Айнщайн наблягал на макароните
<strong>Вкусен отдих</strong><br /> <br /> Работейки усилено върху някакъв проблем, нашият мозък се уморява. Определени негови дялове се активизират прекомерно и за да отпочинат, е необходимо да бъдат възбудени други дялове, човек да се поразсее. Един от начините за поемане на дъх е вкусната трапеза. Неслучайно много велики учени се славели като големи лакомници.<br /> <br /> Академик Иван Павлов например след лекции се увличал по подбора на добри комбинации от продукти и дори ги изпитвал върху себе си, пробвайки ястията. Той стигнал до извода, че хранителните продукти се делят на силни и слаби дразнители на стомашната секреция. Към силните той отнесъл всички напитки, съдържащи алкохол и въглероден двуокис, а също кафето, обезмасленото мляко, горчицата, пипера, магданоза, хряна, всички пържени и сурови ястия, пушените храни, месните и рибните консерви, гъбните бульони, черния хляб. &ldquo;Всички силни дразнители на стомашната секреция или се изключват от храненето, ако имате язвена болест, или рязко се ограничават&rdquo;, пише академикът. Той препоръчвал да се употребяват продукти от групата на слабите дразнители. Това са алкална вода, сода бикарбонат, високомаслено мляко, извара, яйчен белтък, добре сварено месо и прясна риба, зеленчуци във вид на пюре, плодове. На първо място Павлов поставял млякото.<br /> <br /> Изискани вегетариански ястия предпочитали Сократ, Питагор, Платон, Исак Нютон. Вегетарианецът Алберт Айнщайн само веднъж в годината изяждал късче месо, за да достави удоволствие на жена си, а основно наблягал на макароните и ориза със сложни сосове. Философът Монтен не смятал за нещо под достойнството му да напише трактата &ldquo;Науката за храната&rdquo;. А известният руски физиолог и биохимик Александър Данилевски е автор на книгата &ldquo;Храната и характерът&rdquo;.<br /> <br /> <em>Да съставим дневно меню от три ястия, обичани от високочелите гении.</em><br /> <br /> <hr /> <strong>Закуска</strong><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><u><strong>Цитрусова салата от Алфред Нобел</strong></u></span><br /> <br /> Малцина знаят, че според първото завещание на шведския химик Алфред Нобел средствата от неговите изобретения трябвало да бъдат изразходвани за строителство на крематориуми. По онова време обаче римският папа не признавал кремацията. Тогава в ново завещание Нобел се разпоредил да бъде създаден фонд, проценти от който да бъдат отделяни за награди за научни открития. Днес на банкетите за лауреатите предлагат на гостите любимите ястия на учения: няколко вида ракообразни със сос, пушена сьомга, филе от токачка с горски гъби, картофен огретен и салата от цитрусови плодове.<br /> <br /> <u>Как се приготвя салатата</u><br /> <br /> Обелват се жълт и розов грейпфрут, разделят се на резени над паничка, за да се събере сокът. Същото се прави с два портокала. Добавя се 1 супена лъжица течен мед. В сух тиган се запичат 25 г слънчогледови или тиквени семки и се добавят към салатата. Всичко се смесва с лъжичка йогурт.<br /> <br /> <hr /> <strong>Обяд<br /> </strong><br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><u><strong>Супа минестроне от Леонардо да Винчи</strong></u></span><br /> <br /> Ренесансовият гений имал още една страст - кулинарията. Преди 20 години в Италия се появила странна книга със заглавие &ldquo;Кодексът на Романови&rdquo;. В кратка бележка в увода на книгата се твърдяло, че тя е копирана от ръкопис манускрипт на Леонардо, съхраняващ се в архивите на Ермитажа. Книгата направила фурор, тъй като разкривала неизвестна дотогава страна на гения. Наистина оригиналът така и не бил намерен. Но специалистите, изследвали &ldquo;Кодекса&rdquo;, стигнали до извода, че да Винчи безспорно може да е неин автор. В книгата са приведени оригинални рецепти на сандвичи, &ldquo;любовни еликсири&rdquo; и различни супи, от които Леонардо обичал най-много минестроне - тя му напомняла за детството.<br /> <br /> <u>Рецептата</u><br /> <br /> Представлява гъста зеленчукова супа, чиято рецепта може да се различава силно според региона и сезона. Рецептата дадена тук е една от най - разпространените.