Когато бях в болницата, се бореха за живота на Тодор Колев и оперираха през една дупка жлъчката на Тончо Русев
<em>&nbsp;Развигор Попов е български музикант и композитор. Роден е в София на 28 май 1940 г. Завършва Музикалната академия. Музикалната му кариера стартира в състава &ldquo;Мелоди&rdquo; на Емил Димитров. По-късно преминава в &ldquo;Стакато&rdquo;, а след това и в група &ldquo;Старт&rdquo;, с която има осем албума. През 1979 г. започва да композира детски песни, като най-известната от тях е &ldquo;Вълкът и седемте козлета&rdquo; изпята заедно с Мими Иванова.</em><br /> <br /> Развигор е един от композиторите с най-обичаните песни. Освен песните за певицата с най-звънкия глас и негова любима жена - Мими Иванова, той е написал песни за цяла плеяда български музиканти.<br /> <br /> Самият той свири на пиано, пее и радва публиката с неповторимото си излъчване вече години наред. Заедно с Мими продължават да обучават млади хора в &ldquo;Детски театър&rdquo; към колежа &ldquo;Любен Гройс&rdquo;.<br /> <br /> Няма българи, които да не могат да запеят известните му песни - &ldquo;15 лалета&rdquo;, &ldquo;Вече свърши хубавото време&rdquo;, &ldquo;Вълкът и седемте козлета&rdquo;. Работил е също с най-обичаните музиканти, получавал е награди, като през 1996 г. му е присъдена голямата награда на &ldquo;Златният Орфей&rdquo; за цялостен принос.<br /> <br /> За работата си като музикант, за музиката и любовта - ето какво сподели Развигор Попов за читателите на в. &ldquo;Доктор&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Г-н Попов, как сте със здравето?</strong><br /> - Добре съм, аз открай време не обръщам внимание на някакви дребни болежки. Напоследък нещо ме наболява дясното коляно, като го раздвижа, ми разминава болката. Лошото е, че работата ми е свързана с обездвижване, придвижвам се с кола. Като работя на компютъра или на пианото вкъщи, с часове изкарвам седнал на едно място. Това започна да ми тежи, защото на тези години имаме необходимост от движение, от разходки. Страхувам се обаче, че имам добър апетит... Знам, че той води до угаждане, оттам и до затлъстяване. Честно казано, това са бели кахъри според мен.<br /> <br /> Поддържа ме здрав работата ми - замислял съм се, че ако дойде момент, в който ще се залежа и няма да мога да работя, това направо ще ме убие! Скоро ще навърша 74 години, сигурно затова съм и малко разсеян, но смятам, че е естествено за тази възраст. Въпреки че съм много ангажиран, наложих си да намирам време да решавам кръстословици - знам, че това раздвижва мозъка. А за нас, музикантите, е много полезно свиренето - затова и ме намирате тук, пред пианото. Освен удоволствие, това поддържа и формата ми, както и нервната ми система - да не умират нервните клетки, защото за тях няма възстановяване.<br /> <br /> <strong>- Страхувате ли се от старостта?</strong><br /> - Не, не се страхувам, но искам възможно по-дълго време да съм трудоспособен и наред с акъла. Имам за пример мой роднина - в последните две години от живота си изпадна в такава страшна деменция, цялата фамилия се въртеше около него, за да му помага. Той самият беше престанал да разбира какво се случва, но всички около него страдаха много от заболяването му.<br /> <br /> <strong>- А за здравето си?</strong><br /> - Не мога категорично да кажа, не, не се страхувам, но се старая да не обръщам внимание на никоя налегнала ме болежка. Отминавам ги с пренебрежение, те самите го разбират това и бягат от мен. В момента това, което ме засегна и заради възрастта ми, е аденом на простатата. Доброкачествен е, но пробвам най-различни медикаменти. За съжаление се оказа, че този медикамент, който най-добре ми действа,<br /> <br /> <u>има съставка, към която съм силно алергичен</u><br /> <br /> Получих разстройство и лекарите ми казаха да не го приемам. Взимам и хранителни добавки - от многото на пазара има някои добри и полезни. Поддържам се, не съм се оставил на волята на съдбата.<br /> <br /> <strong>- Имали ли сте сериозен здравословен проблем? Как го преодоляхте?