Всеки от нас има атеросклеротични плаки, но проблемът се появява, когато твърдата им обвивка се разруши
 През последните два месеца публикувахме редица материали относно усложненията от тазгодишния грип. Те се оказаха много тежки, за някои приключиха фатално за съжаление. За радост грипната вълна отшумява, смятат специалистите. Въпреки това решихме да обсъдим и друга тема, свързана с усложненията след грип. Става дума за това как тази тежка инфекция по принцип се отразява на хората със сърдечносъдови проблеми. За целта разговаряме с доц. д-р Сотир Марчев - наш редовен консултант. Той е изпълнителен директор на Специализираната болница за активно лечение по кардиология в Плевен. Около 20 години е работил и преподавал в най-голямата университетска болница в България - Александровска. Специализирал е ехокардиография във Виена към Европейското кардиологично дружество и кардиология в Университетската болница в Осака, Япония. Има над 70 научни публикации и 9 книги в областта на кардиологията, вътрешните болести и общата медицина. Доцент по кардиология на Медицинския университет в Плевен.

- Доц. Марчев, как се отрази тазгодишният тежък грип на хората със сърдечни проблеми?
- Всяка година, включително и тази, грипът води до сърдечносъдови усложнения. Много често, когато приемем пациент с инфаркт, го разпитваме за оплакванията му преди това. И се оказва, че нерядко, особено през този сезон, през последните седмици например, този наш пациент е изкарал вирусна инфекция. Тук е мястото да обясня защо се случва така. По принцип всички хора в средната възраст имаме атеросклеротични плаки. Те обикновено са стабилни - имат твърдо покритие, което разделя кръвта от съдържанието на плаката.

- Искате да кажете, че след определена възраст всички развиваме атеросклероза и това може да не е опасно?
- Вижте, атеросклероза означава следното в превод - атеро означава каша, а склероза - втвърдение. Т.е. атеросклеротичната плака представлява кашаво ядро, обвито отвън от твърда обвивка. Ето това е атеросклеротичната плака. И докато това състояние остане така и между кръвта, от една страна, и кашата, т.е. холестерола вътре в плаката, има преграда, ние, хората - аз, вие, нашите читатели, нямаме проблеми в такава ситуация. Всички имаме атеросклеротични плаки и докато те са стабилни, наистина нямаме проблем. Проблемът идва, когато тази твърда обвивка отгоре се разруши. Тогава съдържанието на плаката влиза в контакт с кръвта и причинява кръвосъсирване, тромбоза и запушване на съда.

- Къде тук е връзката с вирусите и с грипа?
- Вирусите увреждат кръвоносните съдове и могат да дестабилизират плаката. Те могат да увредят тази обвивка на плаката, която разделя съдържанието й от кръвта, заради което то се излива в кръвта и причинява запушването на кръвоносен съд. А знаете това до какво може да доведе - ако е сърдечен - до инфаркт, ако е мозъчен съд - до инсулт. Т.е.

вирусите могат да дестабилизират плаките

Вече споменах, че докато те са стабилни, са безопасни, но след като биват повлияни от вирусите, се превръщат в нестабилни и опасни. Това е първата причина вирусните инфекции да провокират сърдечни проблеми. Оттук следва, че вирусната инфекция не е пряка причина, тя е поводът човек със сърдечни нарушения да получи инфаркт.

- А втората причина?
- Втората причина е, че при всяка инфекция се повишава и пулсът на човека, и температурата му. Това ускорява метаболизма и повишава изискванията към сърцето. То е принудено да бие по-бързо, по-силно, а това усилване на неговата дейност води до по-голямото му натоварване. И затова, ако е имало някакъв предшестващ проблем, при това допълнително натоварване на сърцето той си проличава, провокира се от температурата. Така че вирусните инфекции могат да причинят инфаркти, дестабилизирайки атеросклеротичните плаки, и да влошат съществуващи вече сърдечни заболявания, именно чрез допълнително натоварване на сърцето от температурата и ускорения пулс. Той е един от симптомите на стенокардията.

- Между другото, искам да ви попитам, за да стане ясно на читателите ни, вирусните заболявания на сърцето са нещо друго, нали? Сега говорим за усложненията от грипа относно сърдечносъдовата система.
- Да, това е друго. Това, за което говорим сега, се дължи на най-елементарен грип, какъвто повечето от нас, хората, караме всяка зима. Най-общо казано - грипът натоварва допълнително сърцето.

- Какво да предприеме един сърдечно болен, ако пипне грип?

- Това, което винаги казвам, е, че при грип сваляме температурата само ако е над 38 градуса. Температура под 38 градуса не се опитваме да сваляме, защото тя е сигнал на организма да включи по-активна защита срещу вируса. Т.е. леко

повишената температура помага на организма

да се бори с вирусните инфекции. Затова не потискаме температури с такива стойности.

- А какво предприемате, ако температурата е над 38 градуса?

- Предпочитаното средство за намаляване на такава температура е аспиринът. Имайте предвид, че ацетилсалициловата киселина се използва и след инфаркт, но в ниски дози - по 100 мг на ден. Докато при грип и вирусни инфекции използваме таблетки, които са от 500 мг и даваме по 3-4 такива хапчета на ден. Защото в такава по-висока доза аспиринът може да понижи температурата, в ниски дози не я понижава, те се дават след прекаран инфаркт.

- А защо точно аспиринът?
- В тези случаи предпочитаме да е точно аспиринът, защото от всички останали лекарства, които понижават температурата, единствено той намалява сърдечносъдовата смъртност. Другите лекарства за понижаване на температурата могат да имат неблагоприятен ефект за сърцето. Тук е мястото да отбележа, че не препоръчваме по никакъв начин и не даваме аспирин на деца. Какво имам предвид - имам предвид следното: докато не станат пълнолетни, никакъв аспирин. При деца аспиринът може да доведе до много тежко усложнение - нарича се синдром на Рае. Поради тази причина аспиринът е забранен за употреба от деца.

- А как лекувате кашлицата? Тя, особено тази година, е неизбежен симптом на грипа и вирусните инфекции.
- Много пъти сме отбелязвали, че кашлицата е два вида - едната кашлица е суха, която не вади храчки. Тя с нищо не ни помага, само ни тормози. Ето тази кашлица я потискаме с лекарства. Вторият вид е влажната кашлица. Тя вади храчки, т.е. върши работа, помага ни.

- И какво, нея я стимулирате, така ли?
- Не, не я стимулираме, а я облекчаваме, като правим така, че храчките, които трябва да се изхвърлят, да станат по-течни, по-лесни за отделяне. Тогава предписваме лекарства от типа на бронхолитина.



Яна БОЯДЖИЕВА