Не съм клоун и не съм душата на компанията, понякога съм много тъжен
<em>Актьорът комик и певецът лирик Руслан Мъйнов не се нуждае от представяне &ndash; него го знае и обича и мало, и голямо. Популярността на дипломирания в НАТФИЗ българин, роден през 1976 г. в украинския град Измаил, тръгва от някогашните &bdquo;Хъшове&rdquo;. <br /> <br /> Седем години е в &bdquo;Шоуто на Слави&rdquo;, където изиграва стотици скечове. Стига до днешните &bdquo;Комици&rdquo;, в които сътворява и продължава да твори гротескни и запомнящи се персонажи. Актьорският талант на Мъйнов се вихри до смях през сълзи и в телевизионния сериал &bdquo;Столичани в повече&rdquo;, в киното, в театъра, на естрадите... Кара публиката да му става на крака и с оперетни превъплъщения. Руслан има пет музикални албума. Закачливо-ироничният хумор на песньовките му го прави различния поп-фолкпевец в началото на музикалната му кариера. <br /> <br /> Дълбоката чувственост в изпълненията му на руски романси и италиански канцонети завладяват териториите на сегашните му музикални предпочитания, а стартиралият наскоро негов проект от руски романси &bdquo;пукна по шевовете&rdquo; залите в няколко града на страната. В проект е и новият му албум. Между шеметните, напрегнати ангажименти широката руска душа на българина Руслан Мъйнов намери време и склони да се разкрие &bdquo;без маска и грим&rdquo; в цялата си непосредственост и искреност пред репортера на &bdquo;ШОУ&rdquo;:<br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Руслане, да започнем с Русия: Ти си българин, но с широка руска душа; израснал и възпитан в Украйна &ndash; това, което днес става там, събитията на &bdquo;Майдана&rdquo;, вероятно те тревожат много. Оценката ти за тях?</strong><br /> - Няма да кажа, макар че имам позиция &ndash; много ясна, много категорична. Предпочитам времето да покаже. Знам горе-долу нещата как се случват, но не искам да вземам страна. Иначе за себе си съм взел, но не искам да я афиширам.<br /> <br /> <strong>- От любов към театъра ли дойде тук, у нас?</strong><br /> - Не! От любов към България дойдох! Аз кандидатствах в Киев и вече бях приет. Беше останала само една диктовка, защото тогава вървеше тази мания за всеобща украинизация и налагането на украинския език. Изпитаха ме по актьорско и трябваше само тази диктовка да мине. Но се появи възможност - един човек ми каза: &bdquo;Аз ще ти помогна да те закарат до България!&rdquo;. Викам: Хайде тогава! Взех си документите и дойдох. Та това е уточнението ми - че не от любовта към театъра съм дошъл тук, защото и там има театър, и то &bdquo;много театър&rdquo; имаше в Съветския съюз! Но пък, идвайки в България, пристигнах с ясната мисъл, че искам да ставам артист в България, не да се науча на нещо и да си тръгна. Затова и положих огромни усилия да науча езика, да се запозная с културата, с историята и всичко останало. Сега, през 2014-а, ще станат 20 години, откакто съм тук. Повече, отколкото съм живял в Украйна. Излязох оттам едва 17-годишен.<br /> <br /> <strong>- Пишат, че си си купил къща...?</strong><br /> - Да!<br /> <br /> <strong>- А жена до себе си имаш ли сега?</strong><br /> - Не! <br /> <br /> <strong>- Чу се, че си се разделил с приятелката си заради това, че се страхуваш от брак, от обвързване...?</strong><br /> - Не, това не е така! При всички положения аз лично съм отдавна узрял, да не кажа презрял за това да имам дете и семейство.<br /> <br /> <strong>- С брак?</strong><br /> - С брак, без брак - това за мен няма значение! <br /> <br /> <strong>- Каква трябва да е жената до теб?</strong><br /> - Ще я изчакаме и ще видим /смее се/!<br /> <br /> <strong>- А търсиш ли я?</strong><br /> - Тъй както питаш, моментът на търсене значи, че аз, едва ли не, съм го закъсал и ходя, обикалям по спирките и &bdquo;търся&rdquo; като кьорава маймуна и питам: Бре, коя ще е тая жена? Едва ли не - закъсал съм го, блъскам се като човек, който не може да си намери жена. Това е глупаво и не е факт! И не е така, защото сам, за голямо мое щастие, не съм останал! И виж сега, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>за жената - не е нужно да е красива</strong></span><br /> <br /> <strong>- Светлината на жената идва отвътре...</strong><br /> - Да, да, това казвам! Ще ти разкажа случка: На един купон. Има всякакви хора на него, едно момиче стои. Не е хубавица. Никой не му обръща внимание. Като мен е /преди време/ - такова едно, пълничко. И нали знаеш колко са жестоки младите хора, защото животът още не ги е ошамарил. И това момиче стана, седна на пианото и започна да свири. И да видиш как всички започнаха да се обръщат! Наобиколиха я. Очите им се промениха. Отношението им към нея стана друго, защото и тя, свирейки, стана друга. Промени се. Светлината, за която говориш, бликна отвътре.<br /> <br /> <strong>- Стига да имаш очи да видиш...</strong><br /> - &bdquo;Който има очи, да види, който има уши, да чуе!&rdquo; - той, Господ го е казал! Не е дадено на всеки. Затова говорим. Красотата, в познатата й дефиниция, не е определящ фактор за жената до мен.<br /> <br /> <strong>- Но Александра Сърчаджиева е много красива жена и в чисто физическия смисъл да думата - жалиш ли за нея още?</strong><br /> - Много години минаха. Какво да жаля? Къде пък се сещаш за нея след толкова години?! Недей, недей!... Ние не сме се разделяли с някаква сляпа война, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>някакви изневери или някакви сълзи и сополи! </strong></span><br /> <br /> Излишна тема. Не искам да говоря за това. Приятели сме. Тя има прекрасно дете. Мъж. Виж, толкова години минаха и никой не разбра през това време с коя съм бил после. Това е голям урок - никога да не допускаш хора до това нещо, защото и по тоя начин ти се набъркваш и в нейния живот. Недей! Тя е талантливо момиче, хубаво...<br /> <br /> <strong>- Купонджия ли си... в живота?</strong><br /> - Не съм купонджия. Не съм клоун. Не съм определено и душата на компанията. Да разказвам вицове и ха-ха-ха, и хи-хи-хи, и ла-ла ла, и хумор непрестанно... Това ми тежи. Понякога съм много тъжен, понякога - весел. Но пък имам много колеги, които държат на всяка цена да са център на внимание в компанията, с чашката.<br /> <br /> <strong>- Кулинар ли си?</strong><br /> - Чак пък кулинар!... Но готвя, когато има за кого. Сам да седна да си готвя - рядко. Но го правя, когато имам време за това, с голямо желание и с голяма любов.<br /> <br /> <strong>- А обичаш ли да четеш?</strong><br /> - Да! Но като малък не обичах да чета, защото като тръгнех, и се улавях, че на третата-четвъртата страница вече започвах да мисля за други неща. Оттам отмятах страниците и започвах да връщам назад, за да видя какво съм прочел, и... все до почти в началото стигах. И тогава пак започвах да чета на нова сметка отначало. И пак всичко се повтаряше. И това ми доставяше голяма тегавиня. И аз не четях! Но след ВИТИЗ вече започнах много да чета, защото разбрах проблема си... Не знам, не е бил точно дислекция, но има някаква реорганизации на мозъка ми после. Случи се. И сега много чета. Исторически книги много обичам. Религиозна литература също много обичам и чета, защото аз съм силно вярващ човек и много православна литература съм изчел.<br /> <br /> <strong>- Да се върнем към началото: дипломиран актьор, тръгваш успоредно в кариерата си на комик и като чалга певец; правиш запомнящи се хитове; после пък се захващаш, и при това успешно, с оперно пеене като изпълнител; после пък пееш затрогващо и при голям успех руски романси; и пак успоредно с това ни разсмиваш в телевизионни сериали; играеш в театъра, пресъздаваш и дублираш образи в киното...</strong><br /> - Когато аз почнах да пея... абе, хората много бързо забравят, че нямаше никаква друга алтернатива - беше само чалгата. Но положих много големи усилия всички песни, които правя в този жанр, да бъдат с чувство за хумор. Да бъдат смешни, а не простотия заради самата простотия. Но съм направил и няколко балади - бавни, красиви, със стойностни текстове. Имаше много живот в тях. Но има и друго нещо. Тази музика - чалгата - за мене беше една много голяма школа. Влизаш в едно заведение, в което някои пият, някои ядат, някои се пощипват, някои се свалят, други се мразят и не могат да се гледат, а ти трябва да им привлечеш вниманието, да ги насочиш към себе си - това е едно, а съвсем друго е да излезеш на сцената в една зала, в която хората &ndash; искаш, не искаш - са дошли да те слушат и да те гледат. Разликата е огромна! Затова ти казвам, че школата на чалгата е невероятна! Учил съм се на неща, че сега, като вляза в залата, веднага виждам кои са ми опорните точки, на кого да се облегна, от кого &bdquo;да тръгна&rdquo;, че да &bdquo;зарази&rdquo; и другите. Това е психология. Цял учебник! Това са 7 години работа! Обикаляне къде ли не. Ти <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>трябва да &bdquo;влезеш&rdquo; в тая простотия и да се измъкнеш оттам! </strong></span><br /> <br /> Да излезеш оттам, и то така, че да извадиш в една определена степен от тая простотия и другите хора. Това е голямата борба! <br /> <br /> Виждаш, аз вече съм спрял и от 10 години не работя в този жанр. Но това пък не значи, че някой ден, ако ми дойде хубава, интересна идея - нещо закачливо и смешно - няма да го направя! Аз не се отричам от това! Но не искам и да звучи, че съм правил компромис със себе си. Правил съм такава музика с голямо желание и удоволствие и не се срамувам от това. Направих и прекрасни народни хора. Ето, Иво Папазов ми даде да ползвам една интродукция от негово хоро - Ивайловградско. Направих и друга народна музика. Записвал съм със симфоничен оркестър. <br /> <br /> Положил съм много труд и не виждам от какво мога да се срамувам! Когато човек прави едно нещо убедително, тогава то въздейства в залата, стига до зрителя. Когато пеех чалга - концертни зали съм събирал, стадиони съм събирал, народ, народ! Ето, сега този концерт с руските романси в момента, който правя съвместно с Яница Нешева /сопрано - б.а./ и Диман Панчев /бас - б.а./ &ndash; вече пети концерт изнасяме и залите са пълни &rdquo;до горе&rdquo;. Концертите с ариите и канцонетите, които правихме с Русалина Мочукова, са над 20 досега, има заявки и още искат хората. Та, когато едно нещо го правиш убедително - то става. Преди да пея опера и канцонети, аз съм ходил на уроци: по италиански, на корепетитор. А когато съм записвал народни песни, съм вземал уроци по фолклорно пеене - какво да пея, как да го изпея, как да се образува фраза, какво да правя... Ходил съм и на танци, да мога &bdquo;да го изиграя&rdquo;, да го издокарам. А с руските песни и романси съм израснал. За всяко нещо, за което отделяш от времето си, от желанието си и го развиваш, щом полагаш усилия - ставаш убедителен! И тогава хората ти вярват.<br /> <br /> <strong>- Сега в репертоара ти от руски романси е и една страхотна песен &bdquo;Поручик Галицин&rdquo;- пееш я свободно, красиво, а знаеш ли, че у нас тя беше забранена по време на соца, тъй като е химн на белогвардейците. У вас пееха ли я?</strong><br /> - Най-вероятно е била много по-забранена, отколкото тук! При положение че сте имали по това време и по някоя западна кола; имало е и по някой полски &bdquo;Фиат&rdquo; из улиците, докато в Съветския съюз всичко това не го е имало, много по-строго е било в Украйна. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Много неща бяха забранени тогава</strong></span><br /> <br /> <strong>- Разкажи за албума си с руски песни?</strong><br /> - Концертът, за който ти казах, че сега подготвям, ще е на 8 май в Зала 1 на НДК. Там ще пея само аз с оркестъра и хора на Пловдивската опера. Левон Манукян ще е диригент. И за този мой концерт промоция на албума ми с руски песни, който записах вече, майка ще дойде от Украйна. Тя беше идвала да записва беквокалите на някои от песните, тъй като този албум го правя вече в продължение на 7-8 години, но сега ще идва да гледа, не да пее. Две песни в албума има записани със симфоничен оркестър, има една песен и с &bdquo;Акага&rdquo;, имам песни с Венци Такев, Цвети Недялков свири &ndash; изобщо, албумът стана много хубав!<br /> <br /> <strong>- Стана дума за майка ти &ndash; зная, че се чувате редовно по телефона, какво най-често ти казва, съветва ли те?</strong><br /> - Казва ми, че ме обича! Но майка не ми дава съвети. Тя по-скоро пита за съвети. Не ми се бърка в живота. Много рано &bdquo;излетях&rdquo; от семейното гнездо. Тогава нямаше нито тези телефони, нито скайп и си пишехме писма - също като по времето на Лермонтов. Тогава не ми даваше съвети, та сега ли, след двайсет години неживеене заедно, какъв съвет да ми даде?<br /> <br /> Но, виж, баба ми беше ми написала едно писмо. Беше го напълнила със смешни неща, &lsquo;щото тя е от село, жената. И накрая писмото завършва така: &bdquo;Русланчи, баба, гледай да не са биеш! Да не са дращиш, че няма кой да та отърве!&rdquo; /залива се от смях - б.а./. А това дращиш, пак към &bdquo;боя&rdquo; върви - да не се заяждаш, в такъв план - да не отнесеш кютека /смее се/. Баба ми още е между живите. Към осемдесетте е и не е много добре. Майка ми я гледа. Всеки ден е там, при нея. Какво да се прави &ndash; живот! Така трябва да бъде - това е редът. Възрастните малко по малко си отиват, важното е да не се прескача този ред.<br /> <strong><br /> Едно интервю на Керка ХУБЕНОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />