquo; да хоспитализира болния. Има прекалено много болести в самото ни здравеопазване, за които спешната помощ като вариант е много удобна. Но вече и тя е болна &ndash; с намаляване на броя на лекарите в нея тя няма как да бъде този бушон, няма как да покрива липсата на неотложни кабинети, недостига на общопрактикуващи лекари...<br /> <strong><br /> - Докога здравните политици в България ще откриват топлата вода и ще поливат с нея спешната помощ?</strong><br /> - Само докато все още има лекари! Когато свършат, ще пуснат парамедиците. А той не може да замести гореизложените бушони &ndash; той просто <br /> <br /> <u>взима пациента и го води в болницата </u><br /> <br /> - Той не може да поставя диагнози и да предписва лечение &ndash; това е! Трябва само да заведе жив пациента в болницата.<br /> <br /> <strong>- 20 години в &bdquo;Спешна помощ&rdquo; &ndash; не ви ли е идвало да захвърлите чантата и да &bdquo;хванете гората&rdquo;?</strong><br /> - Имало е много пъти, когато съм се прибирала и съм казвала, че това е било последното ми дежурство. Особено когато имаш повече от 1-2-3 смъртни случая... Веднъж при катастрофа загубих три млади момчета. След такова нещо често се питаш какво правиш там... Понякога с месеци тези пациенти, които си загубил в битката със смъртта, се връщат при теб, като затвориш очи. <br /> <br /> Проявите на агресия &ndash; вербална или физическа &ndash; също много ме натоварва. Но си признавам &ndash; най ми е уютно в спешния кабинет, в линейката. Привързана съм към работата си, спешната помощ ти дава голяма свобода на решенията и действията. Не съм зависима от Здравна каса, от клинични пътеки, от всички формалности, които реформата налага в здравеопазването. Ти не се интересуваш дали пациентът е осигурен, или не &ndash; интересува те къде го боли, откога го боли, колко го боли, колко е застрашен. <br /> <br /> Здравната реформа почти унищожи &bdquo;Спешна помощ&rdquo;! Не познавам друга държава с нормативно уредени клинични пътеки &ndash; много трудно е да се работи по този начин.<br /> <br /> <br /> <strong>Люба МОМЧИЛОВА</strong><br />