Въпреки забраната не се отказах да се бия до свършването на войната, летях и свалих още доста самолети
<em>Беше много отдавна. Тогава бях млад журналист. Летувах в почивна станция на курорта &bdquo;Дружба&rdquo; във Варна. В столовата на същата маса обядвахме с тъмнокос мъж. Изразителните му очи показваха силен характер. Започнахме непринуден разговор. </em><br /> <br /> Оказа се, че пред мен е неповторимият Мересиев, легендарният герой от Втората световна война, човекът с неимоверна смелост и самообладание. Неговите подвизи смаяха хората по света.<br /> <br /> След обяда се поразходихме. Недискретно погледът ми попадна към краката му, скрити под светлия панталон. Всъщност това бяха две протези. <br /> <br /> <u><strong>Помислих си, как можеше така свободно да ходи, дори без бастун <br /> </strong></u><br /> Той улови погледа ми и ме избави от това неудобство. Беше твърде сдържан. Но сега се поотпусна. В този обикновен, а всъщност необикновен човек нямаше капка високомерие или надменност.<br /> <br /> Зададох му въпроса как е преживял такъв стрес. И разбрах, че този мъж е знаел какво е стрес.<br /> <br /> - Трябва да призная, облях се в пот. Като живо същество и аз имам инстинкт за самосъхранение. В неравния бой с няколко самолета те връхлетяха върху мен. Бях свален. Паднах в един пресечен терен. Оттук започнаха мъките ми. <br /> <br /> <u><strong>Казах си: трябва да оцелея! </strong></u><br /> <br /> Как съм се добрал до нашите части, всичко като че ли беше насън. Имах късмет. А и хирурзите се справиха. След това мъчителни тренировки, докато започнах да ходя.<br /> <br /> <strong>- А след това?</strong><br /> - Въпреки забраната не се отказах да се бия до свършването на войната. Летях, победих още доста самолети. Макар и изкуствени, краката ми си вършеха работата.<br /> <br /> <strong>- Борис Полевой отразил ли е всичко това в &bdquo;Повестта&rdquo; си за вас?</strong><br /> - Като писател може да е сложил малко украса, но всичко, което е написал, е самата истина. Това са самите факти.<br /> Краткото общуване с този забележителен човек ми показа, че за него животът бе най-ценното благо, а то може да бъде съхранено от обичта и разбирателството между хората. Добре е да припомним как в онова далечно и страшно минало руските хора са защитавали Родината си.<br /> <strong><br /> <br /> Кой всъщност е легендарният летец?<br /> <br /> </strong><em>Алексей Петрович Маресиев (такава е истинската му фамилия) е роден на 20 май 1916 г. в гр. Камишин, Волгоградска област, в работническо семейство. Остава без баща още на 3-годишна възраст. След завършването на 8 клас подава документи в Московския авиационен институт, но го изпращат да участва в изграждането на град Комсомолск на Амур в Далечния изток. Едновременно с работата си се записва в авиационна школа.</em><br /> <br /> Призован е в Червената армия през 1937 г. Изпратен е в Батайското авиационно училище за подготовка на военни летци. Завършва го през 1940 г. и продължава да работи там като инструктор-летец.<br /> <br /> <u><strong>Извършва своя първи боен полет на 23 август 1941 г. в района на Кривой рог</strong></u><br /> <br /> Като пилот от 580-и изтребителен авиационен полк сваля германски боен самолет Ju-52. В края на март 1942 г. вече има 4 свалени вражески самолета.<br /> <br /> На 4 април 1942 г., в бой над Дамянския плацдарм (Новгородска област), е свален от вражески изтребител. Самолетът му пада в гориста местност. Вследствие на удара в земята са наранени тежко ходилата на двата му крака. 18 денонощия пълзи през замръзналата гора, хранейки се с плодове, корени и дребни животни. Поради контузията и премръзването на ходилата краката му са ампутирани. Поставят му протези и след дълги и упорити тренировки получава разрешение да се върне в армията. Отново се учи да лети в 11-а запасна авиационна бригада.<br /> <u><strong><br /> През юни 1943 г. Маресиев се връща в строя </strong></u><br /> <br /> Воюва в Битката при Курск, става заместник-командир на ескадрила. През август 1943 г. във въздушен бой сваля 3 изтребителя FW-190 на Луфтвафе, за което е удостоен със званието Герой на Съветския съюз. Общо във Втората световна война има 11 доказани въздушни победи, в това число - 7 след ампутацията. Подвигът му е описан в книгата &bdquo;Повест за истинския човек&ldquo; на писателя Борис Полевой, който променя фамилията му на Мересев.<br /> <br /> През 1973 г. Алексей Маресиев гостува в нашата страна, посещава и гр. Варна, където вероятно е станала срещата с нашия читател Радомир Медникаров.<br /> <br /> На 18 май 2001 г., в Театъра на Руската армия, малко преди честването на неговата 85-годишнина, Маресиев получава масивен инфаркт и умира минути по-късно. Затова тържествената вечер започва с минута мълчание. Съболезнования на семейството му поднася президентът на Русия Владимир Путин.<br /> <br /> Алексей Петрович Маресиев е погребан в Новодевическото гробище в Москва.<strong><br /> <br /> <br /> <br /> Радомир МЕДНИКАРОВ, София</strong><br />