Васил Стоев - Ампега: Еди Казасян имаше ергенски апартамент, в който "прослушваше" певиците

Леа обичаше много уиски "Доктор`с", в това отношение беше конкуренция на Парцалев

25 Март 2014, 15:52 40042 прочита 10 коментара

Васил Стоев - Ампега: Еди Казасян имаше ергенски апартамент, в който "прослушваше" певиците

Леа и Еди

Леа обичаше много уиски "Доктор`с", в това отношение беше конкуренция на Парцалев

Васил Стоев-Ампега е роден в София на 14 септември 1954 г. Той е един от 9-те учредители на Върховния съвет на масоните в България с 33-та, последна степен. Посветен е в Америка от Върховния съвет на света. Бил е до Илия Павлов през последните 7 години от живота му. В момента стопанисва голям хотелски комплекс в Норвегия. Има и огромно, модерно оборудвано звукозаписно студио, където записват всички големи скандинавски артисти. Васил Стоев работи с Асен Гаргов и Лили Иванова от 1977 г. като басист в групата на Лили Иванова &bdquo;Макове“. Творческата му среща с Илия Кънчев и Пейо Пеев води до основаване на група &bdquo;Импулс“. Пътуват дълго време с големия Георги Парцалев, който им помага да просперират и да се задържат като група! Музикалната кариера на Васил Стоев минава през групите “БИС” на Петър Чернев, “Феникс”, Бисер Киров. През 1981 г. Ампега заминава на околосветско турне с шоуто на великата Леа Иванова и Еди Казасян. След завръщането си в България в 1982 г. заедно с Жорж Сребров и Пламен Дойчев основава група “Моби Дик” През 1984 г. записва като продуцент с Пламен Дойчев първия студиен албум на група “Импулс” – “Импулс 1” и хита &bdquo;Ако ти си отидеш за миг“. Следващата година заминава за Швеция, където започва работа като продуцент в ТВ7. Автор е на повече от 80 и аранжор на над 100 песни за много от известните шведски и български попизпълнители. Пише музика за документални и игрални филми, театрална, приложна, детска музика. Музикален продуцент е на редица албуми на артисти и групи. Негови песни взимат престижни награди на фестивали. Васил Стоев получава награда за цялостен принос в развитието на българската култура – 1998-а. След 1996 г. Ампега основава собственото си звукозаписно студио &bdquo;Моби Дик“, където се занимава с постпродукция, хард диск рекординг, дигитален мастеринг и съраунд технологии. Основава и продуцентска къща &bdquo;Impuls Ent. co.“. Член е на Международното общество на аудиоинженерите &bdquo;А Ес Конвенция“, един от основателите на Асоциацията на звукозаписните студиа в България. Ексклузивно пред “ШОУ” Васил Стоев – Ампега разказва прелюбопитни истории за работата си по локалите и вариететата за милионери в Европа с големите шоу звезди Леа Иванова и Еди Казасян! <hr /> - Василе, ти си работил заедно с две от най-големите звезди на българския шоубизнес - Леа Иванова и Еди Казасян. Как започна всичко? - Когато пред 1979 година късметът ме сблъска с Еди и Леа Иванова, вече бях напуснал Лили Иванова и Петър Чернев и бях на топа като бас китарист! Дойде предложение от Еди Казасян, на което аз не можех да откажа. Това беше първото ми излизане на Запад – в милионерски клубове и локали, до които броени хора имаха достъп! Примата на българския шоубизнес е Леа Иванова! Втора няма, няма и да има! Те бяха първите хора със сериозни договори на Запад. На едно турне в Румъния с Българския държавен цирк с оркестъра на Дарчо Секиларов – джазът на “Оптимистите”, ги забелязва някакъв импресарио. Той впоследствие се свързва с Том Хертел, който е един от най-големите мениджъри в Европа - финландски мултимилионер със собствен остров, със собствени самолети. Така наемат Леа Иванова. Тогава Еди Казасян все още не е звезда. И започват техните невероятни турнета из Европа по милионерските клубове и вариетета! И тя започва да триумфира! Веднага й правят една винилова дългосвиреща плоча, става много известна. Започва да събира най-добрите музиканти от България и правят “Еди Казасян бенд”. Вече се превръщат в “Леа енд Еди ол старс”! Този бранд става много известен в Европа! Правят турнета по 5-6 месеца, след това се връщат за 2 месеца в България. Вили Казасян също е свирил в началото с брат си, който е 2 години по-голям от него. Въпреки че впоследствие Вили е звездата в България, Еди е богатият между двамата, Еди е човекът! С тях пътуват музиканти от ранга на Християн Платов - един от най-великолепните китаристи на България, Людмил Георгиев – джазмен №1, Мишо Ваклинов, барабанистът Пепи Славов...! Но започва изтичане на т. нар. бегълци или “невъзвращенци”, както ги наричаха тогава. Много от музикантите не се връщат Първото място, където започна кариерата ми с Еди и Леа, беше “Байрише хоф”. Това беше страхотен 7-звезден комплекс в центъра на Мюнхен с чудовищно вариете, след това стана нещо като конгресна зала, където приеха впоследствие Горбачов. Никога няма да забравя първото ни шоу там! Участвахме с една голяма звезда по това време в Германия – Лео Тартарино – беше като Чингиз Хан направен и пееше Ънгълберт Хъмпардинг! Полудяваха мадамите! Публиката беше само диаманти и папионки! Когато пристигнахме в Мюнхен, ние, музикантите, бяхме още неопитомени дивачета. Първата работа на Леа беше да накара Еди да ни даде по 50 марки. Задължи ни да отидем да си купим по един “Плейбой” от магазина и по два дезодоранта “Брут 33”. Вика: “Два дезодоранта ще си вземете - единият долу в гримьорните, няма келнерите да бягат от вас, че им воните, а другият – на сцената!”. Това беше първото нещо, което ни задължи! На третия ден въведе още правила! Първо – всички да се избръснем под мишниците! Това за нас беше п…растко, ужасно! Понеже бяхме само по сака и човек, като свири, се изпотява, доста неприятни осолявания ставаха и се появяваха кръгове под мишниците... Който не се обръсне – 100 марки глоба! Нареди: “Всеки с черни копринени чорапи вечер, който го видя с други чорапи на работа – глоба 20 марки!”. И още: “В кантината /това беше специално място, където имаше кафета и сандвичи за персонала/ който го видя, че вземе кафе без чинийка – 20 марки глоба!”. А 20 марки бяха страшно много пари за нас! /смях/ Въведе едни такива драконовски мерки и Крумови закони и каза: “Или ще ви бъде, или няма да ви бъде!”. Оттам-нататък не се занимаваше с нас по тези въпроси. И тя е получавала своите уроци, затова искаше да ги предаде и на нас... Първата й среща с големия мениджър и мултимилионер Том Хертел става, след като тя работи за него няколко месеца, но не са се виждали очи в очи. Това става в Хелзинки, в хотел “Мериот”. Хертел я чака на мецанина. Сядат на една двойка маса. Той вика сервитьора и казва: “Два пъти “Чивас ригал” и два пъти “Клъб сода”! И Леа ми разправя: “Аз обаче се намесвам: “Не, аз искам кока-кола!”. Хертел връща сервитьора и сменя поръчката: “Един път “Чивас ригал” с “Клъб сода” и... “Балантайнс” с кока-кола!”. Леа вика: “Не разбрах какво се случва, след години чак разбрах какво селянче съм била! Не може ти скъпото уиски да го смесваш с кола-кола!”… Тя ни учеше кои неща се смесват, кои не се смесват, кое се прави и кое не се прави. Много неща, които нямаше как да ги научиш в България! Учеше ме, примерно, как да си избирам саката. Едно време, в американските филми, като кажеше някой с пистолета: “Горе ръцете!”, всички вдигаха ръце, но реверите не им се нагърчваха, а стояха по тях! Леа ми казваше: “Затова да знаеш - като ходиш да си купуваш сака – закопчаваш горното копче и вдигаш ръцете! Ако се нагърчи реверът – сакото не става! Трябва да стои по тебе, дори с вдигнати ръце!”… На всичко ни научи, там възмъжахме - та аз съм бил на 25 години - момче, което по цял ден свиреше на бас китара, но нямаше още никакви познания за света! - А държеше ли се Леа като звезда? - Всичко при Леа беше програмирано като при големите звезди от шоубизнеса! Преди всяко пристигане в нов локал, на ново място, тренирахме! Отпред в колата, Еди караше мерцедес или БМВ, е Леа! Музикантите сме във втората кола. При пристигането, двама скачаме – един взема от нея кучето Рики, Артиста му викахме, а другият подава ръка! Леа слиза, веднага й се намята един визон, дълъг до земята, тя тръгва, а ние отзад след нея! Отваря се вратата. Като влезе вътре в локала, й се маха дългия визон и някой я замята с малка хермелинка! Всички разбират: “Звездата дойде!” Всичко изрепетирано, както се тренира как се сменят гумите във “Формула 1”! Нещо такова. Персоналът на локалите се събираше да види как пристига звездата! Свирихме в един от големите локали - “Интерконтинентал” в Западен Берлин, на 13-ия етаж в “Дах гарден” – като виенска градина, страхотно място! В един асансьор се оказахме с един от най-големите саксофонисти на България - Цецо Рушинов, Леа и трима от мениджърите на хотела – англичанин, французин, италианец и германец. Леа започна да говори на всеки един от четиримата на собствения му език – нещо невероятно! Леа беше страхотна звезда! Тя беше родена за тази работа – с невероятна усмивка, с невероятен чар! Правехме два типа шоу – едното беше с “Калинка”, заедно с Боби Чернорубашкин - голяма звезда в Германия по това време. Той е българин, от белогвардейски произход. Другото ни шоу беше “С песен по света”, с което сме работили навсякъде по света, включително и в Лас Вегас заедно с Том Джоунс! - Леа Иванова е била в един от най-зловещите лагери - този в Белене. Разказвала ли ви е нещо за този период от живота си? - Леа две години е била на лагер в Белене. Не обичаше да говори много за това, но вечер, когато идваше при мен в хотелската стая с бутилка уиски да си говорим, ми е разказвала някои неща. Обичаше много уиски “Доктор`с” да пие! В това отношение беше конкуренция на Парцалев! И тя пиеше малко уиски с много вода, но си опраскваше доста! В американската легация на вечеринки ходили - тя и момичета като нея, завършили Американския колеж, които знаят езика. Американците и руснаците са победители във войната. Наричали такива, по-модерни момичета, “зози”! Но това й изиграва зверска лоша шега! Четири години по-късно ги прибират! Целия джаз “Овчаров” ги закарват в лагера в Белене, защото свирили джаз! В лагера знаят, че е певица. Там научава “Калинка” и целия си руски репертоар! Карали са я да пее на началниците на лагера! Въпреки всичко, после пееше тези песни с много любов като шоу! Но Леа избягваше да разказва подробности за лагера. Човек не обича да си спомня как са смачквали достойнството му! Казваше: “Остави, остави...!”. - Имахте ли проблеми с властта при многобройните си излизания на Запад? - През 1980 г. се бяхме върнали в България, репетираме с балет от Музикалния театър ново руско шоу с главния диригент на държавния цирк Иван Стефанов – Мастиката. Подали сме си паспортите за изходни визи, но те не излизат и не излизат! Еди контактуваше директно с Том Хертел. Той му казва: “Днес е петък, ако следващия четвъртък не ми се обадите поне от Копенхаген, въобще не тръгвайте!”. Пропада всичко! Паспортите ни са затворени и това е - от паспортния отдел не ни слагат изходни визи! Леа вика: “Да се обадим на Иван Славков!”. Тогава му играех ролята на шофьор на Еди, защото му бях купил “ергенската кола”. Отиваме ние при Иван Славков в телевизията. Еди му казва какъв е случаят. Иван вика: “Слезте долу, пийте по едно кафе, аз ще дойда!”. През това време той върти наляво надясно - нали е зетят! Идва при нас и вика на Еди: “Абе, знаеш ли какво: Не става! Запечатани сте в Държавна сигурност, защото си проводник на “невъзвращенци”! През твоята банда бягат много музиканти на Запад!”. Християн Платов - китаристът на Данчето Христова, голямата й любов, беше избягал в Канада, Жоро Гърка - басистът, беше избягал през Швеция в Бразилия... Някой генерал се заял и край! Няма излизане! Иван ни казва: “Не мога да ви помогна аз, не съм в състояние! Единствено Людмила може да свърши работа!”. А Людмила е шеф на Комитета за изкуство и култура, културен министър. Еди казва: “Но аз не се познавам с нея!”. Иван обаче го успокоява: “Тя знае много добре и Еди Казасян, и Леа Иванова кои са! Не се притеснявай!”. И в понеделник ние намираме връзчици и отиваме при единия от главните секретари на Людмила – Иван Иванов. Кабинетът й беше на първия етаж. Влизаме в преддверието при секретаря, а нейният кабинет е отворен. Еди отива към нея, тя е права до бюрото си и събира нещата си да тръгва за някъде. Той казва: “Добър ден, другарко Живкова, аз съм Еди Казасян!”. Тя: “Да, знам много добре кой сте, достатъчно сте известен! Какъв е проблемът?”. Еди обяснява накратко как разнасяме българската култура по света, но сега не искат да дадат изходни визи! Людмила пак пита: “Но какъв е проблемът?”. Еди казва: “Проблемът е в това, че аз с оркестъра съм проводник на “невъзвращенци”, затова!”. Людмила го погледна и каза, това са думи, които са се забили завинаги в съзнанието ми: “Няма такова нещо, всеки има право сам да решава своето бъдеще!”. Това бяха думите на Людмила Живкова, които няма да забравя никога! Обърна се към секретаря си и продължи: “Иване, разрешете проблема!”. И към нас: “Желая ви успешно турне!”. След това тръгна. Във вторник ни дадоха изходни визи! В четвъртък се обадихме на мениджъра Том Хертел от Мюнхен, че сме на път! - Може би Иван Славков ви е ударил едно рамо пред Людмила предварително? - Може, Батето беше също страшен пич! Веднъж, като се връчваха някакви награди на телевизията, след приключването на официалната част, Иван Славков вика: “Хайде, вече да се веселиме! Кой ще дойде да ми удари едно пианце!”. А там седят едни от най-маститите певци и музиканти, и се правят на тежкари: “Не ми се пее, не ми се свири!”… Само Бранка - Бранимира Антонова - първата “Мис България”, излезе и седна на пианото! И Батето започва – един час - Том Джоунс, какво ли не пя! По едно време вика: “Не ви ли е срам, аз да ви пея тука! А сега всичките се махайте! Оставам само с Бранка!”. После му мина, разбира се... - Спомена за някаква “ергенска кола” на Еди Казасян. За какво става дума?! - Еди караше мерцедес и БМВ, но понеже си беше по “тънката част”, не искаше винаги да се знае къде отива. Като спре с мерцедеса отвънка, кой да е друг, ако не той! И си имаше “ергенска кола” – един полски фиат! Еди си беше плейбой... След като си звезда, която вади непрекъснато певици на Запад, те непрекъснато ти се натискат... Точно затова си имаше и ергенски апартамент в мансардата, където живееше Вили Казасян в кв. “Изток”. Там ставаха “прослушванията” на певици... Не ми се влиза в подробности, защото някои от тях са още живи... - Леа как понасяше всичко това? - Леа никога не е проявявала ревности, беше човек над нещата! Друг такъв не съм срещал! Разбираше го, не съм виждал скандали да стават между тях никога! Накрая тя беше вече с малко влошено здраве и на едната ръка имаше частична парализа… Двамата нямаха деца... Еди има двама синове от Зоя, една прекрасна дама. След като Леа почина, Еди се събра с нея. Да има деца, беше негова мечта! Първият син му се роди, когато беше на 50 години, бяхме в чужбина, когато му съобщиха. Изключителна радост беше, празници, купони! Деликатно беше спрямо Леа, но... тя геройски го преживя, не съм чул нищо лошо от нейна страна! Беше много широко скроен човек и сигурно си е давала сметка, че след като тя не може да му роди наследници, трябва да се примири и да се радва за него, а тя много го обичаше... - Леа имаше ли други мъже? - Съмнявам се! Умираше за Еди! И двамата братя – Еди и Вили, бяха със страхотно чувство за хумор, арменско, много готино! Много тактичен, няма да повиши глас, някой да обиди... абсурд! Еди е бил едно адвокатче, свирил в група, а Леа е била звезда, когато са се запознали! Влюбва се в него. - Леа е била по-възрастна от него... - Еди е учил заедно с баща ми във Втора мъжка и е 1929 година. Леа се водеше 1934-та, но не е така! Никога не разбрах коя точно година е! Мисля, че си беше променила годината в паспорта, тогава ставаше, но не за всеки! За големите звезди ставаше! За двама, трима, за пет човека в България можеше да се случи! И Лили Иванова, и Леа Иванова и Еди Казасян имаха достъп до всяка точка в държавата! Така че те нямаха проблеми с такива неща... Където и да почукат, се отваряше веднага! Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА