Три дни дежурните екипи в МБАЛ-Хасково се бориха за живота на „живият труп” от Меричлери, но не успяха да го спасят
<em>Поредна драма разтърси България тия дни. 69-годишният Ганчо Панев от Меричлери е бил приет спешно в хасковската неврохирургия буквално като жив скелет! Мъжът е бил толкова изтощен от глад и от студ, че дори и най-добрите професионалисти в отделението не са могли да събудят у него искрица живот, макар че три дни са се опитвали да го съживят.</em><br /> <br /> Освен изтощения организъм мъжът е и с мозъчно-черепна травма на главата, което усложнило състоянието му. Според медицинския директор на МБАЛ-Хасково, не мозъчно-черепната травма е причината за смъртта му, а пълното изтощаване на организма. Хроничното гладуване и студуване са предизвикали проблемите му със сърцето, нарушения в ендокринната система, в работата на мозъка и на черния дроб... Още повече, че Ганчо никога не е ходил при лекар. <br /> <br /> Разпитваме ранобудните меричлерци кой всъщност е Ганчо Панев и какво се е случило с него. Отговорите са кратки: <br /> <br /> <strong>&bdquo;Клошар, пропиля всичко, каквото имаше, и прогони семейството си!</strong><br /> <br /> Той никога не е бил миньор, както пишат! Никога не е работил!&hellip;&rdquo; Всъщност Ганчо не е родом от Меричлери, а от димитровградския квартал &bdquo;Черноконево&rdquo;. Преди години се преселил в градчето и местните хора оттогава го знаят като един мързеливец, пройдоха и пияница. Така зарязал трите си деца и жена си и заживял сам от подаяния. Местните хора не помнят някой да е идвал да го навестява. Не че нямал роднини, но му обърнали гръб заради несретния живот, който водел през годините. Близките му, които живеят в Димитровград, категорично са отказали да вземат трупа на несретника и да го погребат. Децата му &ndash; също. Така с погребението се заема кметът на Меричлери Ангел Колев, който е предпочел да го погребе в димитровградските гробища, за да не се увеличават разходите на общината в Меричлери. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><em>Георги Янев, краевед от Меричлери, с когото разговаряме за случилото се, има свое мнение по въпроса. Той смята, че Ганчо умишлено е вървял към смъртта си:</em></span><br /> <br /> <strong>- Георги, как стана злополуката, която уби този човек? </strong><br /> - Той живееше в един навес, където всъщност се случи трагедията. Опитал се да отсече дървена колона на навеса, за да напали огън и да се стопли. Така <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>бараката се е срутила върху него и го затиснала</strong></span><br /> <br /> Добре, че го е видял негов съсед, който успял да го измъкне от съборетината и да извика Спешна помощ. Линейката го откарала в хасковската болница, където е починал.<br /> <br /> <strong>- Що за човек беше Ганчо? </strong><br /> - Той е преселник от Черноконево. Тук продаде и пропи къщата на баща си. Хората не го уважаваха, защото живееше в по-голяма мизерия и от циганите. Този човек сякаш умишлено търсеше смъртта си, не знам защо...<br /> <strong><br /> - А семейството му?</strong><br /> - Доколкото знам, никой не е идвал при него. А и къде да дойде &ndash; под навеса, в който живееше ли?!... Говори се, че и жена му била същата като него &ndash; клошарка и пияница. Може би затова децата им са ги зарязали. Не знам!... Той не говореше с никого, а и когато го срещнат, хората гледат да са по-далече от него.<br /> <br /> <strong>- Нямаше ли някакви доходи?</strong><br /> - Нито доходи имаше, нито дом! Кметът казваше, че дори не си е подавал документите в НОИ. Ей такъв чешит! Гладуваше и студуваше, и това при него беше хронично. Казват, че раната на главата му не била опасна, но организмът му бил изтощен до краен предел и затова лекарите не са могли да го спасят.<br /> <br /> <strong>Меричлери,<br /> Тодорка НИКОЛОВА</strong><br />