Обидно е да ни смятат за болни и негодни хора
<em>Преди седмица България отбеляза втората годишнина от ратификацията на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Това стана на конференция, в която се включиха редица официални гости, сред които и президентът. Всички констатираха, че обществото ни е в задънена улица по отношение на интеграцията на тези хора. Само около 20% от инвалидите работят, а работодателите признават, че законодателството, което би трябвало да ги мотивира да наемат човек с увреждане, по-скоро им пречи да го направят.</em> <br /> <br /> Въпреки оптимизма, с който президентът Росен Плевнелиев и кметът на София Йорданка Фандъкова отчетоха работата на институциите за подобряване на положението на тези хора, омбудсманът на Републиката заяви, че в отношението си към хората с увреждания не сме мръднали от времето след Освобождението от турско робство&hellip;<br /> <br /> &bdquo;Аз съм Илиана и съм на 20 години. Какво да кажа за себе си &ndash; обичам да яздя, да танцувам, да изработвам различни красиви неща. Аз съм един от хората, които посещават дневния център на Фондация &bdquo;Светът на Мария&rdquo;. Заедно с моите приятели, които срещам там, искаме да кажем, че най-много желаем да се придвижваме свободно, без препятствия, без страх, че нещо може да ни се случи. Искаме възможността лесно да прочитаме и разбираме различни текстове и указания, да живеем според своята воля. Това изисква уважение към предпочитанията ни и защита от злоупотреби с хора като нас. <br /> <br /> Като всички хора и ние искаме да се отнасят с нас с уважение, да не ни обиждат. Обидно е да ходим на ТЕЛК толкова често, обидно е да ни смятат за болни и негодни хора. Ние просто имаме нужда от подкрепа. Искаме да имаме шанс да учим и да се развиваме. За това много помагат места като Дневен център &bdquo;Светове&rdquo;, където се учим да живеем самостоятелно. Защото ние сме като всички хора &ndash; искаме да си намерим работа, да избираме с кого и къде да живеем, не системата да решава това вместо нас. Нищо необичайно &ndash; искаме да имаме приятели, да се забавляваме, да имаме семейства, да живеем достойно. <br /> <br /> Фактът, че тези наглед простички неща са недостъпни за хората като мен, казва достатъчно&hellip;&rdquo;, сподели младата жена.<br /> <br /> <strong><hr /> Йорданка Фандъкова, кмет на София:<br /> Полагаме усилия всички новипроекти да осигуряват достъпност на средата</strong><br /> <br /> &bdquo;През последните години полагаме усилия всички нови проекти да осигуряват достъпност на средата. За пример ще дам метрото, което е едно от малкото напълно достъпни в света. Дори директорът на Лондонското метро беше впечатлен в това отношение. <br /> <br /> Тази година предстои мащабна програма за ремонти, всички те са предвидени да бъдат достъпни, на много места ще има и звукова сигнализация за хора с увредено зрение. За да не сме голословни, зам.-кметът Албена Атанасова има за задача лично да проверява обектите, които сме отчели като &bdquo;достъпни&rdquo;, тъй като &ndash; не е тайна &ndash; понякога се правят неща, за които е спорно доколко наистина са полезни за хората. <br /> <br /> Пълна достъпност залагаме в реконструкцията на трамвайната линия по бул. &bdquo;България&rdquo;. Пероните ще са подходящи за колички, трамваите ще са нископодови, ще има и електронни табла за информация на спирките на градския транспорт. Това, впрочем, важи не само за тази линия &ndash; общо 600 ел.-табла със звукова уредба ще бъдат монтирани на спирките в София в помощ на хората със зрителни увреждания. Освен това имаме поръчани 50 тролея, 20 трамвая и 126 автобуса, които са с предвидени съоръжения за достъпност. Тролеите ще имат и звукова сигнализация.<br /> <br /> По отношение на образованието &ndash; във всеки район има поне по едно училище с осигурена достъпност за деца с увреждания, около половината от детските градини в София имат физическата възможност да приемат такива малчугани&rdquo;, обясни кметът на столицата.<br /> <br /> <strong><hr /> Константин Пенчев, национален омбудсман:<br /> Държавата е длъжница на болните с психични проблеми!</strong><br /> <br /> &bdquo;Две години след приемането на Конвенцията за правата на хората с увреждания, не мога да кажа, че съм оптимист. Няма да говоря за достъпната градска среда, защото става дума за много пари, няма какво да се лъжем. Мога да кажа само, че разхождайки се в събота по ул. &bdquo;Шишман&rdquo;, съм много скептичен доколко е достъпна средата &ndash; и за здрави хора. И друг личен опит да ви споделя &ndash; наскоро претърпях операция, малко след това ме поканиха в Националната телевизия, в сутрешен блок. Трябва да ви кажа, че стана огромен проблем, който беше решен само защото аз съм омбудсманът &ndash; бях пуснат по изключение от служебния вход, защото се оказа, че на главния вход на Националната телевизия няма асансьор. <br /> <br /> По време на мандата си имах следния казус &ndash; ученик в инвалидна количка, в столично училище след пети клас трябваше да прекъсне обучението си, защото в това учебно заведение беше възприета кабинетната форма на обучение, а това дете няма как да обикаля кабинетите, като училището няма асансьор. Директорът се съгласи за този клас системата да се обърне и вместо учениците да обикалят по кабинетите, учителите влизаха при тях. Елементарни наглед неща, които &ndash; виждате &ndash; са решаващи. <br /> Не искам да бъда черноглед, но когато говорим за програми и проекти, не е лошо и да се огледаме около нас какво се случва. <br /> <br /> Държавата и институциите са длъжници и на хората с психически проблеми &ndash; има някаква правителствена програма например, свързана с правната уредба за поставяне под запрещение. Каква е тази програма, като законодателството ни в тази област е от времето след Освобождението ни от турско робство! Когато имаме човек с ментален проблем, съдът може само и единствено да му постави печат за цял живот. И край. Това, че човекът може да няма нужда от запрещение, а от подкрепа &ndash; както гласи конвенцията &ndash; у нас няма как да се случи&hellip; На мен дори ми е идвала екстравагантната идея да оспоря цялата уредба, засягаща поставянето на психично болните хора под запрещение пред Конституционния съд, с аргумента, че противоречи на международното право. Не го направих само защото това ще остави законова дупка в тази сфера. <br /> <br /> И накрая &ndash; хората с увреждания трябва да бъдат подкрепени &ndash; от съвсем егоистични подбуди. Когато тези хора са се образовали, намерили са си работа, те не само че няма да чакат на социални помощи, а ще работят, ще плащат данъци и осигуровки, и няма да тежат на системата. Затова има смисъл да се хванем и наистина да свършим работа по тази Конвенция, а не само да се отчитаме от конференция на конференция&rdquo;, изрази мнението си Пенчев.<br /> <strong><br /> <br /> Надежда Георгиева</strong><br />