</strong><br /> - Миналата година във Военна болница ми изчистиха полипи в дебелото черво. От цялата процедура най-приятен спомен имам от анестезиолога - едно младо момче, усмихнато, с лекота си свърши работата. А защо във Военна болница - просто с нея поддържам роднински връзки. С проф. Белоконски сме роднини, с него е удоволствие да се посъветваш за решаването на някоя болежка. Неговият син, Евгени, е завеждащ хирургията. В поликлиниката, където ми откриха полипа, се оказа, че докторът като пенсионер няма право да ме оперира, той е само диагностик. За мен това е погубена квалификация...<br /> <br /> Когато бях в болницата, там беше и Тодор Колев - много се бориха лекарите с болестта му, за съжаление не можаха да му помогнат. Пак по същото време се лекуваше и Тончо Русев - камъни от жлъчката му извадиха. Той беше много удивен, както и аз, разбира се, защото за първи път виждах как през<br /> <br /> <u>една малка дупчица в корема вадят цял камък</u><br /> <br /> Тончо беше във възторг от този вид интервенция. Иначе много беше отслабнал, беше доста зле, имаше силни болки - сега е като кукуряк, съвзе се, продължава да работи.<br /> <strong><br /> - Да разбирам ли, че се доверявате на лекарите от Военна болница?</strong><br /> - Не, не само на тях, доверявам се на добрите лекари, които хич не са малко у нас. Вярно е, че много медици напускат България, и то най-добрите ни, но останаха и такива, които успешно ни лекуват.<br /> <br /> <strong>- Лекува ли музиката?</strong><br /> - Да, най-вече когато човек е уморен, но не само да слуша музика, а и да я изпълнява. Слушането е силен релакс за организма, има такива специални композиции, които използват психиатрите. За броени минути музиката изкарва негативните емоции и успокоява. Иначе българите не умеят да се грижат за здравето си. Добре, че медиите публикуват съвети и мнения на водещи специалисти по различни медицински проблеми. Такъв е и вашият вестник &ldquo;Доктор&rdquo;! За съжаление българите се опитваме да се спасяваме поединично, рядко ще се притечем на човек в беда, но това се случва в големите градове. В малките населени места обаче расте много добре възпитано младо поколение - те знаят какво искат, как да живеят и добре се грижат за здравето си.<br /> <br /> <strong>- Разчитате ли на народната медицина?</strong><br /> - Съпругата ми, Мими, е по-запалена по билките. Тя ми приготвя някакви отвари, чайове, кара ме да пия повече вода.<br /> <br /> <u>Взимам билков препарат за мозъка</u><br /> <br /> омега 3, алое на капсули, ленено семе - надявам се да ми помагат. С Мими се опитваме да се храним здравословно, но заради пътуванията често ядем, каквото ни попадне пред очите. Обичаме много плодове и зеленчуци и наблягаме на тях. Ако не ни помагат, поне няма да ни навредят.<br /> <br /> <strong>- Какъв е последният проект, по който работите?</strong><br /> - Това е изграденият &ldquo;Детски театър&rdquo; към колежа &ldquo;Любен Гройс&rdquo;. Убедих се още веднъж колко много даровити деца има в България. Там представяме детски постановки, актьорите са деца. Първата пиеса беше адаптация на &ldquo;Пепеляшка&rdquo;, с мои песни, децата пеят, танцуват - прекрасно е да ги гледаш. Сега подготвяме втори спектакъл, по наш сценарий, на Мими и мен. Пазим в тайна идеята, искаме да бъде изненада за всички. В момента сме раздали ролите и репетираме - актьорите са на възраст от 5 до 14-годишни най-много.<br /> <br /> <strong>- Какво ви дава работата с деца?</strong><br /> - Голямо удовлетворение ни носи, тонизира ни. Създадохме и работим и с школата, където учим деца да свирят. Много от тях са добри певци, имат си педагози, ние им показваме как да си акомпанират сами на пиано изпълнението. За всички ни това е голямо предизвикателство - удоволствие усещат децата, когато сами си изсвирят мелодията, докато пеят песента. Това им дава стимул да работят и да се развиват като музиканти.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Люба МОМЧИЛОВА</strong><br />