<br /> <br /> Фасулът се сварява в 2 л. вода, като се овкусява със сол малко преди да стане готов. След това фасула се изважда, като водата се запазва. Целината, лукът, морковите, чесънът и магданозът се нарязват на ситно и след това се задушават няколко минути в маслото. След това се добавят към водата от боба, заедно с граха и нарязаните на ситно зеле и картофи. Добавя се и доматеното пюре и се овкусява със сол и чер пипер. Оставя се да ври около 15 мин. След това се добавя 1/2 ч. ч фиде и се оставя да поври още 10 мин., след което се добавя и фасулът.&nbsp;Супата се сервира, поръсена с настъргано сирене &quot;Parmigiano&quot;.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201403/Supa.jpg" alt="Supa.jpg" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="347" /><br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><u><strong>Пиле по френски от Нобеловия лауреат </strong></u></span><br /> <br /> Виталий ГинзбургЗа кулинарните пристрастия на световноизвестния физик разказва съпругата му Нина Ивановна:<br /> Той много обича сандвичи с шунка и кашкавал, супа от бели гъби и бяло пилешко месо.<br /> <br /> <u>Рецептата</u><br /> <br /> 1 кг пилешки гърди се подправят със сол и пипер. 4 малки патладжана се нарязват на резенчета с дължина 1 см. 3 глави лук и 4 домата се нарязват на колелца. В дълбок тиган се загрява слънчогледово олио, лукът, патладжаните, доматите и месото се нареждат на слоеве. Три скилидки чесън се счукват и добавят към сместа и всичко се залива с майонеза. Пече се във фурна при температура 200 градуса около 30 минути.<br /> <br /> <hr /> <strong>Вечеря</strong><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><u><strong>Сбитен от Ломоносов</strong></u></span><br /> <br /> Като истински крайморски жител Михаил Ломоносов предпочитал традиционните за жителите на руския Север ястия: солена сьомга, пушена навага, печена треска и сбитен /гореща напитка от мед с подправки/.<br /> <br /> Веднъж Ломоносов трябвало да приеме в дома си Екатерина II, която неочаквано му дошла на гости. Михаил Василиевич доста се притеснил - не можел да предложи на императрицата нищо друго освен каша и кисела чорба. За изумление на учения императрицата изяла всичко с голямо удоволствие. Но и тя не му останала длъжна. Когато приемала гения в своя дворец, на обяд му сервирали не по-малко вкусна супа и горещ сбитен.<br /> <br /> <u>Как се вари&nbsp;напитката</u><br /> <br /> Медът се разтваря в гореща вода - на 1 чаша 3 чаени лъжички мед - и се вари 20 минути. Добавят се подправки - джинджифил, канела, кимион, дафинов лист, и се вари още 5 минути. Най-добре е подправките да се сложат в марлена торбичка. След това се приготвя карамелизирана захар. Захарта - най-добре на бучки - се слага в метален черпак или лъжица и се държи на огъня, докато се превърне в тъмна течност. Карамелът се смесва с медения сироп. Напитката се сервира гореща.<br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><u><strong>Задушена змиорка от Аристотел</strong></u></span><br /> <br /> Има исторически анекдот за това, как великият учен Аристотел за отмъщение задето го подминали на пир у Александър Македонски и не му поднесли най-апетитното блюдо - пушени и задушени змиорки - изказал на трапезата хипотезата, че тези вкусни риби произхождат от червеи, изпълзяващи от оборска тор. Философът присмехулник сигурно доста е съсипал апетита на сътрапезниците си, но истината е, че всъщност и той не знаел истината на загадката как се размножават змиорките. Тази тайна била разбулена чак след две хиляди години. Оказало се, че яйчниците на змиорките могат да се видят само с мощен микроскоп.<br /> <br /> <u>Рецептата</u><br /> <br /> Две змиорки с дължина 50 см се почистват от кожата и костите, нарязват се на парчета по 5 см и се посоляват. В глинен съд или тиган с удебелено дъно се наливат 60 мл зехтин. Добавят се няколко счукани скилидки чесън, дафинов лист и чубрица по вкус, наливат се изцеденият сок от един портокал, малко настъргана портокалова кора и щипка червен пипер и сол. Змиорките се слагат в този сос, заливат се с вино /140 мл/ и се добавя вода, докато ги покрие. Задушават се в отворен съд на среден огън 30 минути.<br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />